Мордовски езици

Мордовски езици (мокшэрзянь) е събирателно название на група езици от волго-финския клон на угро-финските езици.

Мордовски езици мокшэрзянь
Разпространение	Поволжие, Русия
Говорени от	750 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Уралски Мордовски езици Ерзянски Мокшански

Говорят се от народа мордва (мордовци), който живее в източната част на Европейска Русия. Мордовците наброяват по-малко от една трета от населението на Мордовия. При последното преброяване на населението в СССР през 1989 около 67% от 1,2-милионното население на Мордвиния декларира като майчин език мордовския. Най-близък до мордовските езици език е марийският.

История

От 8 век прамордовският език се е развил в няколко близки езика, които обаче се различават във фонетично, граматическо и лексикално отношение. От най-голямо значение днес са:

• ерзянски език (эрзянь кель) и
• мокшански език (мокшень кяль).

И двата езика имат литературна форма и използват кирилицата. Шокшанският език е почти изчезнал, а каратайският е почти изцяло изместен от руския и татарския език. При преброяването през 2002 се оказва, че на мокшански език говорят около 49 000 души, а на ерзянски – около 85 000 души.

Особености

• Речниковият състав на мордовските езици съдържа много руски заемки, но има и доста заемки от тюркските и иранските езици.

• Мордовските езици не притежават граматическите категории род и определеност. Те са аглутинативни езици, в които словообразуването се извършва само с окончания, за разлика от други угро-фински езици, в които има и представки. Родовият признак при имената и местоименията се изразява лексикално, например: катка (котка или котарак) – авака катка (котка), атяка катка (котарак).

• В ерзянския има 11, а в мокшанаския 12 падежа: Ето пример за склонение на думата мастор (страна) със сравнение на финските окончания на съответните падежи:

падеж	ерзянски	мокшански	фински
именителен	мастор	мастор	-
родителен	масторонь	масторонь
дателен	масторонен	масторти
обстоятелствен	мастордо	масторда	-ta
превратителен	масторкс	масторкс	-ksi
вносителен	масторс	масторс
местен	масторсо	масторса	-ssa
изходен	масторсто	масторста
преместителен	масторга	масторга
направителен	мастору	масторс
абесивен	масторвтомо	масторфтома	-tta
причинителен		масторонкса

• Няма притежателни местоимения, затова принадлежността се изразява чрез притежателни окончания:

	1 л. ед.ч.	2 л. ед.ч.	3 л. ед.ч.	1 л. мн.ч.	2 л. мн.ч.	3 л. мн.ч.
ерзянски	мастором	масторт	масторзо	масторнок	масторнк	масторст
мокшански	масторзэ	масторцэ	масторц	масторнкэ	масторнтэ	масторсна

• Както и в останалите угро-фински езици, и в мордовските липсва глагол „има“. Притежанието се изразява чрез глагола „съм“ (който обикновено се изпуска в сегашно време), притежателното окончание и притежателя в родителен падеж. Пример: кудо (къща, дом); монь кудом (имам дом, буквално „на мен къщата ми“).

Сравнение с други угро-фински езици

Следната таблица онагледява мястото на мордовските езици в угро-финското езиково семейство.

ерзянски	мокшански	коми	удмуртски	фински	естонски	унгарски	български
тинь	тинь	те	тон	te	te	ti	вие
минь	минь	ми	ми	me	me	mi	ние
мон	мон	ме	мон	minä, mä	mina, ma	én	аз
сельме	сельме	син	синь	silmä	silm	szem	око
ловажа	ловажа „труп“	лы	лы	luu	luu		кост
кель	кяль	кыв	кыл	kieli	keel		език
пей	пей	пинь	пынь	pii	pii	fog	зъб
пиле	пиле	пель	пель			fül	ухо
удем		вем	вим	yty	üti	velő	(костен) мозък
сюро	сюра	сюр	сюр	sarvi	sarv	szarv	рог
верь	вер	вир	вур	veri	veri	vér	кръв
лем	лем	ним	ним	nimi	nimi	név	име
кев	кев	из-ки		kivi	kivi	kő	камък
ведь	ведь „течност“	ва	ву	vesi	vesi	víz	вода
чиче	щяня	чож	чӥж	setä	sedi		вуйчо, чичо
теле	тяла	тӧв	тол	talvi	talv	tél	зима
лов	лов	лым	лымы	lumi	lumi		сняг
сёкс	сёксе			syksy	sügis	ősz	есен
лишме „кон“	лишме „кон“			lehmä „крава“	lehm „крава“		кон, крава
куз	куз	коз	кыз	kuusi	kuusk		елха
вэйкэ	фкя	ӧтик	одӥг	yksi	üks		едно
кавто	кафта	кык	кык	kaksi	kaks	két	две
колмо	колма	куим	куин	kolme	kolm	három	три
ниле	ниле	нель	ныль	neljä	neli	négy	четири
вете	вете	вит	вит	viisi	viis	öt	пет
кото	кота	квайт	куать	kuusi	kuus	hat	шест
сисем	сисем	сизим	сизьым	seitsemän	seitse		седем
кемень	кемонь			kymmenen	kümme		десет
сядо	сяжа	се	сю	sata	sada	száz	сто

Външни препратки

• Эрзянь Мастор, вестник на ерзя Архив на оригинала от 2007-05-14 в Wayback Machine.
• MP3-ки от Мордовия Архив на оригинала от 2008-01-29 в Wayback Machine.