Търговище (община)

Община Търговище е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Търговище.

Вижте пояснителната страница за други значения на Търговище.

---

Община Търговище 43.25, 26.583
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Търговище
Площ	840.43 km²
Население	62 636 души
Адм. център	Търговище
Брой селища	52
Сайт	targovishte.bg
Управление
Кмет	Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	33 съветници ДПС (14) ГЕРБ (13) Местна коалиция „БСП за България“ (5) Местна коалиция движение Заедно за промяна (1)
Община Търговище в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Търговище. С площта си от 840,429 km² е най-голямата сред 5-те общините на областта, което съставлява 31,01% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Омуртаг;
• на югозапад – община Антоново;
• на запад – община Попово;
• на север – община Лозница, област Разград;
• на североизток – община Хитрино, област Шумен;
• на изток – община Шумен и община Велики Преслав, област Шумен;
• на югоизток – община Върбица, област Шумен.

Топографска карта на община Търговище

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински с преобладаваща надморска височина между 150 и 300 m. Територията ѝ попада в южните части на Източната Дунавска равнина и крайните северни части на Източния Предбалкан.

В северните части на община Търговище са разположени крайните южни разклонения Разградските височини. В тях, на 2,5 km северно от село Миладиновци се намира най-високата им точка – 481,6 m.

В крайните североизточни части на общината се простират най-южните разклонения на Самуиловските височини. На 1 km югоизточно от село Твърдинци височината им достига до 436,8 m.

Западните райони на общината се заемат от източните, най-високи части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. Височината им достига до 516,9 m, разположена на 2 km североизточно от село Александрово.

Южно от Разградските височини и източно от Лилякското плато е разположено хълмистото Търговишко поле, което обхваща около половината от територията на общината. В него, на границата с община Велики Преслав, източно от село Надарево в коритото на река Врана се намира най-ниската точка на община Търговище – 112 m н.в.

Южно от Лилякското плато в пределите на общината попадат североизточните, най-високи части на платото Кедикбалкан (част от Източния Предбалкан) с максимална височина връх Гюрген 577 m, разположен на 700 m южно от село Пайдушко.

Южно от Търговишкото поле и източно от пролома на река Врана се издига Преславска планина, разположена в северната периферна ивица на Източния Предбалкан. В нея, на 3 km северозападно от село Копрец се намира най-високата точка на община Търговище – връх Големия вис (Коджакус) 689,4 m^[1] н.в.

Южно от планината, на територията на община Търговище се простира най-северната част на хълмистата историко-географска област Герлово.

Води

Основна водна артерия на общината е река Врана (68 km, ляв приток на река Голяма Камчия), която протича през нея с почти цялото си течение. Тя води началото си от 567 m н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток през Търговишкото поле. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в река Голяма Камчия на 86 m н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Площта на водосборния ѝ басейн е 938 km², което представлява 17,5% от водосборния басейн на река Голяма Камчия. Основните ѝ притоци на територията на община Търговище са: Керизбунар (Съединенска река, 24 km) и Калайджи (Осенка, 22 km).

Река Керизбунар (Съединенска река, 24 km) води началото си от Разградските височини, от 462 m н.в., на 400 м североизточно от връх Канарата (землището на село Миладиновци). Протича в югоизточна посока в широка долина като пресича най-южната част на област Разград (община Лозница), преминава през язовир „Съединение“ и отново се завръща на територията на област Търговище. Влива се отляво в река Врана, на 129 m н.в. между селата Алваново и Пробуда. Площта на водосборния ѝ басейн е 214 km², което представлява 22,7% от водосборния басейн на река Врана.

