Александър Милев

Александър Иванов Мѝлев е български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач.^[1][2]

Тази статия е за известният езиковед. За революционера от ВМОРО вижте Александър Стефанов.

---

Александър Милев
български езиковед, лексикограф, литературовед и преводач
Роден	16 септември 1904 г. Годеч, Княжество България
Починал	16 април 1980 г. (75 г.) София, Народна република България
Учил в	Богословски факултет на СУ Софийска духовна семинария
Научна дейност
Област	езикознание, лексикография
Работил в	Софийски университет БАН

Биография

Роден е на 16 септември 1904 г. в Годеч. Завършва духовната семинария в София през 1926 г., а през 1930 г. – богословие и класическа филология в Софийския университет^[3], след което специализира в Гърция и Унгария.

В периода 1930–1945 г. работи като учител в класическите гимназии във Варна и София. От 1945 г. е научен сътрудник в Института по история при БАН. През 1946–1967 г. преподава латински и старогръцки език в Софийския университет, а от 1971 до 1980 г. е професор в Духовната академия в София. Умира на 16 април 1980 г.^[1][2]

Памет

На професор Александър Милев е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).

Научни трудове

Александър Милев се занимава въпроси от историята на българския език, извършва изследвания върху старобългарската и античната литература, превежда от старогръцки и латински език. По-значими негови трудове са:

• „Латинско-български речник“ (1937)
• „Гръцките съществителни имена в българския език“ (1955)
• „Латинските имена в българския език“ (1956)
• „За авторството на пространното Климентово житие“ (1957)
• „Речник на чуждите думи в българския език“ (1958)^[1]