български генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията. Той е военен министър във второто правителство на Богдан Филов (1942 – 1943), а след смъртта на цар Борис III влиза в Регентския съвет на малолетния Симеон II. Екзекутиран е с присъда от т. нар. Народен съд, на 1 февруари 1945 г.
Тази статия е за българския офицер. За българския библиограф вижте Никола Михов (библиограф). | Никола Михов | |
| български генерал | |
.jpg) Генерал Никола Михов, 1939 г. | |
| Род войски | артилерия |
|---|---|
| Войни | Балкански войни Първа световна война Втора световна война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга „Свети Александър“ Железен кръст |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 11 декември 1891 г.
|
| Дата и място на смърт | 1 февруари 1945 г.
|
| Никола Михов в Общомедия | |
Никола Михов е роден на 29 ноември 1891 г. в Търново. Завършва Военното училище в София през 1911 г. По време на Балканските войни командва батарея, която взима участие в обсадата на Одрин. Служи във Военното училище.[1] През Първата световна война участва в превземането на Тутракан. На 1 март 1918 г. е назначен на служба в 1-во конно артилерийско отделение[1].
По-късно след това служи в 4-ти артилерийски полк, като адютант на артилерийския отдел в Министерството на войната и през 1929 г. е назначен за началник на секция в артилерийската инспекция[2]. През 1932 г. е назначен за началник на отдел в артилерийската инспекция[3], след което през 1933 г. е назначен за командир на 7-и дивизионен артилерийски полк[4], на 6 май 1933 г. е произведен в чин полковник, а от 1935 г. е началник на учебно стрелковия отдел на артилерийската инспекция[5]. През следваюата година е назначен за помоюник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия[6], като по-късно същата година е назначен за командир на дивизията[7]. В началото на 1938 г. е назначен за началник на Военното на Негово Величество училище[8], а на 3 октомври с.г. е произведен в чин генерал-майор.[1]
През април-август 1941 командва 5-а армия в Македония, а през 1941 – 1942 – 1-ва армия в София. През 1942 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.[1] Той е военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942 – 1943).
На 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет, заедно с проф. Богдан Филов и княз Кирил Преславски. Докато заема този пост той многократно изразява неодобрение към произвола и крайностите в борбата с комунистическото Партизанско движение.[9]
Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 ген. Никола Михов е отстранен от този пост и скоро след това арестуван. Изпратен е на разпит заедно с другите регенти и министри в СССР, а през декември – изправен на съд пред т. нар. „Народен съд“. Осъден на смърт и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.
Генерал-лейтенант Никола Михов е женен и има 2 деца.[1]
Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г.
През 2021 г. посмъртно е удостоен за почетен гражданин на Велико Търново.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
