град в община Каспичан, обл. Шумен From Wikipedia, the free encyclopedia
Ка̀спичан е град в Североизточна България. Той се намира в Област Шумен, в близост до градовете Нови пазар и Плиска. Градът е административен център на община Каспичан.
Тази статия е за града. За селото с това име вижте Каспичан (село). | Каспичан | |
 Сградата на Община Каспичан | |
  Каспичан  Каспичан  Каспичан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2895 души[1] (15 март 2024 г.) 70,7 души/km² |
| Землище | 40,974 km² |
| Надм. височина | 106 m |
| Пощ. код | 9930 |
| Тел. код | 05327 |
| МПС код | Н |
| ЕКАТТЕ | 36587 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Шумен |
| Община – кмет | Каспичан Златин Ценков (ГЕРБ; 2023) |
| Каспичан в Общомедия | |
Община Каспичан се намира в централната част на Североизточна България. Граничи с общините Шумен, Нови пазар и Провадия. Административно-териториалното деление включва 9 селища. Заема изключително важно стратегическо положение в Североизточна България.
Град Каспичан се намира на 69 км от Варна и на 120 км средно от двете големи дунавски пристанища Русе и Силистра. Железопътната гара на града е важен комуникационен и транспортен възел в Североизточна България. В землището на град Каспичан се намира и едноименното село Каспичан, което няма собствено землище.
Трасето на автомагистрала „Хемус“ преминава през града. На територията на общината се намират НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.
Приоритетни отрасли в общинската икономика са туризмът, селското стопанство, леката и хранително-вкусовата промишленост. Общината разполага с дадености за развитие на екологично и природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Богатото културно-историческо наследство и уникалните природни дадености са предпоставки за превръщането на Каспичан във водеща туристическа дестинация. На нейната територия е разположен НИАР „Плиска“ в който се намира първата българска столица. Крепостта е разделена на външен и вътрешен град. Във Вътрешния град се намират редица постройки измежду които е цитаделата, защитена с тухлена стена в която се е издигал малкият дворец. На 1.,5 км от Източната порта се намира Голямата базилика – най-големият християнски храм, датиран от края IX в. В Плиска Княз Борис I е посрещнал учениците на Кирил и Методий, които поставят началото на Плисковско-Преславската книжовна школа.
Територията на общината обхваща живописното Мадарско плато и НИАР „Мадара“, където се намира уникалният скален релеф на „Мадарският конник“ обявен от ЮНЕСКО за паметник от световно значение и стойност.
Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името селището е узски, тъй като е тъждествено на името на техен племенен вожд. [2]
Каспичан започва своето развитие като тържище, а през 1866 година и като железопътна станция Шумлъ на първата железопътна линия Русе – Варна. Инфраструктурното значение на гарата за района бързо расте след Освобождението.[3][4]
Запазени са свидетелства относно провеждането на селско-общински избори в района през 1896 г. [5]
С Указ № 546 на Президиума на Народното събрание от 7 септември 1964 г. Каспичан е обявен за град. [6] а през 1979 година става център на община.
Численост на населението според преброяванията през годините: [7][8]
По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2895 души по настоящ адрес и 3077 души по постоянен адрес.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: [9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 3116 | 100,00 |
| Българи | 2449 | 78,59 |
| Турци | 343 | 11,00 |
| Цигани | 56 | 1,79 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 259 | 8,31 |
Жителите на Каспичан са предимно християни.
Условията и даденостите на общината са подходящи, както за отдих, така и за бизнес. Развива се и производство на растителни мазнини и хартиени изделия. В град Каспичан се намира и най-големият на балканите ДАТА-център.
На територията на общината са развити някои от най-крупните производствени мощности:
Градът е важен железопътен център, възлова гара на линиите Варна – Русе и Варна – Шумен – Горна Оряховица – Плевен - София.
Всяка година в град Каспичан се провеждат различни мероприятия (фестивали, концерти, събори, състезания и др.), свързани с „Дните на моя град“, които в Каспичан започват последната седмица на месец май.
Кметове на град Каспичан (от 1964 година):
Други личности:
Най-практикувания спорт е хандбал. През 1994 г. е регистриран ХК „Локомотив“ като наследник на секция „Хандбал“ на ДФС „Локомотив“. В тренировъчен и учебно-състезателен процес ежегодно участват около 60 деца на възраст от 8 до 14 години. Най-добро класиране – 4-то място в България (момчета до 12 години) през 2005 г.
Най-добрият състезател по ракетомоделизъм в младша възраст е каспичанец, най-добрия моделист от юношите е отново каспичанец, за това извоюват европейско и световно първенство да се проведе в техния град Каспичан. През 2013 г. се провежда за втори път в България европейско първенство по ракетомоделизъм, а през 2014 г. ще се проведе и първото за България световно първенство по ракетомоделизъм.
Кухнята е традиционна за България.
Морският нос Каспичан на остров Гринуич в Антарктика е наименуван в чест на град Каспичан.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
