From Wikipedia, the free encyclopedia
Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.
Седма пехотна рилска дивизия | |
Влизането на Седма Рилска дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г. | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1904 – 1918 |
Държава | България |
Размер | 37 355 души (септември 1912) |
Гарнизон/щаб | Дупница |
Марш | На Рилеца-герой |
Битки/войни | Бой при Симитли (1912) Бой при Кочани (1912) Бой при Крупник (1912) Бой при Айватово (1912) Бой при Булаир (1913) |
Командири | |
Изтъкнати командири | ген. Стефан Тошев ген. Георги Тодоров |
Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.
Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13-и рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.[1]
Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-и Македонски, 22-ри Тракийски, 13-и Рилски и 26-и Пернишки пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.
По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:[2][3]
След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.[5]
През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.
През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[6]
Щаб на дивизията
Първа бригада
Втора бригада
Трета бригада
Части, придадени към дивизията
На 15 април 1917 към дивизията се формира 84-ти пехотен полк, който влиза в подчинение на 1-ва бригада.[7]
Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.[8]
През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Стефан Тошев | от 1904 |
Генерал-майор | Георги Тодоров | 1910 – 1913? | |
Полковник | Вълко Василев | ||
Полковник | Константин Жостов | 25 април 1915 | |
Полковник | Вълко Василев | 1915 | |
Полковник | Иван Русев | септември 1916 – юни 1917 | |
Полковник | Стефан Тасев | 29 юни 1917 – 30 септември 1918 | |
Полковник | Александър Давидов | 1918 | |
Полковник | Никола Топалджиков | март 1920 | |
Полковник | Никола Бакърджиев | от 1 април 1921 | |
Полковник | Минчо Банковски | 1925 | |
Полковник | Кирил Жечев | от 1927 | |
Полковник | Иван Кючуков | юни 1927 – 30 юни 1930? | |
Полковник | Руско Димитров | 1930 – 1931 | |
Полковник | Димитър Настев | 1 август 1931 – 1934 | |
Полковник | Захари Доспевски | 1935 – 1938 | |
Полковник | Петър Пенев | 1938 – 1939 | |
Генерал-майор | Борис Богданов | 1939 – 1943 | |
Полковник | Никола Грозданов | 26 август 1943 – 25 декември 1943 | |
Полковник | Иван Рафаилов | 25 декември 1943 – 13 септември 1944 | |
Полковник | Стефан Таралежков | 14 септември 1944 – 14 декември 1944 | |
Полковник | Христо Новаков | 15 декември 1944 – 1 януари 1945 | |
Подполковник | Станю Пиперков | 1945 – 1946? | |
Полковник | Асен Стоичков | 1946 – 1947? | |
? | Здравко Георгиев | ноември 1947 – октомври 1948 | |
Други началници: Борис Сирманов
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.