Река Калайджи (Осенка, 22 km) води началото си от западната част на Преславска планина, от 566 m н.в., на 2,2 km югоизточно от село Стража. До селото тече на север в дълбока и залесена долина, а след него посоката ѝ става североизточна и долината ѝ се разширява. Източно от град Търговище долината ѝ е коригирана с водозащитни диги, а посоката ѝ – източна. Влива се отдясно в река Врана на 112 m н.в., на 1,5 km източно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 93 km², което представлява 9,9% от водосборния басейн на река Врана. Неин основен приток е Кралевска река (22 km). Тя извира от централната част на Преславска планина, от 625 m н.в., на 500 m югоизточно от връх Шааретян (687 m). Протича в североизточно направление, до село Кралево в дълбока и залесена долина, а след селото в широка долина заета от обработваеми земи. След село Дългач коритото ѝ е коригирно с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Калайджи на 117 m н.в., на 400 m североизточно от село Надарево. Площта на водосборния ѝ басейн е 66 km², което представлява 71% от водосборния басейн на река Калайджи.

Общия брой на язовирите в общината е 37, като по-големи са Бели Лом (частично), Росина, Съединение, Фисека, и др^[2].

Защитени територии, почви

Според държавното лесничейство, стопанистваните и охраняеми гори представляват 190 км^2[3]. Общината разполага с 31 защитени природни обекти, от тях 6 са забележителности. Ловно – туристическият район на територията на общината е 3000 декара, площта на курортните гори разположени в местността Боаза са 17 декара^[4]. По-голяма част от територията е покрита със сиви горски почви, също голяма част заемат черноземните почви, около реките и деретата се срещат алувиално-ливадни почви.

Животински свят

Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Фаунистичният състав е твърде разнообразен. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки, лалугери. Птичият свят показва голямо разнообразие на видове. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. Обект на лов представляват яребици, пъдпъдъци, гълъби, гургулици, а от едрия дивеч – сърни, елени, диви свине. В язовирите на общината има предимно шаран, толстолоб и сом.

Населени места

Изглед към общинския център град Търговище през 2006 г.

Изглед към село Александрово през 2012 г.

Изглед към село Кошничари през 2008 г.

Изглед към село Разбойна през 2008 г.

Общината се състои от 52 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[5]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Алваново	196	14,860		Миладиновци	155	14,977	Джевизли калфа
Александрово	179	15,469		Мировец	71	11,388	Селим
Баячево	617	15,369		Момино	191	14,000	Казана теке
Бистра	185	13,201	Айладън	Надарево	414	12,844	Надър кьой, Надарово
Божурка	205	8,346	Орчанлар	Овчарово	505	18,725	Чобан дере
Братово	175	11,675		Осен	49	7,587	Дуванджии
Буйново	325	20,004	Муратлар	Острец	250	11,169	Ялъмлар
Буховци	404	24,246	Бухлар	Пайдушко	139	18,015	Кочаклар
Вардун	673	36,192		Певец	171	11,864	Ашиково
Васил Левски	308	10,728	Явашево	Подгорица	479	19,483	Ак Мехмеди
Голямо Ново	756	20,956		Преселец	263	14,178	Ямла
Голямо Соколово	327	15,291	Коджа Дуган	Пресиян	129	16,076	Салтъклар
Горна Кабда	24	6,612		Пресяк	135	11,347	Боаз кесен
Давидово	352	10,056	Даутлар	Пробуда	374	10,295	Кара къшлъ
Драгановец	320	14,471	Болу късъ	Пролаз	90	7,861	Дервент
Дралфа	318	11,680		Разбойна	477	-	в з-щето на гр. Търговище
Дългач	445	13,673	Далгач	Ралица	186	12,173	Омарче
Здравец	281	14,012	Окчулар	Росина	202	12,997	Кеди юрен
Копрец	157	11,623	Гюня кьой	Руец	485	16,933	Юруклер
Кошничари	97	11,837	Сепетчии, Малко ново	Стража	695	21,935	Стратидже
Кралево	739	22,201	Карлъ кьой	Съединение	240	15,284
Кръшно	194	16,850	Кьосе кьой	Твърдинци	76	7,255	Сарлъ дуран
Лиляк	843	32,758	Чикендин	Търговище	33 401	87,427	Ески джумая
Ловец	294	8,144	Авдалар	Търновца	224	18,810
Макариополско	504	33,824	Насчи кьой	Цветница	69	5,342
Маково	254	12,467	Кочашлии	Черковна	431	15,919	Дъбрава

