Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Климент Охридски.
| Свети Климент Охридски | |
 „Свети Климент Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Наум Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm | |
| Един от Седемте апостоли на България, Ученик на Свети Кирил и Свети Методий | |
|---|---|
| Роден | около 840 |
| Починал | 27 юли 916 |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Празник | 27 юли (Юлиански календар), 9 август (Григориански календар) и 25 ноември (Юлиански календар), 8 декември (Григориански календар) |
| Атрибути | Глаголица, Кирилица |
| Покровителство | Охрид[1] |
| Свети Климент Охридски в Общомедия | |
Биография
Ранни години
Основните източници за живота на Климент са два средновековни документа писани на гръцки.[2][3] По-ранният и по-подробен от двата е едно житие на Климент написано от Теофилакт, Охридски архиепископ (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“. Другият е едно житие на Климент от друг охридски архиепископ, също грък – Димитрий Хоматиан (1216 – 1234) – известно като „Краткото житие“ или т.нар. „Охридска легенда“.[2]
За ранните години на Климент двете жития дават оскъдна информация.[4] Единствено „Краткото житие“ споменава националността на Климент:[2]
| „ | Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.[5][6] | “ |
Към IX век, това означава, че Климент живял в границите на Първото българско царство.[2] Точното място на раждането му не е известно, но добрите знания на Климент по гръцки – видими от качеството и обхвата на преводите му – говорят, че е придобил уменията си в този език още на младини, което е по-вероятно да се е случило в Македония, отколкото в друга провинция на царството (някои гръцкоговорещи македонски градове и села попадат в границите на България към средата на IX век).[2] Към Македония сочи и фактът, че българският княз Борис I по-късно изпраща Климент на мисия там, в която местен би имал по-голям шанс за успех, от чужденец.[2]
Като цяло се приема, че Климент е роден около 840 г.: според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г.[2]
Ученик на Методий
Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител“.[2] Ако се приеме, че „младежки и юношески“ са годините между 16 и 18, може да се предположи, че познанството му с Методий датира от около 856 – 858 г., ключов период в живота на Методий.[7] От житието на Методий е известно, че около 856 г. той се отказва от обещаваща кариера в провинциалната византийска администрация и влиза в манастир на витинийския Олимп, южно от Мраморно море.[7] Това значи, че от около 856 г. Климент е бил ученик на Методий в един от манастирите във витинийския Олимп. Скоро след пристигането на Методий в манастира, към него се присъединява и брат му Константин (по-късно известен с монашеското си име Кирил).[7]
Възможен принос в създаването на глаголицата
На основа на житията на Кирил и Методий може да се предположи, че са създали глаголицата именно по време на годините, които прекарват заедно във витинийския манастир. (Според Димитри Оболенски, твърденията на животописците им, че глаголицата е създадена в Цариград през седмиците или месеците следващи пристигането през 862 г. на пратеници на моравския принц Растислав, могат да бъдат отхвърлени.[8]) С изключение на Хазарската мисия на двамата братя от 860 – 861 г. тези са единствените години, които те прекарват заедно между 843 г., когато шестнадесетгодишния Константин пристига в столицата, и 862 г., когато пристигат пратениците на Растислав.[8]
В житието на Константин се казва, че след като император Михаил III поискал от него да създаде славянска азбука, Константин „се предал на молитва заедно със сътрудниците си“.[9] Житието на Методий нарича тези помощници на Кирил и Методий „други със същия дух като тях“.[9] Същата група е спомената и от Теофилакт, който пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на групата“ – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава.[3]
На тези основания, както и на това, че Климент е знаел старобългарски и гръцки, може да се предположи, че Климент е бил част от езиковия кръжок на Кирил и Методий и е допринесъл за създаването на славянската азбука.[9]
Великоморавска мисия
