Софийска духовна семинария

From Wikipedia, the free encyclopedia

Софийска духовна семинария

Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“[1] в София е основната семинария на Българската православна църква.

Бързи факти Информация, Седалище ...
Софийска духовна семинария
„Св. Йоан Рилски“
Thumb
Информация
СедалищеСофия
Основаване1903 година
ОснователБългарска екзархия
Видсеминария
Навигация
Thumb Местоположение в София
Сайтsofia-seminaria.org
Софийска духовна семинария
„Св. Йоан Рилски“
в Общомедия
Затваряне

Тя е приемник на предишата Самоковска духовна семинария, основана през 1876 г. от волни пожертвования, допълнение с фонда, завещан на родния му град от митрополит Авксентий Велешки. По-късно учебното заведение се мести в София.

История

През 1902 г. е положен първият камък за построяването на самостоятелна сграда на семинарията в София от княз Фердинанд I. Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.

По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.

На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията след Министерско постановление през 1990 година.

През 1997-1998 година е построен параклисът на семинарията, който е посветен на Рождество Христово. Освещаването е извършено от блаженопочившият митрополит Геласий, тогава главен секретар на Св. Синод заедно с архимандрит Сионий, ректор на семинарията, и архимандрит Николай, протосингел на Софийска епархия. Стенописите в параклиса са дело на художника Йордан Нешовски и в тях преобладават светци, просияли в българските земи: Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Охридски, Йоан Рилски Чудотворец, патриарх Евтимий Търновски, Пимен Зографски[2].

През 1999 година в притвора на храма е поставено копие на чудотворната икона на Божията майка от Несебър - „Св. Богородица – Одигитрия“ (пътеводителка). Иконата е изографисана по поръка на ректора Сионий[3].

През 2023 година в главния храм на семинарията е въведена иконата на света Богородица Портаитиса (Вратарница). Тя е поставена на специално изработен проскинитарий, който се намира в лявата част на храма. Въвеждането е извършено в навечерието на празника Покров Богородичен, като богослужението е оглавено от Браницки епископ Пахомий, ректор на семинарията, в съслужение с архимандрит Мелетий Спасов[4].

Ректори

Повече информация №, Име ...
Име Фото Период Забележка
1. Йоаким Бакалов 1903 – 1904
2. Архимандрит Климент Шивачев

Thumb

1904 – 1906 впоследствие врачански митрополит
3. Епископ Неофит Велички Thumb 1906 – 1912 впоследствие видински митрополит
4. Архимандрит Макарий Стамов Thumb 1912 – 1916 впоследствие неврокопски митрополит
5. Йоаким Бакалов 1916 – 1917 -
6. Епископ Павел Драговитийски Thumb 1917 – 1923 впоследствие старозагорски митрополит
7. Митрополит Климент Врачански Thumb март – август 1923 -
8. Епископ Михаил Велички Thumb 1923 – 1926 впоследствие доростолски и червенски митрополит
9. Епископ Борис Стобийски

Thumb

1926 – 1931 впоследствие неврокопски митрополит
10. Епископ Антим Траянополски 1931 – 1936 впоследствие ловчански митрополит
11. Епископ Евлогий Смоленски Thumb 1936 – 1938 впоследствие сливенски митрополит
12. Епископ Харитон Драговитийски Thumb 1938 – 1941
13. Архимандрит Николай Кожухаров 1941 – 1944 впоследствие макариополски епископ
14. Атанас Караянев 1944 – 1946 -
15. Епископ Тихон Смоленски Thumb 1946 – 1971 -
16. Епископ Герасим Браницки 1971 – 1986 -
17. Архимандрит Йоан Стойков Thumb 1986 – 1987
18. Протопрезвитер Николай Шиваров 1987 – 1988 -
19. Епископ Игнатий Знеполски 1988 – 1990 впоследствие плевенски митрополит
20. Епископ Григорий Константийски Thumb 1990 – 1994 впоследствие великотърновски митрополит
21. Епископ Игнатий Знеполски 1994 впоследствие плевенски митрополит
22. Архимандрит Серафим Геновски 1994 – 1996
23. Епископ Сионий Велички 1996 – 2009 впоследствие игумен на Троянския и Бачковския манастир
24. Архимандрит Сергий Шапков 2009 – 2010
25. ставрофорен иконом Захарий Дечев 2010 – 2011
26. Димитър Костадинов 2011 – 2017
27. Епископ Пахомий Браницки 20172024 впоследствие видински митрополит
28. Епископ Мелетий Знеполски 2024
Затваряне

Бележки

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.