Община Каспичан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
Община Каспичан | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Шумен |
Площ | 275.06 km² |
Население | 8 434 души |
Адм. център | Каспичан |
Брой селища | 9 |
Сайт | kaspichan.org |
Управление | |
Кмет | Златин Ценков (ГЕРБ; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Община Каспичан в Общомедия |
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в източната част на област Шумен. С площта си от 275,056 km2 е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад и запад – община Шумен;
- на североизток – община Нови пазар;
- на изток – община Ветрино, област Варна;
- на югоизток – община Провадия, област Варна;
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ попада в Източната Дунавска равнина.
Южната половина на общината е заета от централните, най-високи части на Провадийското плато, което със стръмни, на места отвесни склонове се спуска на северозапад, север и североизток към долините на Провадийска река и десният ѝ приток Мътнишка река. В северната му част се издига Мадарското плато, което представлява едно цяло с Провадийското плато. В Мадарското плато се намира най-високата точка на Провадийското плато и на цялата община Каспичан – връх Двете могили 429,8 m, разположен на 1 km южно от квартал „Калугерица“ на град Каспичан. Североизточно от платото, на границата с община Ветрино, в коритото на Провадийска река се намира най-ниската точка на общината – 69 m н.в.
Останалата, северна полина на община Каспичан е заета от обширното Плисковско поле с надморска височина от 100 до 200 m.
Води
Основна водна артерия на община Каспичан е Провадийска река, която протича през нея от северозапад на югоизток с част от горното си течение. В град Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка река (Мадарска река), която протича през общината с последните си 5 km.
В южната част на общината протича горното течение на река Главница, десен приток на Провадийска река. Тя води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 m н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере, след което напуска пределите на община Каспичан.
Населени места
Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Върбяне | 186 | 16,688 | Сюитли | Кюлевча | 334 | 55,023 | |
Златна нива | 389 | 18,559 | Текер | Марково | 593 | 55,942 | Марковец, Марковча |
Каспичан | 2551 | 40,974 | Гара Каспичан, Касбиджан | Могила | 275 | 31,464 | |
Каспичан | 1055 | - | в з-щето на гр. Каспичан, Каспичун | Плиска | 795 | 34,356 | Ахибаба, Акбаба, Абоба, Плисков |
Косово | 230 | 22,050 | Косовец, Косовча | ОБЩО | 6408 | 375,056 | 1 населено място е без землище |
Административно-териториални промени
- Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Абоба на с. Плисков;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сюитли (Сюютлю) на с. Върбяне;
- – преименува с. Текер на с. Златна нива;
- след 1947 г. – осъвременено е името на с. Плисков на с. Плиска без административен акт;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Косовец (Косовча) на с. Косово без административен акт;
- – уточнено е името на с. Марковец (Марковча) на с. Марково без административен акт;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава гар.с. Гара Каспичан за гр. Каспичан;
- Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава селата Калугерица и Каспичан и ги присъединява като квартали на гр. Каспичан;
- Указ № 2190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Плиска за гр. Плиска;
- Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Каспичан от гр. Каспичан и го възстановява като отделно населено място – с. Каспичан;
- Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване | Численост |
1934 | 14 024 |
1946 | 13 554 |
1956 | 13 119 |
1965 | 13 355 |
1975 | 12 612 |
1985 | 11 490 |
1992 | 10 483 |
2001 | 9 808 |
2011 | 7 976 |
2021 | 6 408 |
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
Общо | 7976 | 4935 | 1073 | 925 | 292 | 103 | 648 | 100,00 | 61,87 | 13,45 | 11,59 | 3,66 | 1,29 | 8,12 |
Каспичан | 3116 | 2449 | 343 | 56 | 259 | Каспичан | 78,59 | 11,00 | 1,79 | 8,31 | ||||
Плиска | 906 | 726 | 54 | 31 | 92 | Плиска | 80,13 | 5,96 | 3,42 | 10,15 | ||||
Върбяне | 265 | 128 | 124 | 4 | 0 | 6 | 3 | Върбяне | 48,30 | 46,79 | 1,50 | 0,00 | 2,26 | 1,13 |
Златна нива | 618 | 187 | 91 | 321 | 7 | 3 | 9 | Златна нива | 30,25 | 14,72 | 51,94 | 1,13 | 0,48 | 1,45 |
Каспичан | 1356 | 300 | 383 | 501 | 119 | Каспичан | 22,12 | 28,24 | 36,94 | 8,77 | ||||
Косово | 240 | 54 | 0 | 185 | 0 | Косово | 22,50 | 0,00 | 77,08 | 0,00 | ||||
Кюлевча | 347 | 341 | 0 | 4 | Кюлевча | 98,27 | 0,00 | 1,15 | ||||||
Марково | 758 | 405 | 77 | 39 | 96 | 4 | 137 | Марково | 53,43 | 10,15 | 5,14 | 12,66 | 0,52 | 18,07 |
Могила | 370 | 345 | 0 | 0 | 0 | 0 | 25 | Могила | 93,24 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 6,75 |
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 7 976 | 100,00 |
Православие | 4 385 | 54,97 |
Католицизъм | ||
Протестантство | 37 | 0,46 |
Ислям | 1 160 | 14,54 |
Друго | ||
Нямат | 276 | 3,46 |
Не се самоопределят | 503 | 6,30 |
Непоказано | 1 588 | 19,90 |
Политика
Общински съвет
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
Партия, коалиция или инициативен комитет | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
---|---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 56,27 % | 62,14 % | 60,39 % | 76,44 % | 55,96 % |
Общ брой места | 17 | 13 | 13 | 13 | 13 |
ГЕРБ | 4 | 6 | 6 | 5 | |
Алтернатива за българско възраждане | 2 | ||||
БСП за България | 2 | ||||
Движение за права и свободи | 1 | 2 | 2 | ||
Воля | 1 | ||||
Обединена социалдемокрация | 1 | ||||
Местна коалиция „АБВ – Либерали“ (Алтернатива за българско възраждане, Либерали) | 3 | ||||
Българска социалистическа партия | 5 | 4 | 5 | 2 | |
Местна коалиция „Либералнодемократичен съюз“ (Либерали, Движение за права и свободи) | 4 | 3 | 2 | ||
Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | 2 | |||
Български земеделски народен съюз - Народен съюз | 1 | ||||
Политическо движение „Социалдемократи“ | 1 | ||||
Българско движение Национален идеал за единство | 1 | ||||
Българска социалдемокрация | 1 | ||||
ВМРО – Българско национално движение | 1 | ||||
Веселка Кирова Маринова – инициативен комитет |
Транспорт
През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,5 km.
- През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 17,3 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
- От северозапад на югоизток, на протежение от 12,2 km – последният участък от трасето на жп линията от Русе – Самуил – Каспичан.
През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:
- участък от 5,5 km от автомагистрала Хемус (от km 355,1 до km 360,6);
- участък от 7,5 km от Републикански път I-2 (от km 126,5 до km 134,0);
- последният участък от 5,9 km от Републикански път III-2006 (от km 7,5 до km 13,4);
- целият участък от 10,2 km от Републикански път III-2007;
- участък от 17,9 km от Републикански път III-2082 (от km 18,3 до km 36,2);
- участък от 9,5 km от Републикански път III-7003 (от km 30,1 до km 39,6).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.