Между 863 и 868 г. изворите мълчат за Климент.[10] Известно е – от по-късни старобългарски жития[11] – че през 868 г. Климент придружава Кирил и Методий по време на посещението им в Рим.[10] След три и половина години в Моравия, Кирил и Методий заминават на юг, за да ръкоположат учениците си – сред които и Климент – в свещенически сан[10] и пристигат в Рим в края на 867 или началото на 868 г.[11] Затова – въпреки мълчанието на изворите – е почти сигурно, че Климент участва в мисията на Константин и Методий във Великоморавия от нейното начало и ги подпомага в създаването на пълен литургичен цикъл на български (старобългарски) за моравците, обучаването на местни духовници и отблъскването на нападенията на франкските духовници срещу мисията.[10]
Ръкополагане в свещеничеството в Рим
Подробности за престоя на Климент в Рим, който вероятно продължава от зимата на 867/8 г. до лятото или есента на 869 г., не са известни.[10] Двамата епископи – Гаудерик Велетрийски и Формоза Портуенски – които ръкопололагат Климент и другите ученици на Кирил и Методий са сред водещите в Рим[10] (Формоза по-късно е избран за сто и единадесетия папа). Контактите на Климент сред влиятелните кръгове в Римската църква – латинска, както и гръцка, може да са били почти толкова широки, колкото тези на Кирил и Методий.[10] Вероятно е познавал лично Анастасий Библиотекар, приятел и почитател на Константин.[10]
Завръщане в Моравия след смъртта на Кирил
Константин умира в Рим на 14 февруари 869 г. малко след като се помонашава под името Кирил.[12] Уважавайки последното желание на брат си, Методий се отказва от намерението си да се завърне в манастира си в Олимп и вместо това избира да продължи общата им работа сред българите.[12] По всяка вероятност Климент прекарва следващите петнадесет години до смъртта на Методий заедно с него в Панония и Великоморавия.[12] По-късно през същата година папа Адриан II назначава Методий за архиепископ на Панония и го изпраща в двора на владетеля Коцел.[12]
Франкските духовници, ядосани от загубата на прерогативите си в Панония и Моравия, го обвиняват в узурпиране на епископски права и организират църковен съд от местни епископи, който осъжда Методий на затвор.[12] Методий прекарва две и половина години затворен в Швабия, докато през 873 г. папа Йоан VIII не се намесва и не принуждава франкските епископи да освободят легата му.[12] Последните си години Методий прекарва в защита на българската литургия (наричана още черковнославянска) в диоцеза си, като едновременно трябва да се бори с враждебността на франките и с непостоянството на новия моравски владетел Святополк.[12]
Смъртта на Методий, провал на мисията и преследвания
Изворите заговарят отново за Климент след смъртта на Методий на 6 април 885 г.[12]
Методий определя за свой наследник Горазд, който има преимуществото, че е местен и че владее латински.[12] Номинацията обаче не спечелва одобрението на папата и Вихинг, франкският епископ на Нитра и стар противник на Методий, подновява с нова енергия опитите си за потискане на славянската литургия в цяла Централна Европа.[12] Между учениците на Методий и франкските духовници има разминаване и по богословския спор около доктрината на филиоквето, според която Светият Дух произхожда не само от Отца, но и от Сина, и която към този момент е изцяло възприета от франките, макар и Рим да не я приема формално до ранния единадесети век. Разногласията по тази доктрина по-късно ще се превърнат в основните доктринални различия в средновековните спорове между гръцката и латинската църкви.[12]
На Горазд и Климент се пада задачата да говорят публично срещу филиоквето.[12] На два пъти те обясняват гръцката доктрина за Троицата – веднъж за франкските духовници, и втори път, по-накратко, за Святополк, но напрежението между привържениците на Вихинг и последователите на Климент и Горазд се покачва. Опитите на Святополк да действа като арбитър пропадат и скоро срещу учениците на Методий – около двеста свещеника и дякони – започват държавни гонения.[12] Някои са продадени в робство, други прогонени от домовете си и бити, а по-главните са затворени.[12] Теофилакт дава имената на петима от затворените – Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и Ангеларий.[3][13]
След кратък престой в затвора, Климент и спътниците му са осъдени на вечно изгнание и биват ескортирани до крайдунавските области от немска войскова част подопечна на Святополк.[14] Изворите ни казват, че Климент и спътниците му „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.[3] Заедно с Наум и Ангеларий, Климент стига до Дунав, пресича го на импровизиран сал „от три липови дървета“ и така през зимата на 885 – 886 г. тримата достигат Белград, който по това време е българско владение.[14]
