Кондороби

Кондòроби понякога Кондòраби или Кондòрби, рядко Кондòрово (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1950 година Κονδορόπη, Кондоропи^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Леринско вижте Кладороби.

---

Кондороби Μεταμόρφωση
— село —
Кондороби 40.563197, 21.319431 Кондороби Кондороби
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Костур
Географска област	Пополе
Надм. височина	670 m
Население	122 души (2021 г.)
Кондороби в Общомедия

География

Селото е разположено в Костурската котловина, на Кондоробската река, на 10 km североизточно от демовия център Костур и на 2 km северно от Костурското езеро. На 4 km на север е село Тихолища (Тихио), на 3 km на запад – Сетома (Кефалари), а на 4 km на юг – Фотинища (Фотини).^[2]

На юг от селото в посока към Костурското езеро са развалините на средновековната църква „Свето Преображение Господне“.^[3][4]

История

В Османската империя

В XV век в Кладорум, Костурско са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Кондорово (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители българи.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кондороби има 190 жители българи християни.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кондораби е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 39 къщи.^[8]

Разказ на жител на Кондороби за разоряването на селото в 1903 г.

с. Кондороби биде изгорено новече за отмъщение. Четитѣ по напрѣдъ бѣха изгорили къщата на Джаферъ ага. Тоя послѣдниятъ търсѣше удобенъ моментъ и на 15 авг. нападна селото съ войски и изгори само нѣколко кѫщи. Населението се разбѣга къмъ с. Тиовлища. Въ два три дни башибозукътъ ограби и изгори вси­чки 23 кѫщи. Сега жителитѣ отъ това село се пръснаха да^[9] живѣятъ по околнитѣ здрави села.^[10]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.^[11] Според друг източник са изгорени всичките 23 къщи, а цялото население се спасява с бягство в Тиолища.^[12]

През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат във Вишени и раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население от Вишени, Българска Блаца и Кондороби.^[13] Темчев пише: „Кондороби е малко селце, състоеще се само отъ 23 сѣмейства“.^[14]

В началото на XX век цялото население на Кондороби е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.^[15] Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото.^[16] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кондораби има 288 българи екзархисти.^[17] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.^[18]

Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.^[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Кондороби са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[20]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кондороби е обозначено като българско селище.^[21]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 човек от Кондороби подава официално документи за емиграция в България. В селото има 1 политическо убийство. В 1928 година има само трима гърци бежанци, всички останали жители са местни.^[22] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кондороби има 75 къщи славяни християни.^[23] В 1932 година са регистрирани 40 българофонски семейства, 20 от които с „изявено славянско съзнание“.

Селото традиционно произвежда грозде, картофи и овощия.^[24]

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.^[25] В 1945 в селото има 300 българофони.

По време на Гръцката гражданска война селото понася загуби – 49 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци, а голяма част от населението напуска селото.^[22][24]

През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод Преображение, по името на средновековната църква.^[24]

Прекръстени с официален указ местности в община Кондороби на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Мера[2]	Μερὰς	Воскотопи	Βοσκοτόπι[26]	местност ЮЗ от Кондороби, по левия бряг на Хухерища (Тихолищката река)[2]
Бигларица	Μπιγλάριτσα	Скопия	Σκοπιά[26]
Рари	Ράρι	Химадио	Χειμαδιό[26]
Габеро[2]	Γκάμπερο	Гаврос	Γάβρος[26]	връх във Вич (1043 m) ЮИ от Кондороби[2]
Майняка	Μαϊνιάκα	Мавровуни	Μαυροβοῦνι[26]	връх
Орлов камен[2]	῎Ορλωφ Κάμεν	Аетопетра	Αετόπετρα[26]	връх във Вич (1087 m) СИ от Кондороби[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	212[24]	182[24]	235[24]	326[24]	189[24]	220[24]	175[24]	156[24]	211[24]	173	139	122

Редовни събития

Традиционен празник на селото е Сотировден. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.^[27]

Личности

Родени в Кондороби

• Константин Сялдаров (Κωνσταντίνος Σιαλδάρης), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[28]
• Лазар Младенов, български революционер, деец на „Охрана“
• Никола Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, 1 рота на 6 охридска дружина^[29]
• Никола Георгиев, български революционер, деец на „Охрана“
• Славчо П. Кърцанов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[30]
• Сотир Христов (Христев, 1878 или 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов, земеделец с основно образование, македоно-одрински опълченец, служил във 2-ра рота на 10-та прилепска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО, в гръцки плен до 9 март 1914 година^[31]

Български общински съвет в Кондороби в 1941 година

• Атанас Стергиев
• Васил Алексов
• Кузман Шеваров
• Сидо Ангелаков
• Панайот Грънчаров
• Янко Гранчаров
• Дамян Янков
• Христо Стефиев
• Сотир Ангелаков
• Борис Христов^[25]

Литература

• Диалектни текстове от Кондороби в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 70 – 72.

Бележки

1. Πανδέκτης. Μετονομασίες οικισμών της Ελλάδας. Κονδορόπη - Μεταμόρφωσις
2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
3. Βυζαντινός Ναός Μεταμορφώσεως του Σωτήρος
4. Ι.Ναός Μεταμόρφωσης του Σωτήρος, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205080132/http://www.imkastorias.gr/gallery/buzantinoinaoi/, посетен на 6 юли 2010
5. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да са и за село Кладороби, Леринско.
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
9. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 61.
10. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 62.
11. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 294.
12. Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 9 (139). Илинденска организация, Ноемврий 1942. с. 13.
13. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 57, 60.
14. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 60.
15. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
16. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
17. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
18. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
19. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
21. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
22. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Metamorfosi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
23. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
24. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
25. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 486.
26. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
27. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 17.
28. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 397.
31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.