Административно-териториални промени

• след 1887 г. – побългарено е името на с. Надър кьой на с. Надарово без административен акт;
• Указ № 753/обн. 2 януари 1923 г. – обединява селата Атлар и Заралъ кьой в едно ново населено място – с. Съединение;
• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Явашево на с. Васил Левски;

– преименува с. Болу късъ на с. Драгановец;

– преименува с. Окчулар на с. Здравец;

– преименува с. Казана теке на с. Момино;

– преименува с. Чобан дере на с. Овчарово;

– преименува с. Ак Мехмеди на с. Подгорица;

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Ямла на с. Преселец;
• МЗ № 2820/абн. 14.08.1934 г. – преименува с. Айладън на с. Бистра;

– преименува с. Кайклар на с. Бряг;

– преименува с. Бухлар на с. Буховци;

– преименува с. Герен (Гирен) на с. Въбел;

– преименува с. Коджа Дуган на с. Голямо Соколово;

– преименува с. Даутлар на с. Давидово;

– преименува с. Сепетчии (Малко Ново) на с. Кошничари;

– преименува с. Кьосе кьой на с. Кръшно;

– преименува с. Насчи кьой на с. Макариополско;

– преименува с. Кочашлии на с. Маково;

– преименува с. Джевизли калфа на с. Миладиновци;

– преименува с. Дуванджии на с. Осен;

– преименува с. Ялъмлар на с. Острец;

– преименува с. Ашиково на с. Певец;

– преименува с. Кара къшлъ на с. Пробуда;

– преименува гр. Ески Джумая на гр. Търговище;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Чекендин (Чикендин) на с. Лиляк;

– преименува с. Юруклер на с. Руец;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Орчанлар на с. Божурка;

– преименува с. Муратлар на с. Буйново;

– преименува м. Орта махле на м. Елда;

– преименува м. Кая баши на м. Елша;

– преименува м. Али бей на м. Еньовец;

– преименува с. Гюня кьой на с. Копрец;

– преименува с. Карлъ кьой на с. Кралево;

– преименува с. Авдалар на с. Ловец;

– преименува с. Селим на с. Мировец;

– преименува с. Кочаклар (Кьочеклар) на с. Пайдушко;

– преименува с. Салтъклар на с. Пресиян;

– преименува с. Боаз кесен на с. Пресяк;

– преименува с. Дервент на с. Пролаз;

– преименува с. Омарче на с. Ралица;

– преименува с. Кеди юрен на с. Росина;

– преименува с. Стратидже на с. Стража;

– преименува с. Сарлъ дуран на с. Твърдинци;

• Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Черковна на с. Дъбрава;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Далгач на с. Дългач;

– уточнява името на с. Надарово на с. Надарево;

• Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Въбел и го присъединява като квартал на гр. Търговище;
• Указ № 441/обн. 13.05.1969 г. – възстановява старото име на с. Дъбрава на с. Черковна;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Бряг и го присъединява като квартал на гр. Търговище;

– обединява махалите Елда и Еньовец в едно ново населено място – с. Братово;

– обединява махалите Елша и Узунджата в едно ново населено място – с. Цветница;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дралфа, Търговишки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към община Лозница, област Разград;

– отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към община Лозница, област Разград;

– отделя селата Алваново, Буховци, Ловец, Макариополско, Надарево, Осен, Острец и Пробуда и техните землища от бившата община Макариополско и ги присъединява към община Търговище;

• Указ № 55/обн. 30.03.2001 г. – отделя селата Буйново, Голямо Ново, Дралфа, Кошничари, Кръшно, Маково, Миладиновци, Мировец, Пресяк, Росина и Твърдинци и техните землища от община Лозница, област Разград и ги присъединява към община Търговище, област Търговище;

