From Wikipedia, the free encyclopedia
Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Първият директор на Априловската гимназия в Габрово. Още директор на елитните Първа мъжка гимназия в София и мъжката гимназия в Пловдив. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение и директор на Статистиката. Книжовник, просветител, учител, общественик и новатор, той работи с целия си порив на духа за възхода на България и народа си. Р. Каролев заема поста директор на Народната библиотека, където е назначен през февруари 1895 г. През 1903 г. става съветник във Върховната сметна палата.
| Райчо Каролев | |
 | |
| Министър на народното просвещение | |
| Мандат | 11 юли 1884 – 21 август 1886 |
|---|---|
| Назначен от | Александър I Батенберг |
| Министър-председател | |
| 1884 – 1886 | Петко Каравелов |
| Предшественик | Димитър Агура |
| Наследник | Райчо Каролев |
| Лична информация | |
| Роден |
27 февруари 1846 г.
|
| Починал | |
| Деца | 2 (Генерал-Майор Д-р Борис Каролев) и Цветан Каролев |
| Полит. партия | Либерална партия |
| Образование | СУ „НАГ“ – Габрово |
| Професия | просветен деец • политик |
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС IV ОНС | |
Портал  Политика | |
Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871 – 1875) и директор (1875 – 1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество.[1]
През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.
Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към връх Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.
Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886 – 1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890 – 1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895 – 1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.[1]
Съпругата на Райчо Каролев е Мария Андрейчева. Негов син е оперният певец Цветан Каролев и санитарният генерал-майор Борис Каролев.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
