Дево̀л е средновековен град, важен административен, църковен и културен център в Първата българска държава. Градът е бил разположен край едноименната река в днешна Югоизточна Албания.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Девол.
На старобългарски език името на града, областта и реката се изписва във формата Дѣволъ. Така остава в книжовния език до 1945 г. Известно е и в няколко гръцки варианта: Διάβολι, Δεβόλι и Ντεβόλι, с който днес най-често се обозначават реката и окръг в Албания. Епископ Михаил Деволски съобщава, че в началото на XII век, столетие след завладяването на България от византийците, град Девол е наричан още Селасфорос (в превод от гръцки: светлоносец, а на латински: Луцифер, едно от прозвищата на дявола). От това сведение някои извеждат произхода на името на село Звезда[1]. Според Иван Дуйчев при преименуването на Девол византийците са се подвели за значението на името, а оригиналното название произхожда от времето на траките и илирите, населявали региона още преди заселването на славяните, и е сходно със споменатата от Птолемей Dibolia в Еордея[2].
Точното местонахождение на Девол е спорно. Според една от версиите градът е бил разположен до село Гостима в северното подножие на планината Томор (Мали Томорит)[3]. Други проучвания сочат, че градът се е намирал край горното течение на река Девол, североизточно от град Корча, в близост до село Звезда[4][1][5].
Смята се, че областта Девол е присъединена към България от кан Пресиян към 842-843 г.[6] По времето на княз Борис I (852-889) град Девол е средище на административна област комитат, наричана в някои извори Кутмичевица. Тук се издига една от седемте големи църкви, издигнати от Борис в България след покръстването[7]. За известен период управител на областта е комит Домета[8]. През 886 г. Борис изпраща в Девол Климент Охридски, който превръща града в средище на книжовна школа[9], преместена впоследствие в Охрид (Охридска книжовна школа). През 893 г. просветителската дейност на Климент в Девол е поета от друг ученик на Кирил и Методий – Наум Охридски[10]. През същата година е учредена Деволската епархия[5].
Предстоятел на епархията през 30-те години на X в. е Климентовият ученик Марко Деволски[11]. По негова заръка е написано Първото житие на Свети Наум с автор друг Климентов ученик от Девол[12]. Епархията просъществува по времето на цар Самуил (997-1014)[11]. Изказано е мнение, че Девол е първата Самуилова столица[13]. След като завладява Охрид, през лятото на 1018 г. византийският император Василий II използва Девол като база за действия срещу установилите се в Томор предводители на българската съпротива Пресиян и Ивац[14].
Василий II премахва Деволската епархия и я присъединява към Костурската[15]. Тази промяна е временна, защото са известни двама епископи на Девол от по-късен етап на византийското владичество[16]. Един от тях е Михаил Деволски, комуто се приписва авторството на редица ценни за съвременната историография добавки към хрониката на Йоан Скилица за българо-византийските отношения[17].[18] През 1072 г., в хода на въстанието на Георги Войтех, Девол е превзет за кратко от зетския войвода Петрила, който воюва на страната на българските въстаници[4].[19] При управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) Девол е опора на императора в бойните действия срещу норманите на Робер Гискар и Боемунд. През септември 1108 г. Алексий сключва мирно споразумение с Боемунд, известно като Деволски договор[20]. Това примирие слага край на последните кръстоносни напъни на Първия кръстоносен поход и на всички домогвания на Боемунд Антиохийски до византийската корона.
След Клокотнишката битка (1230 г.) Девол е завладян от цар Иван Асен II и става център на административна област (земя, на гръцки: хо̀ра) в Търновското царство[6].[5] Непосредствено след смъртта на цар Коломан I Асен през 1246 г. югозападните български владения са превзети от епирския деспот Михаил II[21]. Девол е в района на бойните действия при последвалите войни между Епирското деспотство и Никейската империя. На два пъти – през 1254 и 1259 г., градът е завладяван от никейски войски[22]. През 30-те и 40-те години на XIV в. управляващата сръбска династия на Неманичите разширява своята държава за сметка на Византия с цяла Македония, Албания (в т. ч. и Девол), Епир, Тесалия, Етолия и Акарнания. [23] На 20 декември 1355 г. край Девол умира цар Стефан Душан [24].
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
