Неофит Български
български патриарх From Wikipedia, the free encyclopedia
Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година до 13 март 2024 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 година до 2001 година е доростоло-червенски митрополит. От 2001 година до избора му за български патриарх е русенски митрополит.
| Неофит Български | |
| български патриарх | |
 | |
| Роден | Симеон Николов Димитров
15 октомври 1945 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Света Неделя, Република България |
| Етнос | българи |
| Религия | православие |
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
| Награди | Орден „Стара планина“ (2015) Марко Семов (2023) Доктор хонорис кауза на Софийския университет (2 декември 2008) |
| Подпис |  |
| Неофит Български в Общомедия | |
Биография
Ранни години и образование
Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.[1] Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.[2]
На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.
Неофит е постриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриархът го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.
Епископ
В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на „Държавна сигурност“ за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:
| „ | Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[1] | “ |
На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.[2]
На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.[2]
Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]
На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]
Патриарх
След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква. На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4] Патриарх Неофит отделя специално внимание на популяризирането на дейността на Църквата, като на 12 юни, няколко месеца след избирането му на поста, към Светия синод е открит специален отдел за връзки с обществеността.[5]
Патриархът провежда периодични срещи на с висши държавни служители,[6][7] координирайки съвместни дейности с правителството в различни области, като рекламата на туристически посещения - най-вече на граждани на Русия - в църковни обекти,[8] популяризирането на донорството на органи,[9] обучението на представители на Църквата за предоставяните от властите социални услуги.[10]
На специална церемония на 8 октомври 2014 година в министър-председателят Георги Близнашки връчва на патриарх Неофит нотариалния акт за собственост на храм-паметника "Свети Александър Невски", който дотогава е държавна собственост. Патриархът провежда срещи и с представители на други религиозни общности в България - католическата, мюсюлманската и еврейската.[11][12][13]
Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.
На 27 ноември 2017 г. Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.
На 29 ноември 2023 г. Канцеларията на Светия синод известява, че Неофит е хоспитализиран в болница поради белодробно заболяване.[14]
Патриарх Неофит умира на 78 години на 13 март 2024 в 22:22 часа от многоорганна недостатъчност във Военномедицинска академия в град София.[15][16]
На 15 март 2024 година тленните останки на патриарх Неофит са изложени за поклонение в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На следващия ден там е отслужена заупокойна литургия, водена от митрополит Йоан Варненски и Великопреславски. Литургията е последвана от опело, възглавено от вселенския патриарх Вартоломей I Константинополски. С литийно шествие тялото на патриарх Неофит I е пренесено от патриаршеската катедрала до митрополитската катедрала „Света Неделя“, където е погребан в южната открита галерия на храма, до гроба на екзарх Йосиф I Български. Той е изпратен с топовни салюти и с кратка служба, отново възглавена от вселенския патриарх. Присъстват всички митрополити от Светия синод, свещеници от Софийска епархия, първите държавни мъже и множество миряни.[17]
Награди и отличия
- доктор хонорис кауза на Софийски университет (2 декември 2008 г.)[18]
- орден „Св. св. Кирил и Методий“ (22 юни 2010 г.)[19]
- орден „Княз Ярослав Мъдри“, I степен (Украйна, 27 юли 2013 г.)[20]
- орден „Слава и чест“, I степен (Руска православна църква, 2013 г.)[21]
- орден „Стара планина“, I степен (5 ноември 2015 г., по повод 70-годишния му юбилей)[22]
- Почетен гражданин на Русе
- Марко Семов[23]
- Почетен гражданин на Две могили
- Почетен гражданин на Кюстендил[24]
- „Почетен знак за лидерство Стефан Стамболов“ – огърлие за личен лидерски принос за българската държавност за 2013[25]
- Следовник на народните будители за 2016[26]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.