Деволска епархия

Деволската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Δεάβολης, Διάβολης) е историческа и титулярна епархия на Българската патриаршия.

Деволска епархия
Местно име	Ιερά Επισκοπή Δεάβολης
Църква	Българска патриаршия
Център	Девол
Дата на основаване	893 г.
Предстоятел	вакантна
Сан	епископ

Надписът от „Света Богородица Заум“ с името на епископ Григорий Деволски, 1389/1390 г.

История

Деволската епархия е основана от Климент Охридски на територията на днешна Южна Албания, в басейна на река Девол,^[1] в 893 година.^[2] Център на епархията е град Девол.^[1] Действащ в първата половина на X век в Деволската епископия е Марко Деволски, ученик на Климент Охридски. В най-старото житие на Наум Охридски, Марко е споменат като поставен от цар Симеон I за „четвьртiй епископь вь словенскïй езыкъ бы῟ Дѣволы“.^[1][3] В Девол е построена от княз Борис I една от седемте съборни църкви в България, която е спомената от Теофилакт Охридски.^[1]

С падането на България под византийска власт в 1018 година, с указите на император Василий II от 1019 година, Българската патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид. Василий II закрива Деволската епархия, за да обезличи Девол като българско средище, и я присъединява към Костурската. Това е известно от две негови грамоти, дадени на охридския архиепископ Йоан. Деволската епархия е възстановена и се споменава във втората половина на XI век. В 1078 година деволската катедра се оглавява от епископ Теодосий, а в 1118 година деволският епископ Михаил прави важна добавка към хрониката на Йоан Скилица.^[1]

В ХІІ век висшата йерархия на Охридската архиепископия е елинизирана в голяма степен и по това време на всички градове в Македония са дадени старогръцки имена.^[1] Тогава и Деволската епископия е преименувана по тази причина в Селасфорска, което според сведения, представени от Иван Снегаров, е направено за литературен евфонизъм.^[4]

В XIV век епархията, като част от Охридската архиепископия, е нейна прототронна (първопрестолна) епархия, тъй като в хрисовул на Стефан Душан за Есфигмен, прототрон е наречен в 1361 година Григорий Деволски. След края на сръбското владичество в 1380 година, титлата е върната на Костурската епархия, тъй като в 1383 – 1384 епископ Гавриил Костурски е наречен прототрон.^[5]

Дволски е титулярна епископия на Българската патриаршия от 1998 година.

Деволски е част от титлата на корчанския митрополит на Албанската православна църква.

Епископи на Българската патриаршия

Име	Управление	Забележка
Марко	в Х век

Епископи на Охридската архиепископия

Име	Име	Управление	Забележка
Теодосий	Θεοδόσιος	в 1078 г.
Михаил	Μιχαὴλ	начало на XII век
Григорий	Γρηγόριος	споменат в 1342 – 1345 г., 1361 г. и 1365 г.	прототрон на Охридската архиепископия

Титулярни епископи на Българската патриаршия

Име	Управление	Забележка
Теодосий	5 октомври 1998 – 3 януари 2017 †

Бележки

1. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // Двери. Посетен на 11 февруари 2018.
2. Гюзелев, Б. Албанците в Източните Балкани. София, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, 2004. с. 15.
3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995 [1924]. с. 167.
4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995 [1924]. с. 339.
5. Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 34. Посетен на 11 февруари 2018.