Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.

Quick Facts Информация, Активна ...
Седма пехотна рилска дивизия
Thumb
Влизането на Седма Рилска дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г.
Информация
Активна1904 – 1918
ДържаваБългария
Размер37 355 души (септември 1912)
Гарнизон/щабДупница
МаршНа Рилеца-герой
Битки/войниБой при Симитли (1912)
Бой при Кочани (1912)
Бой при Крупник (1912)
Бой при Айватово (1912)
Бой при Булаир (1913)
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Стефан Тошев
ген. Георги Тодоров
Close

Формиране

Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.

Мирновременен състав

Дивизията и македоно-одринското освободително движение

Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13 рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.[1]

Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-и Македонски, 22-ри Тракийски, 13-и Рилски и 26-и Пернишки пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.

Балканска война (1912 – 1913)

Thumb
Паметна плоча в кюстендилското село Бараково за освобождаването му на 5 октомври 1912 г. от VII Рилска дивизия
Thumb
Дружина на 7 рилска дивизия, ноември 1912 година пред околийското управление в Мехомия

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:[2][3]

Thumb
Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров
  • 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
  • 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
  • 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
  • 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
  • 14 октомври – овладява Кресненския пролом.
  • 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
  • 25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
  • 27 октомвриБой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.

След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.[5]

През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2-ра армия и има следното командване и състав:[6]

Командване и състав

Щаб на дивизията

  • Началник на дивизията – полковник Вълко Василев
  • Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Борис Сирманов
  • Дивизионен инженер и командир на 7 пионерна дружина – военен инженер, подполковник Антон Пентиев
  • Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Моше Алкалай Сасон
  • Дивизионен интендант – подполковник Тодор Паралингов
  • Командир на 7 дивизионен ескадрон – поручик Георги Бояджиев

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

  • Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Христо Бурмов
  • Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Георги Хесапчиев

Седма артилерийска бригада

Части, придадени към дивизията

  • Командир на 2-ри гаубичен полк – подполковник Иван Донков
  • Командир на 7 опълченски полк – полковник Васил Михаилов
  • Командир на 3-та гранична дружина – капитан Дончо Терекчиев
  • Командир на 4-та гранична дружина – майор Александър Николов
  • Командир на 5 гранична дружина – капитан Асен Райчев

На 15 април 1917 към дивизията се формира 84-ти пехотен полк, който влиза в подчинение на 1-ва бригада.[7]

Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.[8]

Наименования

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
  • Седми пехотен рилски полк (1921 – 1938)
  • Седма пехотна рилска дивизия (1938 – 1950)
  • Седма стрелкова рилска дивизия (май – 22 септември 1950)
  • Десета стрелкова Струмска дивизия (22 септември 1950 – май 1956)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

More information №, звание ...
званиеимедати
1.ПолковникСтефан Тошевот 1904
Генерал-майорГеорги Тодоров1910 – 1913?
ПолковникВълко Василев
ПолковникКонстантин Жостов25 април 1915
ПолковникВълко Василев1915
ПолковникИван Русевсептември 1916 – юни 1917
ПолковникСтефан Тасев29 юни 1917 – 30 септември 1918
ПолковникАлександър Давидов1918
ПолковникНикола Топалджиковмарт 1920
ПолковникНикола Бакърджиевот 1 април 1921
ПолковникМинчо Банковски1925
ПолковникКирил Жечевот 1927
ПолковникИван Кючуковюни 1927 – 30 юни 1930?
ПолковникРуско Димитров1930 – 1931
ПолковникДимитър Настев1 август 1931 – 1934
ПолковникЗахари Доспевски1935 – 1938
ПолковникПетър Пенев1938 – 1939
Генерал-майорБорис Богданов1939 – 1943
ПолковникНикола Грозданов26 август 1943 – 25 декември 1943
ПолковникИван Рафаилов25 декември 1943 – 13 септември 1944
Полковник Стефан Таралежков 14 септември 1944 – 14 декември 1944
ПолковникХристо Новаков15 декември 1944 – 1 януари 1945
ПодполковникСтаню Пиперков1945 – 1946?
ПолковникАсен Стоичков1946 – 1947?
 ?Здравко Георгиевноември 1947 – октомври 1948
Close

Други началници: Борис Сирманов

Бележки

Източници

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.