Население

Към 1 февруари 2011 година населението на общината е 57 264 души. Броят на новородените през 2008 година е 830 бебета, с 18 повече от предходната^[6], починали са 977 души. През 2009 година общината бележи положителен естествен прираст, като броя на новородените е 993 а на починалите 868 души (593 от града)^[7]. През 2003 година съотношението между трите основни възрастови групи за общината е следното: 0 – 14 години – 16,5 %, 15 – 64 години – 68,6 %, и над 65 години – 14,9 %^[8].

Численост на населението според преброяванията през годините:^[9]

Година на преброяване	Численост
1934	50 489
1946	48 451
1956	48 144
1965	58 807
1975	68 153
1985	71 034
1992	65 688
2001	60 890
2011	57 264
2021	49 073

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[10]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	57 264	33 229	14 883	3902	594	602	4054	100.00	58.03	25.99	6.81	1.04	1.05	7.08
Търговище	37611	27825	6222	633	138	235	2558	Търговище	73.98	16.54	1.68	0.36	0.62	6.80
Лиляк	1044	415	163	407	0	9	50	Лиляк	39.75	15.61	38.98	0.00	0.86	4.78
Кралево	930	61	497	47	30	92	203	Кралево	6.55	53.44	5.05	3.22	9.89	21.82
Голямо Ново	919	193	254	415			41	Голямо Ново	21.00	27.63	45.15			4.46
Вардун	890	83	9	572	0	3	223	Вардун	9.32	1.01	64.26	0.00	0.33	25.05
Баячево	759	135	380	11	0	29	204	Баячево	17.78	50.06	1.44	0.00	3.82	26.87
Стража	726	378	286	21	3	0	38	Стража	52.06	39.39	2.89	0.41	0.00	5.23
Руец	717	175	518			19	2	Руец	24.40	72.24			2.64	0.27
Подгорица	684	106	459	6	29	14	70	Подгорица	15.49	67.10	0.87	4.23	2.04	10.23
Буховци	632	304	37	209			78	Буховци	48.10	5.85	33.06			12.34
Черковна	632	0	628	0			3	Черковна	0.00	99.36	0.00			0.47
Макариополско	630	433	142	27			26	Макариополско	68.73	22.53	4.28			4.12
Овчарово	573	5	567	0			0	Овчарово	0.87	98.95	0.00			0.00
Дългач	500	36	9		182		272	Дългач	7.20	1.80		36.40		54.40
Драгановец	468	15	268	180	0	5	0	Драгановец	3.20	57.26	38.46	0.00	1.06	0.00
Буйново	465	15	121	284	0	17	28	Буйново	3.22	26.02	61.07	0.00	3.65	6.02
Надарево	465	173	240	12	34	0	6	Надарево	37.20	51.61	2.58	7.31	0.00	1.29
Голямо Соколово	456	92	358				1	Голямо Соколово	20.17	78.50				0.21
Разбойна	455	146	285	4	3	7	10	Разбойна	32.08	62.63	0.87	0.65	1.53	2.19
Острец	435	72	30	326			3	Острец	16.55	6.89	74.94			0.68
Ловец	417	98	212	97			9	Ловец	23.50	50.83	23.26			2.15
Пробуда	414	144	56	195	0	9	10	Пробуда	34.78	13.52	47.10	0.00	2.17	2.41
Дралфа	391	177	171	23	5	10	5	Дралфа	45.26	43.73	5.88	1.27	2.55	1.27
Васил Левски	355	267	47	37			1	Васил Левски	75.21	13.23	10.42			0.28
Давидово	352	154	47	141	0	6	4	Давидово	43.75	13.35	40.05	0.00	1.70	1.13
Здравец	328	166			149		5	Здравец	50.60			45.42		1.52
Преселец	312	25	163	123			0	Преселец	8.01	52.24	39.42			0.00
Търновца	301	0	298				0	Търновца	0.00	99.00				0.00
Маково	292	205	58	0	3	24	2	Маково	70.20	19.86	0.00	1.02	8.21	0.68
Божурка	289		274	13	0		0	Божурка		94.80	4.49	0.00		0.00
Съединение	281	113	162	6	0	0	0	Съединение	40.21	57.65	2.13	0.00	0.00	0.00
Александрово	254	28	225	0			0	Александрово	11.02	88.58	0.00			0.00
Росина	254	152	98	0			0	Росина	59.84	38.58	0.00			0.00
Кръшно	240	78	144	11			0	Кръшно	32.50	60.00	4.58			0.00
Ралица	236	96	132	5			2	Ралица	40.67	55.93	2.11			0.84
Копрец	224	11	213	0	0	0	0	Копрец	4.91	95.08	0.00	0.00	0.00	0.00
Момино	214	55	156			0	1	Момино	25.70	72.89			0.00	0.46
Пайдушко	212	0	212	0	0	0	0	Пайдушко	0.00	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Миладиновци	210	122	5	0	0	81	2	Миладиновци	58.09	2.38	0.00	0.00	38.57	0.95
Пресиян	200	42	123	35	0	0	0	Пресиян	21.00	61.50	17.50	0.00	0.00	0.00
Братово	196		152	0		0	43	Братово		77.55	0.00		0.00	21.93
Пресяк	196		127	37		0	29	Пресяк		64.79	18.87		0.00	14.79
Бистра	186	151	31			0	0	Бистра	81.18	16.66			0.00	0.00
Алваново	164	159			0		2	Алваново	96.95			0.00		1.21
Певец	151	106	0	0	0	0	45	Певец	70.19	0.00	0.00	0.00	0.00	29.80
Твърдинци	135	0	133	0			1	Твърдинци	0.00	98.51	0.00			0.74
Пролаз	117	5	35	0	0	0	77	Пролаз	4.27	29.91	0.00	0.00	0.00	65.81
Цветница	95	35	58	0			0	Цветница	36.84	61.05	0.00			0.00
Мировец	91	59	28	4	0	0	0	Мировец	64.83	30.76	4.39	0.00	0.00	0.00
Кошничари	74	57	15			0	0	Кошничари	77.02	20.27			0.00	0.00
Осен	69	51	11	7	0	0	0	Осен	73.91	15.94	10.14	0.00	0.00	0.00
Горна Кабда	23	6	17	0	0	0	0	Горна Кабда	26.08	73.93	0.00	0.00	0.00	0.00