Бягство в България
Политическо положение
Забележката на Теофилакт в „Пространното житие“, че Климент и другарите му „закопнели за България“, вероятно цели да загатне за единомислието между българския княз Борис I и Климент.[15]
Към този момент българският владетел е изправен пред културната и политическа дилема произтичаща от покръстването на България през 864 г. в християнската вяра на Византийската империя и сблъсъка между нуждата от запазване на местната независимост и византийските претенции за универсалност. Тези претенции изискват от всеки владетел приел византийската религия да приеме не само духовния авторитет на патриархата в Константинопол, но и – поне на теория – върховната власт на императора.[15] Борис вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция, т.е. създаването на българоговореща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат тези претенции и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности без да рискуват културната си автономия.[15]
Прием в Белград
Затова не е изненада, че – по думите на „Пространното житие“ –Борис „жадувал за такива мъже“. „Пространното житие“ също информира, че военният наместник на Борис в Белград, знаел за това, и затова, след като оставил Климент, Наум и Ангеларий да отпочинат от премеждията си, ги проводил при Борис и му „съобщил, че тези мъже са именно такива, „каквито той с голямо желание търсел““.[16][3]
При княз Борис
Борис е възхитен от пристигането на тримата мисионери в Плиска и им оказва топъл прием.[16] Климент, Наум и Ангеларий са разквартирувани по домовете на местни велможи и провеждат редовни (по думите на Теофилакт ежедневни) срещи с Борис и съветниците му.[16] Теофилакт загатва за известна потайност около тези срещи, вероятно предизвикана от желанието на Борис да обсъди следващите си ходове с Климент и спътниците му, без да рискува да създаде една възможна опозиция на бъдещата си политика.[16] Произходът на подобни противници на Кирило-Методиевата традиция е неясен, но е възможно да става дума или за членове на старата прабългарска аристокрация, все още таящи някаква вярност към езическото си минало (която само двадесет години по-рано води до неуспешен бунт срещу покръстването инициирано от Борис), или за членове на гръцкия клир, които биха могли да се почувстват застрашени от пристигането на изтъкната група мисионери и потенциални съперници.[16] При всички случаи, по всяка вероятност Борис и сътрудниците му са съзнавали, че плановете им да продължат работата на Кирил и Методий в България са изисквали внимателна подготовка и предпазливи действия.[16]
Скоро след пристигането в Плиска, тримата мисионери се разделят. Ангеларий умира няколко месеца след пристигането в столицата. Наум остава в Плиска, където поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент – вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония.[16]
Причините за изпращането на Климент в тази отдалечена югозападна провинция, наскоро включена в границите на Българското царство, са били предмет на много спорове.[16] Някои изследователи приемат, че опитен ученик на Кирил и Методий като Климент, който освен това вероятно е роден в Македония, е бил в състояние успешно да обслужи духовните нужди на прабългарското и славянското население на провинцията и да ускори културното ѝ приобщаване към Борисовото царство.[17]
Мисионерска дейност в Кутмичевица
Точните граници на областта Кутмичевица не са известни, но вероятно в тях попадат западномакедонските езера (Преспанското и Охридското) и територията на запад от тях до Адриатическо море в днешна южна Албания.[18] Според „Пространното житие“ Борис отделя областта от Котокия, но границите на Котокия не са определени.[17]
Същевременно с изпращането на Климент в Кутмичевица, Борис назначава за управител на областта Домета.[17] По думите на Теофилакт Борис „предал блажения Климент на Домета или по-скоро Домета на Климент, а още по-точно да кажем, предал ги един на друг: единия като послушен във всичко, а другия – да си служи с първия като с помощник при решенията си“ и издал нареждане до всички жители на областта да приемат Климент „с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата.“[3]
