Седма пехотна рилска дивизия

Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.

Седма пехотна рилска дивизия
Влизането на Седма Рилска дивизия в Солун, 28 октомври 1912 г.
Информация
Активна	1904 – 1918
Държава	България
Размер	37 355 души (септември 1912)
Гарнизон/щаб	Дупница
Марш	На Рилеца-герой
Битки/войни	Бой при Симитли (1912) Бой при Кочани (1912) Бой при Крупник (1912) Бой при Айватово (1912) Бой при Булаир (1913)
Командири
Изтъкнати командири	ген. Стефан Тошев ген. Георги Тодоров

Формиране

Формирана е през 1904 година с Указ №88/30 от декември 1903 г. с щаб в Дупница. За първи началник на дивизията е назначен полковник Стефан Тошев.

Мирновременен състав

• Първа бригада с щаб в Кюстендил
  • 13^-и пехотен рилски полк
  • 26^-и пехотен пернишки полк
• Втора бригада с щаб в Самоков
  • 14^-и пехотен македонски полк в Дупница
  • 22^-ри пехотен тракийски полк в Самоков
• 7^-и артилерийски полк дислоциран в Самоков
• Дивизионна болница в Дупница
• Пионерна дружина

Дивизията и македоно-одринското освободително движение

Личният състав на дивизията пряко следи развитието на македоно-одринското освободително движение, тъй като по участъка от държавната граница, охранявана от пограничните роти на дивизията се намират пунктовете на ВМОРО за преминаване на чети и отделни революционери, на които ротите оказват пряко съдействие. Голяма част от офицерите на дивизията, особено от 13^-и рилски полк, преди формирането на дивизията подпомагат ВМОРО още по времето на Четническата акция през 1895 година, а много от тях са членове на македоно-одринските братства. В дивизията освен българи от Княжеството, служат и хора от Македония, както и от Ихтиманско и Панагюрско.^[1]

Към 1906 г. в състава на дивизията влизат: 14-и Македонски, 22-ри Тракийски, 13-и Рилски и 26-и Пернишки пехотни полкове, 7-и артилерийски полк, 7-а пионерна дружина, 1-ви кавалерийски дивизион, 1-ви конен полк, 7-о дивизионно интендантство. През септември 1912 година наброява 37 355 души.

Балканска война (1912 – 1913)

Паметна плоча в кюстендилското село Бараково за освобождаването му на 5 октомври 1912 г. от VII Рилска дивизия

Дружина на 7 рилска дивизия, ноември 1912 година пред околийското управление в Мехомия

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Георги Тодоров. В първия етап на войната Седма дивизия е включена в състава на Втора съюзна армия, която е командвана от сръбския генерал Степа Степанович. От изходната си база в района Невестино-Кочериново нейните три бригади се развръщат в три колони между Струма и Брегалница. Първа бригада образува дясната колона, Втора – централната, а Трета – лявата. Бойните действия през есента на 1912 г. се развиват в следната последователност:^[2][3]

Войници от Седма рилска дивизия в 1915 г. по време на Първата световна война. Прав най-вдясно е Димо Хаджидимов. Пръв седнал отляво е Станке Димитров

• 5 октомври – Втора бригада завладява Царево село, а Трета – Горна Джумая. Турското контранастъпление край Симитли е отразено.
• 10 октомври – Втора бригада овладява Пехчево.
• 11 октомври – Дясната колона на дивизията разбива турската 16-а низамска дивизия край Кочани и влиза в града.
• 12 – 13 октомври – В боеве около Крупник лявата колона отблъсква Струмския корпус и на
• 14 октомври – овладява Кресненския пролом.
• 22 – 23 октомври – Преодолян е Рупелският пролом. Трета бригада влиза в Демир Хисар.
• 25 октомври – Авангардът на 7-а дивизия влиза в Кукуш заедно със сръбска конница (от Дунавския конен полк).
• 27 октомври – Бой при Айватово. Трета бригада командвана от генерила Спас Георгиев разбива турския заслон на 12 km северно от Солун. В същото време Тахсин паша предава града на гръцката армия.

След като оставя една дружина от 14-и Македонски полк в Солун, Седма дивизия е прехвърлена от гръцкия флот в Дедеагач и е включена в състава на новосформираната Четвърта българска армия. На 26 януари 1913 година Първа и Трета бригада на дивизията отблъскват турската атака при Булаир и провалят замисъла на турското командване за настъпление в тила на българската армия.^[4] След тази битка на фронта пред Булаир настъпва затишие. Седма дивизия обаче търпи големи загуби от студовете поради недостиг на гориво и топло облекло. По тази причина в началото на февруари са извадени от строя 3000 души.^[5]

През 1913 г. дивизията е демобилизирана и отново е мобилизирана през септември 1915 г., като 11 000 души от кадровия ѝ състав са от новоприсъединената Пиринска Македония.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 2^-ра армия и има следното командване и състав:^[6]

Командване и състав

Щаб на дивизията

• Началник на дивизията – полковник Вълко Василев
• Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Борис Сирманов
• Дивизионен инженер и командир на 7^-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Антон Пентиев
• Дивизионен лекар – санитарен полковник д-р Моше Алкалай Сасон
• Дивизионен интендант – подполковник Тодор Паралингов
• Командир на 7^-и дивизионен ескадрон – поручик Георги Бояджиев