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[11]

	Численост	Дял (в %)
Общо	57 264	100.00
Православие	27 268	47.61
Католицизъм	153	0.26
Протестантство	180	0.31
Ислям	13 974	24.40
Друго	47	0.08
Нямат	1311	2.28
Не се самоопределят	3453	6.02
Непоказано	10 878	18.99

Политика

д-р Дарин Димитров, кмет на община Търговище (2015 г. – ). Избран с подкрепата на над 2/3 от гласоподавателите на местните избори през 2015 г., като побеждава на балотажа тогавашният заместник–кмет от ДПС – Емине Якубова

д-р Красимир Мирев, кмет на община Търговище (1999 – 2015)

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[12][13][14][15][16]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	1995	1999	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите			68,39 %	56,73 %	54,54 %	53,08 %	56,48 %
Общ брой места	45	33	33	33	33	33	33
Движение за права и свободи	7	7	12	11	10	12	14
ГЕРБ				4	8	10	13
Местна коалиция „БСП за България“ (БСП и АБВ)							5
Местна коалиция движение Заедно за промяна							1
Българска социалистическа партия	21	13	9	9	9	6
Обединени за Търговище				5	5	3
Алтернатива за българско възраждане						2
Единна народна партия					1
Атака				3
Обединена десница за Търговище				1
Обединен блок на труда			7
Съюз на демократичните сили	6		2
Съюз на свободните демократи			1
Национално движение „Симеон Втори“			1
ВМРО - Българско национално движение			1
Обединени демократични сили		9
Коалиция „Народен съюз – БЗНС, ДП“	4
Българска комунистическа партия	2
Българска социалдемократическа партия	2
Българска национално-радикална партия	1
Български бизнес блок	1
Политически съюз „ДАР“	1

Общински кмет

Местни избори 2007 г.