Теофилакт пише, че Борис изпраща Климент за учител (дидаскалос) в Кутмичевица, но от естеството на Климентовата мисия и близките му отношения с управителя на областта е ясно, че правомощията му са били много по-големи от тези на обикновен учител или проповедник.[19] Борис предоставя на Климент и три места за почивка – в Девол, Главеница и Охрид.[17] Охрид, любимото седалище на Климент, се превръща в един от основните центрове на новата византийско-българската култура на Балканите в голяма степен благодарение на неговите усилия.[17]
През следващите седем години (886 – 893) Климент прекарва част от времето си проповядвайки Евангелието на езичниците, които вероятно са формирали значителна част от българското население на провинцията.[20] Друга част от времето си посвещава на преподаване на глаголицата, като по-талантливите му ученици били избирани за по-задълбочено богословско обучение и ръкополагане в свещеничеството.[20] Според Теофилакт, за седем години броят на тези ученици достигнал 3500.[20] Това забележително постижение, почти без паралел в средновековния свят, допринесло значително за осъществяването на Борисовия план да подмени гръцките духовници с местни българи.[21]
И двете жития отбелязват силното влечение на Климент към монашеския живот и поради близкото му сподвижничество с Методий може да се предположи, че Климент е бил подстриган за монах рано в живота си.[21] По време на учителската си мисия в Кутмичевица, Климент основава в Охрид манастир посветен на свети Пантелеймон, който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид като люлка на българското християнство на Балканите.[21]
Управлението на Владимир Расате (889 – 893)
През 889 г., около три години след пристигането на Климент в Кутмичевица, княз Борис отстъпва трона на първородния си син Владимир Расате и се оттегля в манастир.[21] В продължение на четири години новият български владетел провежда политика на възраждане на езичеството и гонения на християнските духовници, диаметрално противоположна на тази на Борис.[21] През 893 г. Борис напуска манастира, взима властта с помощта на верни съмишленици, и свиква народен събор в Плиска.[22] Сред решенията на събора са замяната на гръцкия със старобългарски като официален език на българските администрация и църква, преместване на столицата от Плиска в близкия Преслав и установяването на третия син на Борис – Симеон (по-късно известен като Симеон Велики) – за владетел на държавата.[22] Не е известно дали езическото възраждане е оказало непосредствено влияние върху работата на Климент в отдалечена Кутмичевица, но по всяка вероятност това е бил период на несигурност за него и той е приветствал решенията на събора от 893 г.[22]
Пръв епископ на български език
Едно от първите действия на Симеон като владетел е да извика Климент в Преслав, и да го назначи за епископ.[22] По думите на Теофилакт „така Климент станал пръв епископ на български език“.[3] Точното местоположение и име на епархията на Климент са били предмет на множество спорове.[22] Според „Пространното житие“ Климент бил назначен за епископ на „Дрембица или Велика“.[3] Повечето изследователи предполагат, че епархията се е намирала в една от следните три области: централна Македония (долината на река Вардар), Южна Македония (северно от линята Солун – Бер), или западните склонове на Родопите.[22] Каквото и да е точното местоположение на епархията, по всяка вероятност е била на известно разстояние от Охрид, в по-отдалечена и примитивна област.[23] Въпреки това Климент продължава да поддържа връзката си с манастира, който основава в Охрид, и се оттегля в него за почивка и молитва при всяка възможност.[21]
Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на български, и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си.[24] „Понеже по цялата българска страна“, пише Теофилакт, растели диви дървета, Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета“.[3][24]
Последни години
На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, за да прекара „тези немного дни [...] в беседа със себе си и с Бога“.[3] Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва.[25]
При завръщането си от Преслав, Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни Климент продължава да работи и допълва Триода.[3] Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст, на 27 юли 916 г. в Охрид.[25] Погребан е в притвора на манастирската църква „Св. Пантелеймон“ („Стари Св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001 – 2002 г. Скоро след смъртта си Климент е канонизиран. Още в началото на XI век успението му се чества на 27 юли.