Първа бригада

• Командир на бригадата – полковник Панайот Сантурджиев
• Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, майор Христо Христов
  • Командир на 13^-и пехотен рилски полк – подполковник Кръстю Киров
  • Командир на 26^-и пехотен пернишки полк – от Генералния щаб, подполковник Сава Мъдров
  • Командир на 84^-ти пехотен полк – подполковник Никола Константинов

Втора бригада

• Командир на бригадата – полковник Дионисий Писинов
• Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Анастас Ватев
  • Командир на 14^-и пехотен македонски полк – подполковник Тодор Комсиев
  • Командир на 22^-ри пехотен тракийски полк – подполковник Стефан Сапунов

Трета бригада

• Командир на бригадата – от Генералния щаб, полковник Христо Бурмов
• Началник-щаб на бригадата – от Генералния щаб, капитан Георги Хесапчиев
  • Командир на 53^-ти пехотен полк – подполковник Младен Станев
  • Командир на 54^-ти пехотен полк – от Генералния щаб, подполковник Христо Лефтеров

Седма артилерийска бригада

• Командир на бригадата – полковник Стоян Пушкаров
  • Командир на 7^-и артилерийски полк – подполковник Васил Петров
  • Командир на 17^-и артилерийски полк – артилерийски инженер, подполковник Никола Стайков
  • Командир на 7^-о нескорострелно артилерийско отделение – подполковник Петко Иванов

Части, придадени към дивизията

• Командир на 2^-ри гаубичен полк – подполковник Иван Донков
• Командир на 7^-и опълченски полк – полковник Васил Михаилов
• Командир на 3^-та гранична дружина – капитан Дончо Терекчиев
• Командир на 4^-та гранична дружина – майор Александър Николов
• Командир на 5^-а гранична дружина – капитан Асен Райчев

На 15 април 1917 към дивизията се формира 84^-ти пехотен полк, който влиза в подчинение на 1^-ва бригада.^[7]

Дивизията е демобилизирана през октомври 1918 г.^[8]

Наименования

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Седма пехотна рилска дивизия (1904 – 1921)
• Седми пехотен рилски полк (1921 – 1938)
• Седма пехотна рилска дивизия (1938 – 1950)
• Седма стрелкова рилска дивизия (май – 22 септември 1950)
• Десета стрелкова Струмска дивизия (22 септември 1950 – май 1956)

Началници

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Полковник	Стефан Тошев	от 1904
	Генерал-майор	Георги Тодоров	1910 – 1913?
	Полковник	Вълко Василев
	Полковник	Константин Жостов	25 април 1915
	Полковник	Вълко Василев	1915
	Полковник	Иван Русев	септември 1916 – юни 1917
	Полковник	Стефан Тасев	29 юни 1917 – 30 септември 1918
	Полковник	Александър Давидов	1918
	Полковник	Никола Топалджиков	март 1920
	Полковник	Никола Бакърджиев	от 1 април 1921
	Полковник	Минчо Банковски	1925
	Полковник	Кирил Жечев	от 1927
	Полковник	Иван Кючуков	юни 1927 – 30 юни 1930?
	Полковник	Руско Димитров	1930 – 1931
	Полковник	Димитър Настев	1 август 1931 – 1934
	Полковник	Захари Доспевски	1935 – 1938
	Полковник	Петър Пенев	1938 – 1939
	Генерал-майор	Борис Богданов	1939 – 1943
	Полковник	Никола Грозданов	26 август 1943 – 25 декември 1943
	Полковник	Иван Рафаилов	25 декември 1943 – 13 септември 1944
	Полковник	Стефан Таралежков	14 септември 1944 – 14 декември 1944
	Полковник	Христо Новаков	15 декември 1944 – 1 януари 1945
	Подполковник	Станю Пиперков	1945 – 1946?
	Полковник	Асен Стоичков	1946 – 1947?
	?	Здравко Георгиев	ноември 1947 – октомври 1948

Други началници: Борис Сирманов

Бележки

1. Пасков, стр. 36
2. Въчков, Александър. Балканската война 1912 – 1913. Анжела, 2005. с. 109 – 113, 148.
3. Войната между България и Турция през 1912 – 1913 г., т. VI, Министерство на войната, София 1935, стр. 100 – 104, 106 – 111, 113 – 120, 122, 126 – 127, 131 – 136, 182 – 184, 190 – 193
4. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 3.1. Сражението „кланица“ при Булаир и Шаркьой (от сайта „Книги за Македония“, 20.04.2009)
5. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912 – 1913 г., „Наука и изкуство“, София 1989, 3.2. Привидно снежно затишие (от сайта „Книги за Македония“, 20.04.2009)
6. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1126 – 1127
7. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 97
8. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 191, бел. 94

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщение, изнесени на сесията по повод на 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог, научно съобщение: Румен Пасков – „Бойните действия на 7-а пехотна рилска дивизия за освобождение на Македония през Балканската война“ стр. 34 – 46)
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
• Ташев, Ташо. „Българската войска 1935 – 1945“. София, Военно издателство, 2008.