На местните избори през 2007 г. кмета на града (Красимир Мирев) печели 3-ти мандат. На първи тур излиза срещу подкрепения от ДПС – Светлан Петков с резултат 40,7 % срещу 38,63 % в полза на Мирев. На втори тур побеждава категорично с 58,37 % на 41.63 процента.^[13]

Кметове на кметства

Местни избори 2007 г.

Резултати на местните избори през 2007 г.. Избрани са 45 кметове на кметства, от тях:^[13]

• ДПС (29) – Баячево, Божурка, Вардун, Голямо Ново, Горна Кабда, Драгановец, Дългач, Копрец, Кръшно, Маково, Овчарово, Преселец, Пресяк, Разбойна, Росина, Стража, Твърдинци, Черковна, Александрово, Братово, Давидово, Кралево, Миладиновци, Надарево, Подгорица, Пресян, Пробуда, Руец, Търновца
• БСП (8) – Ловец, Бистра, Буховци, Васил Левски, Здравец, Ралица, Съединение, Макариополско
• Представители на инициативни комитети (4) – Буйново, Пайдушко, Голямо Соколово, Острец
• Обединени за Търговище (3) – Момино, Дралфа, Лиляк
• Обединена десница за Търговище (1) – Алваново

Образователна структура

За периода между 1992 и 2001 г. е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, полувисше и средно образование в общината, което е характерно за областта, района и страната. Наблюдаваната тенденция на нарастване на високообразованите лица се отнася и за трите съставящи групата компоненти (висше, полувисше и средно образование) като тя е по-силно изразена при населението с висше и средно образование. Преобладаващата част от лицата с високо образователно равнище са в центъра на общината – гр. Търговище. Делът на завършилите висше образование е 16%, което е доста под средното за страната; със средно – 45%; с основно и по-ниско – около 35%, което е доста високо за сравнение със средното за страната.

Икономика

През 2009 година ожънатите площи с ечемик са били 148 875 дка, при среден добив 322 кг/дка, по-нисък от предходния^[17]. Засетите площи с царевица през същата година са 35 731 дка^[18].

Заетост

Според официални данни в през месец декември 2009 година безработните в общината са 10,41 %, при 8,66 % средно за страната^[19]. През 2003 година общия брой на заетите в сферата на промишлеността в община Търговище е 6431 души, голяма част заети в промишлените предприятия на град Търговище: „Енерсис“ АД – 800 души, „Божур 2000“ АД – 420 души, „Винпром Търговище“ АД – 340 души, „Кока Кола НВС България“ АД – 300 души (2003), „Тракия глас България“ ЕАД (Шишеджам) – 1600 души (2008), „Терем-Хан Крум“ ЕООД – 628 души (2009), „Мебел Стил“ ООД – 390 души (2009), „Дже те ка“ АД – 120 души, „Корабно оборудване Н.Симов“ АД – 200 души, „Мизия Милк“ АД – 100 души, „Фуражен завод Булмикс“ АД – 120 души, „Мебели Лито“ АД – 140 души, „Гласко“ АД – 200 души и други.

