селище в Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Кондòроби понякога Кондòраби или Кондòрби, рядко Кондòрово (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1950 година Κονδορόπη, Кондоропи[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Леринско вижте Кладороби. Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 километра североизточно от демовия център Костур и на 2 километра северно от Костурското езеро. На 4 километра на север е село Тихолища (Тихио), на 3 на запад – Сетома (Кефалари), а на 4 на юг – Фотинища (Фотини).
На юг от селото в посока към Костурското езеро са развалините на средновековната църква „Свето Преображение Господне“.[2][3]
В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Кондорово (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кондороби има 190 жители българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кондораби е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 39 къщи.[7]
с. Кондороби биде изгорено новече за отмъщение. Четитѣ по напрѣдъ бѣха изгорили къщата на Джаферъ ага. Тоя послѣдниятъ търсѣше удобенъ моментъ и на 15 авг. нападна селото съ войски и изгори само нѣколко кѫщи. Населението се разбѣга къмъ с. Тиовлища. Въ два три дни башибозукътъ ограби и изгори всички 23 кѫщи. Сега жителитѣ отъ това село се пръснаха да[8] живѣятъ по околнитѣ здрави села.[9]
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.[10] Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолища.[11]
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби.[12] Темчев пише: „Кондороби е малко селце, състоеще се само отъ 23 сѣмейства“.[13]
В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[14] Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото.[15] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кондораби има 288 българи екзархисти.[16] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[17]
Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.[18]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кондороби са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кондороби е обозначено като българско селище.[20]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото има 1 политическо убийство. В 1928 година има само трима гърци бежанци, всички останали жители са местни.[21] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кондороби има 75 къщи славяни християни.[22] В 1932 година са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.
Селото традиционно произвежда грозде, картофи и овощия.[23]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.[24] В 1945 в селото има 300 българофони.
По време на Гръцката гражданска война селото понася загуби – 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.[21][23]
През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква.[23]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мера[25] | Μερὰς | Воскотопи | Βοσκοτόπι[26] | местност ЮЗ от Кондороби, по левия бряг на Хухерища (Тихолищката река)[25] |
| Бигларица | Μπιγλάριτσα | Скопия | Σκοπιά[26] | |
| Рари | Ράρι | Химадио | Χειμαδιό[26] | |
| Габеро[25] | Γκάμπερο | Гаврос | Γάβρος[26] | връх във Вич (1043 m) ЮИ от Кондороби[25] |
| Майняка | Μαϊνιάκα | Мавровуни | Μαυροβοῦνι[26] | връх |
| Орлов камен[25] | ῎Ορλωφ Κάμεν | Етопетра | Αετόπετρα[26] | връх във Вич (1087 m) СИ от Кондороби[25] |
Традиционен празник на селото е Сотировден. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.[27]
Константин Сялдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[28]
Лазар Младенов, български революционер, деец на „Охрана“ Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина[29] Никола Георгиев, български революционер, деец на „Охрана“ Славчо П. Кърцанов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[30] Сотир Христов (Христев, 1878 или 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов, земеделец с основно образование, македоно-одрински опълченец, служил във 2-ра рота на 10-та прилепска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 9 март 1914 година[31] Атанас Стергиев Васил Алексов Кузман Шеваров Сидо Ангелаков Панайот Грънчаров Янко Гранчаров Дамян Янков Христо Стефиев Сотир Ангелаков Борис Христов[32]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