Връзка с кирилицата
В „Краткото житие“ на св. Климент Охридски се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Въз основа на този пасаж някои учени приемат, че св. Климент е създателят на кирилицата.[26] Тази хипотеза обаче среща някои трудности. От една страна, в Охрид – седалището на Климент, глаголицата продължава да се използва още дълги години, докато кирилицата все повече се предпочита от книжовната школа в Преслав.[26] От друга страна, не съществува надеждна традиция, която да свързва името на Климент с кирилицата, а в „Краткото житие“ са установени няколко сериозни исторически грешки, което налага предпазливост към твърденията в него.[26] Затова по-голямата част от изследователите отхвърлят гледището, че св. Климент е създател на кирилицата. Преобладаващото мнение е, че той е използвал глаголицата и че „другите форми на буквите“ се отнасят за подобрение или опростяване на глаголицата.[26]
Творчество
Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. (напр. "Похвала за четиридневния Лазар"[27])
Памет
Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, църквата „Св. Климент“). Йеромонахът Атанасий от манастира „Св. Йоан Кръстител“ на остров Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.
Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“, е наречен на негово име при основаването си през 1888 г. Името на св. Климент Охридски носи и българската полярна база на остров Ливингстън в Антарктика.
На Климент Охридски са посветени няколко храма в България - Академичният параклис на Богословския факултет на СУ, храм „Свети Климент Охридски“ в квартал Люлин в София, построен през 1999 година[28], църквата в пловдивския квартал „Христо Смирненски“, осветена през 2008 година, както и новият храм в Добрич, осветен през 2010 година[29].
На Климент Охридски е посветена и църквата на гара Черепиш, която в периода 1950-1990 година служи като учебен храм на Софийската духовна семинария, докато семинарията е изпратена в изгнание от комунистическата власт във Врачанския Балкан[30]. През 2022 година Врачанска епархия започва кампания за възстановяване на храма, който е в изключително тежко състояние[31][32]. Главата на светеца се съхранява в гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, близо до град Верия.[33] През 2016 г. тя е временно донесена в България с цел поклонение по повод 1100-годишнината от смъртта му.
На свети Климент Охридски е наречен и булевард (Карта) и улица в квартал „Надежда II“ (Карта) в София.
Литература
- Obolensky, Dimitri. Six Byzantine Portraits. Oxford, Oxford University Press, 1988.
- Милев, Александър. Гръцките жития на Климент Охридски. София, Българска академия на науките, 1966. Архив на оригинала от 2016-03-26 в Wayback Machine.
- Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865 – 1459, C.H.Beck, 2000, ISBN 3-406-45024-5
- Nikolaos Trunte: Πρός τό σαφέστερον. Zu Reformen in der glagolitischen Schrift Архив на оригинала от 2010-10-11 в Wayback Machine.. – In: Glagoljica i hrvatski glagolizam, Zagreb, 2004.
- Животопис на св. Климента, български архиепископ. От Теофилакта, Охридски архиепископ. Превел от гръцки с малки съкращения Д. Матов. Пловдив, 1896
- Люба Илиева. Пространното житие на св. Климент Охридски и проблемът за българо-византийския културен синтез. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., УИ, 2008.
- Пламен Павлов (съставител и отговорен редактор). Бележити българи, т. ІІ. С., „Световна библиотека“, 2012 (статия на Илия Илиев).
- Klemens von Ohrid, Ökumenisches Heiligenlexikon
- Gautier, Paul. Clément d'Ohrid, évèque de Dragvista // Revue des études byzantines 22. 1964. с. 199-214.
- Iliev, Ilia G. The Long Life of Saint Clement of Ohrid: A Critical Edition // Byzantinobulgarica 9. 1995. с. 62-120.
- Ivanič, Peter. The Issue of the Origin of Saint Clement of Ohrid and Saint Naum of Ohrid in Slovak and Czech Historiography // European Journal of Science and Theology 14. 2018. с. 135-144. Архивиран от оригинала на 2023-06-28.
- Мучай, Скендер и др. Средневековые церкви в долине Шушицы (Южная Албания) и славянская епископия свт. Климента Охридского // Slověne: International Journal of Slavic Studies 3. 2014. с. 5-42. Архивиран от оригинала на 2023-06-28.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