Първичен сектор

В него водещо място заема селското стопанство. Под влияние на различни фактори селското стопанство в община Търговище има многоотраслов характер с растениевъдно-животновъдната насоченост. Растениевъдството е един от основните подотрасли на земеделието в общината. Земеделските територии заемат площ от 474 537 дка. Произведената продукция е с високо качество благодарение на добрите почвено-климатични условия и наличието на квалифицирани кадри. Има значително търсене на пшеница, както от местни производители на брашно (в общината има 4 мелници) така и от търговски фирми от други райони на страната, извършващи експорт на селскостопанска продукция. Основните култури са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Те заемат 55% от земеделските територии. Освен традиционните култури, се отглеждат и тритикале, маслодайна рапица, ръж, пролетен ечемик, овес, фуражен грах, сорго, захарно цвекло, картофи.

Производството на технически култури, особено на захарно цвекло и тютюн, през последните години значително намалява поради отдалечеността на преработващите предприятия.

Тютюнопроизводството и цвеклопроизводството, имащи традиции в селата Драгановец, Вардун, Буховци, Пресяк, Подгорица, Дългач и Руец, са преустановени. Зеленчукопроизводството преди години е било основен поминък на населението в някои населени места на общината. Поради спиране на работата на консервния комбинат и проблеми с напояването, и това производство е почти изоставено. През последните години има повишен интерес към трайните насаждения.

Състоянието на съществуващите се подобрява и се създават нови – вишни, череши, сливи, ягоди и малини. Създават се добри предпоставки за увеличено производство през следващите години. Качеството на продукцията е в състояние да задоволи изискванията на европейския пазар, но са нужни още инвестиции в модерни преработващи мощности. Плододаващите овощни насаждения заемат площи от 4513 дка, от тях: сливи 32,8%, ягоди 15,5%, малини 14,5%, ябълки 13,1%, череши 9,7%, вишни 8,8%, праскови 3,5%, кайсии 1,8% и круши 0,5%.

Новосъздадените трайни насаждения през стопанската 2003/2004 г. почти удвояват площите им (4275 дка, или 94,7% от заварените). Лозарството е обект на специално внимание. Преобладава производството на винено грозде. Местният винзавод – ЛВК „Винпром“ АД – Търговище изкупува продукцията и създава стимули за добро поддържане на лозята (и след възстановяването на собствеността). Необходими са инвестиции за създаването на повече насаждения с качествени, предимно бели сортове, за отглеждането на които има много подходящи климатични условия. Производството на грозде и качествени вина, печелещи награди на международни изложби и конкурси, създава възможност за развитието и на винения туризъм.

Животновъдството е другият основен подотрасъл на селското стопанство. Освен суровинна база за преработващата индустрия, то е стратегическа опора на малките натурални и полу-пазарни стопанства. Говедовъдството е съсредоточено изцяло в личните стопанства, където се отглеждат от 1 до 5 крави. Едва в един процент от фермите има над 20 крави, което прави сектора нерентабилен. Регистрираното производство на мляко възлиза на 4890 х.л. За последната година се наблюдава спад както в броя на животните, така и в средната им продуктивност, а от там и в произведената продукция. Биволовъдството е сравнително слабо застъпено. В личните стопанства се отглеждат около 66 биволици с тенденция към увеличение.

От тях е получено 7,7 хил.л биволско мляко. В последните години се наблюдава интерес към този вид животни, поради факта че са устойчиви на заболявания и добре усвояват грубите фуражи. Друг фактор е повишеното търсене на екологично чисти продукти за нуждите на пазара. Наблюдава се колеблива тенденция към увеличение, но ниската ефективност при сегашните породи и начин на отглеждане, поставят под съмнение този клон на животновъдството. Козевъдството допълва фонда на натуралните стопанства.

Свиневъдството е застъпено основно в частния сектор. Тревожен е спадът му с повече от 20 % спрямо предходната година. Птицевъдството също бележи спад. Перспективно е внедряването на хибридни линии с висок генетичен потенциал и добри репродуктивни показатели. Демонстриран е интерес към отглеждането на нетрадиционни за региона и страната птици. На територията на кметство Дралфа има създадена ферма за отглеждане на щрауси (25 възрастни и 30 подрастващи).

