Райчо Каролев

Райчо Михов Каролев е български просветен деец, политик, историк и богослов. Първият директор на Априловската гимназия в Габрово. Още директор на елитните Първа мъжка гимназия в София и мъжката гимназия в Пловдив. Участва в няколко парламента като представител на Либералната партия, а от 1884 до 1886 г. е министър на народното просвещение и директор на Статистиката. Книжовник, просветител, учител, общественик и новатор, той работи с целия си порив на духа за възхода на България и народа си. Р. Каролев заема поста директор на Народната библиотека, където е назначен през февруари 1895 г. През 1903 г. става съветник във Върховната сметна палата.

Райчо Каролев
Министър на народното просвещение
Мандат	11 юли 1884 – 21 август 1886
Назначен от	Александър I Батенберг
Министър-председател
1884 – 1886	Петко Каравелов
Предшественик	Димитър Моллов
Наследник	Райчо Каролев
Лична информация
Роден	27 февруари 1846 г. Габрово, Османска империя
Починал	22 март 1928 г. (82 г.) София, Царство България
Деца	2 (Генерал-Майор Д-р Борис Каролев) и Цветан Каролев
Полит. партия	Либерална партия
Образование	СУ „НАГ“ – Габрово
Професия	просветен деец • политик
Народен представител в: УС   I ОНС   II ОНС   IV ОНС
Портал  Политика

Биография

Произход, образование и работа

Райчо Каролев е роден на 27 февруари (15 февруари стар стил) 1846 г. в Габрово. От 1863 г. учи в Киев, където завършва семинария (1867) и Духовна академия (1871). След това е учител (1871 – 1875) и директор (1875 – 1876) на взаимното училище в Габрово. След Априлското въстание през 1876 г. е арестуван за кратко. По време на Временното руско управление е училищен инспектор, а от 1880 до 1884 г. е директор на Габровската гимназия. От 1871 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член на Българското книжовно дружество.^[1]

Професионална кариера

През лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на ген. Валериан Дерожински Райчо Каролев и Иван Колчев Калпазанов провеждат работна среща с него. Ген. Дерожински изисква българин да премине Балкана и да отнесе писмо от великия княз Николай Николаевич до ген. Гурко.

Иван Колчев Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Ген. Дерожински повежда част от Габровския отряд към връх Шипка за демонстративна маневра, докато ген. Гурко се качи от юг на Шипка. Войната започва.

Политическа кариера

Райчо Каролев е министър на народното просвещение във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886), но след неговото сваляне се оттегля от политическия живот. През следващите години е директор на Първа софийска мъжка гимназия (1886 – 1890), на Пловдивската мъжка гимназия (1890 – 1894), на Народната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (1895 – 1899) и на Дирекцията на статистиката (1899). От 1900 до 1903 г. е учител в Първа софийска девическа гимназия, а от 1903 до 1910 г. е чиновник във Върховната сметна палата.^[1]

Смърт

Райчо Каролев умира на 22 март 1928 г. в София.

Семейство

Съпругата на Райчо Каролев е Мария Андрейчева. Негов син е оперният певец Цветан Каролев и санитарният генерал-майор Борис Каролев.

Библиография

• Ръководство по звучната метода. 1872.
• Уроци по българска черковна история. 1873. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
• Кратка всеобща история. Ч.I. 1881.
• Ръководство по всеобща история. 1882. (2 части)
• История на православната християнска черква. 1894.
• Свещена история на Новия завет. 1894.
• История на българската черква. 1895.
• Свещена история на Вехтия завет. 1897.
• Всеобща история. 1901.
• История на Габровското училище. 1926.