Левкийска епархия

Левкийската епархия (на гръцки: Ιερά Επισκοπή Λεύκης) е титулярна епархия на Вселенската и на Българската патриаршия.

Тази статия е за историческата и православната епархия. За римокатолическата вижте Левкийска епархия (Римокатолическа църква).

---

Левкийска епархия
Беловската базилика „Свети Спас“
Местно име	Ιερά Επισκοπή Λεύκης
Църква	Вселенска патриаршия, Българска патриаршия
Център	Левки
Катедрална църква	Беловска базилика
Предстоятел	Евмений (Вселенска патриаршия)
Сан	епископ

История

През X век Левкийската е най-западната от десетте епископии на Пловдивската митрополия. Център на епископията е град Левки (Λεύκη, Левки, в превод бял), идентифициран с Белово, като Беловската базилика се смята, че е била катедрален храм на епархията.^[1][2][3] В епархийските списъци е споменат левкийски епископ (на гръцки: ό Λεύκης), чиято епархия е подчинена на Филипополската митрополия.^[4]

Епархията не трябва да се бърка с автокефалната епископия, пряко подчиненана Константинополската патриаршия. Тя е засвидетелствана в епархийските списъци като Левка (на гръцки: ή Λευκά).^[5] Идентифицира се с руините около село Левка, община Свиленград, според Карел Шкорпил,^[6] а е възможна идентификация и с главния град на остров Левкада.

Първият известен епископ е Симеон Левкийски, който участвал в Константинополския църковен събор (879 г.), на който е реабилитиран патриарх Фотий при второто му патриаршестване.

По-късно левкийски е титла, носена от единия викарен епископ на пловдивския митрополит – за такива през първата половина ХІХ веки пишат Стефан Захариев, иконом поп Константин и Георги Цукала. Левкийският епископ Иларион, който служи при митрополитите Никифор, Хрисант и Паисий, е българин гъркоманин. Титулували го още Тополовски, защото тогава се предполагало, че древният Левки е бил при асеновградското село Тополово.^[3] Възрожденският просветител Стефан Захариев от Пазарджик е първият, който в по-ново време свръзва викарната епископия на Пловдивската митрополия с руините при Голямо Белово.^[7]

Левкийски е титулярна епископия на Българската екзархия от 1873 година.

Епископи на Вселенската патриаршия

Име	Име	Управление	Забележка
Симеон	Συμεών	в 879 г.	участник на Константинополския събор

Титулярни епископи на Вселенската патриаршия

Име	Име	Управление	Забележка
Калиник	Καλλίνικος	август 1794 - май 1815 †[8]	викарий на Пловдивската митрополия
Серафим	Σεραφείμ	юни 1815 - 1834 †[9]	викарий на Пловдивската митрополия
Акакий	Ακάκιος	юни 1838 - около 1847 †[10]	викарий на Пловдивската митрополия
Иларион	Ιλαρίων	декември 1851 – март 1867[11]	викарий на Пловдивската митрополия, в ксантийски м.
Аверкий	Αβέρκιος	26 октомври 1874 – януари 1881	в галиполски и мадитоски е.
Леонтий	Λεόντιος	16 март 1886 – 15 фавруари 1894	в колонийски м.
Поликарп	Πολύκαρπος	6 юни 1894 – 22 октомври 1900	в еласонски м.
Герман	Γερμανός	2 март 1903 – 31 юли 1908	викарий на Халкидонската митрополия, в струмишки м.
Константин	Κωνσταντίνος	4 март 1914 – 13 октомври 1922	викарий на Халкидонската митрополия, в елевтеруполски м.
Панкратий	Παγκράτιος	6 ноември 1926 – 5 октомври 1943	в ганоски и хорски м.
Марк	Μάρκος	10 септември 1950 – 11 март 1982	епископ на албанците в САЩ[12]
Евмений	Ευμένιος	15 януари 1994 –	викарий на Германската епархия.[13]

Титулярни епископи на Българската екзархия и патриаршия

Име	Управление	Забележка
Гервасий	1873 – 1897	викарий на Пловдивската митрополия, в сливенски м.
Варлаам	5 юли 1909 – 30 май 1937 †	викарий на Софийската митрополия, игумен на Рилския манастир
Климент	30 януари 1939 – 8 декември 1940	ректор на Черепишката семинария, в старозагорски м.
Партений	8 април 1945 г. – 2 март 1982	викарий на Софийската митрополия, викарий на Американската и австралийска митрополия
Неофит	8 декември 1985 – 3 април 1994	викарий на Софийската митрополия, ректор на Духовната академия, главен секретар на Светия синод, в доростолски и червенски м.
Павел	1 октомври 1998 – 19 януари 2024	епископ на разположение на Светия синод

Бележки

1. Епархия // Пловдивска митрополия. Посетен на 11 февруари 2018.
2. Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1973. с. 228.
3. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
4. Parthey, Gustav. Notitia 3, Notitia 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 122, 218. (на латински)
5. Parthey, Gustav. Notitiae 2, 10, 11, Nil. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 99, 201, 234, 304. (на латински)
6. Шкорпил, Херман и Карел. „Тракия. Сакар планина и околността ѝ“ – из: „Паметници из Българско“, т. I, ч. 1, София, 1888, с. 59.
7. Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
8. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Καλλίνικος. (;-1815) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
9. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Σεραφείμ. (;-1834) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
10. Ο Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Ακάκιος. (;-1847;) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 26 януари 2023 г. (на гръцки)
11. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833 – 1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος – Μάρτιος 1961. σ. 86. (на гръцки)
12. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κυρός Μάρκος. (1919 – 1982) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 февруари 2018. (на гръцки)
13. Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Λεύκης κύριος Ευμένιος. 15-01-1994 // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 11 февруари 2018. (на гръцки)