Пчеларството се развива бързо. През последните 4 години, броят на пчелните семейства се увеличава с 2,1 пъти и достига 10 044. Проблем остава сертифицирането на меда и защитата на „справедлива“ изкупна цена.

Вторичен сектор

През 90-те години промишленото производство в общината изживя тежка криза. Изчезването на големите предприятия или модифицирането им в малки, с различен производствен профил производства, разкъсване на връзките между тях, изгубването на експортни позиции имат силно негативни социално-икономически последици за общината. Производството на хранителни продукти и напитки е с най-висок принос –71,1% от продукцията на промишлените предприятия за 2003 г.

Добре развито е винопроизводството и производството на безалкохолни напитки. В последните години успешно се развива и млекопреработването. С инвестиции по линията на Предприсъединителните фондове на ЕС – Програма „САПАРД“ в общината са изградени Предприятие за месодобив и преработка в с. Здравец и Предприятие за замразяване и преработка на плодове и зеленчуци в гр. Търговище. Текстилната и шивашка промишленост има силни традиции в общината. Формира 13,3% от промишлената продукция. Функционират няколко големи предприятия, предимно в частния сектор. Фирмите нямат дългосрочни договори и затова работят предимно по поръчка и на ишлеме. Сериозно е намалял делът на отрасъл „машиностроене“, който в миналото е бил водещ в икономиката на общината. Не е приватизирана държавната фирма „Терем – Хан Крум“ ЕООД, чието бъдеще до голяма степен ще определи и развитието на отрасъла. Дървопреработването също изживява криза. От ДК „Славиния“ функционира единствено „Стария дъб“ ООД. В последните години отрасълът (чрез фирмите на малкия и среден бизнес) успя да стабилизира в известна степен позициите си. Водещо предприятие е „Мебел стил“ ООД. Отрасъл строителство постепенно излиза от кризата. Около 5 – 6 от фирмите са утвърдени и поддържат обекти и извън общината – „Стрем“ ООД, „Поляница“ АД, „Радита“ АД и др. В община Търговище се слага началото на изцяло нов отрасъл от химическата промишленост, а именно „производство и преработка на стъкло“.

Транспорт

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 39,3 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 151,5 km:

• участък от 36 km от Републикански път I-4 (от km 217,7 до km 253,7);
• началният участък от 10,4 km от Републикански път II-49 (от km 0 до km 10,4);
• два участъка от Републикански път II-51 с обща дължина от 18,3 km: участък от 10,4 km (от km 64,3 до km 74,4) и последният участък от 7,9 km (от km 90,3 до km 98,2);
• последният участък от 28,3 km от Републикански път II-74 (от km 9,7 до km 38,0);
• началният участък от 9,8 km от Републикански път III-4008 (от km 0 до km 9,8);
• началният участък от 19,4 km от Републикански път III-4009 (от km 0 до km 19,4);
• целият участък от 29,3 km от Републикански път III-5102.

Топографски карти

• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. www.targovishte.yes.bg // Архивиран от оригинала на 2012-01-12. Посетен на 2010-03-15.
2. www.journey.bg
3. www.ukazatel.bg, архив на оригинала от 23 март 2012, https://web.archive.org/web/20120323124000/http://www.ukazatel.bg/darjavno-lesnichejstvo-targovishte-9975.html, посетен на 21 март 2010
4. bsp-targovishte.com
5. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
6. dariknews.bg
7. www.topnews.name^{[неработеща препратка]}
8. www.rdcbg.com, архив на оригинала от 16 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160916032723/http://www.rdcbg.com/invest_demo.htm, посетен на 21 март 2010
9. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
11. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 септември 2018. (на английски)
12. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 30 септември 2018.
13. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
14. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
15. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 30 септември 2018.
16. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Търговище“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.
17. dariknews.bg
18. targovishte-bg.com^{[неработеща препратка]}
19. lovechinfo.eu^{[неработеща препратка]}

Литература

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Търговище
• ((bg)) Официален сайт