Седми артилерийски полк

Седми артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Седми артилерийски полк
Информация
Активна	1904 – ноември 1944
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Самоков

Формиране

Историята на полка започва през 1903 година, когато с Указ № 85 за формирането на Седми артилерийски полк в състав от 3 отделения, едно от 4^-ти артилерийски полк и две от 1^-ви артилерийски полк. Полкът е формиран през 1904 година със заповед №8 към Военното ведомство.^[1][2]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 7^-и полски скорострелен артилерийски полк, формира 7^-и нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 7^-а пехотна рилска дивизия (2^-ра съюзна армия).^[3]

Командване и състав

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:^[4]

• Командир на полка – полковник Васил Рейнов
  • Командир на 1^-во отделение (1^-ва, 2^-ра и 7^-а батареи) – майор Васил Бараков^[5]
    • Командир на 2^-ра батарея – майор Янко Коджов
  • Командир на 2^-ро отделение (3^-та, 4^-та и 8^-а батареи) – майор Захарий Захариев, майор Антон Подгоров (6 – 13 октомври 1912) – временен командир
  • Командир на 3^-то отделение (5^-а, 6^-а и 9^-а батареи) – майор Харалампи Златанов, майор Янко Коджов (13 октомври 1912 – 2 февруари 1913) – временен командир
    • Командир на 5^-а батарея майор Антон Подгоров
• Военен лекар – санитарен майор ветеринар д-р Иван Владов

Седми нескорострелен артилерийски полк

Седми нескорострелен артилерийски полк е формиран в Самоков на 12 септември 1912 година от чинове на 7^-и артилерийски полк. Влиза в състава на 7^-а пехотна рилска дивизия. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 1 октомври 1913 година, като чиновите му се превеждат обратно в 7^-искорострелен артилерийски полк.^[6]

Командване и състав

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:^[7]

• Командир на полка – подполковник Иван Пройнов
  • Командир на 1^-во отделение – майор Кирил Николов
  • Командир на 2^-ро отделение – майор о.з. Никола Проданов

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) 7^-и артилерийски полк е отново в състава на 7^-а пехотна рилска дивизия(2^-ра армия), като част от 7^-а артилерийска бригада и е под командването на подполковник Васил Петров.^[8]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[1]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 23 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1149	Коне: 1121 Волове: 13	Обикновени коли: 151 Товарни коли: 136	Пушки и карабини: 60 Полски с.с. оръдия: 24 Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни

През 1920 година съгласно предписание №6129 на Министерството на войната и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7^-о артилерийско отделение. На 1 февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 7^-и артилерийски полк с две артилерийски отделения, но носи явното название отделение до 1938 година.^[2]

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941, 1942 и 1943 година полкът е част от Първи български окупационен корпус. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 7^-а пехотна рилска дивизия. Демобилизиран е през ноември 1944 година в Самоков.^[2]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.^[2]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Седми артилерийски полк (1904 – 1912)
• Седми скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
• Седми артилерийски полк (1913 – 1915)
• Седми скорострелен артилерийски полк (1915 – 1920)
• Седмо артилерийско отделение (1920 – 1928)
• Седми артилерийски полк (1928 – 1938)
• Седми дивизионен артилерийски полк (1938 – ноември 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Полковник	Петър Тантилов	1904 – 1907
2.	Полковник	Васил Райнов	от 1907, Балкански войни
3.	Подполковник	Стоян Пушкаров	от 1914
4.	Подполковник	Васил Петров	от септември 1915
	Подполковник	Георги Михайлов	1927 – 1933?
	Подполковник	Никола Михов	от 1933
	Подполковник	Константин Стоянов	1935 – 1935
	Подполковник	Начо Грозев	14 септември 1944 – ноември 1944

Други командири: Иван Мечкуевски

Бележки

1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
2. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 208
3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 245 – 246
4. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 246
5. Подполковник от 1 януари 1913
6. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 149^б, а.е. 24)
7. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 246
8. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1127

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен татър“, София, 1935, Държавна печатница
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница

• Портал „Военна история на България“