Мордовия

Република Мордовия или само Мордовия е република в състава на Руската федерация^[1]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 26 128 km² (68-о място по площ в Русия, 0,15%, население на 1 януари 2017 г. 808 541 души (61-во място по население в Русия, 0,55%). Столицата е град Саранск. Разстояние от Москва до Саранск — 642 km. Глава на Република Мордовия е Николай Меркушкин.

Република Мордовия Мордовия Республикась
Субект на Руската федерация
Мордовия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Саранск
Площ	26 128 km²
Население	778 965 души (2021) 29,8 души/km² на 62 място в РФ
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Президент	Владимир Волков
Министър-председател	Владимир Сушков
Езици	руски, мордовски езици
МПС код	13
Официален сайт	whrm.moris.ru
Мордовия в Общомедия

История

На 16 юли 1928 е образуван Мордовският национален окръг, преобразуван на 10 януари 1930 г. в Мордовска автономна област, преобразувана на 20 декември 1934 г. в Мордовска автономна съветска социалистическа република. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР в състава на ОНД, преименувана на 25 декември 1993 г. на Република Мордовия, субект на Руската Федерация.

Географска характеристика

Република Мордовия се намира в централната част на Европейска Русия, в източната част на Източноевропейската равнина, в басейна на река Волга. Северозападната и част е заета Окско-Донската равнина, с преобладаване на акумулативни форми на релефа и надморска височина около 100 m, а югоизточната и източната – от Приволжкото възвишение, набраздено от дълбоко всечени долини и оврази с обширни равнинни гърбици между тях. В него, в района на сгт Атяшево се намира най-високата точка на Мордовия 321 m н.в. На север републиката граничи с Нижегородска област, на североизток – с Република Чувашия, на изток и югоизток – с Уляновска област, на юг – с Пензенска област и на запад – с Рязанска област.^[2]

Страната е бедна на полезни изкопаеми и те са предимно инертни материали: варовици, доломити, торф, креда, мергел, глина и пясъчници.^[2]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е -11,2 °C, средна юлска 19,2 °C. Годишно количество на валежите 450 – 525 mm. Вегетационен период (минимална денонощна температура над 10 °C) 137 – 144 дни.^[2]

Речната мрежа на страната е представена от 1525 реки с обща дължина 9250 km и принадлежи изцяло към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Основните реки в Мордовия са: река Сура (110 km в пределите на републиката), десен приток на Волга, протичаща с част от средното си течение по границата с Уляновска област, с левия си приток Алатир; река Мокша (435 km в пределите на републиката), десен приток на Ока, от басейна на Волга, течаща в западната и северозападната част на страната с притоците си – Вад (ляв), Сатис (десен), Сивин (десен), Иса (десен) и др. Мордовските реки са с равнинен характер, спокойно течение и много меандри. Образуват широки долини, с добре развити заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снеговото (60 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие с епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и продължително зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в първата половина на април.^[3]

В Мордовия има над 3700 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ 52,4 km². Езерата са предимно крайречни (старици) и много малко карстови. Най-голямото естествено езеро в страната е езерото Инерка (0,56 km²) в долината на река Сура.^[3]

Почвите са оподзолени черноземи (на запад), излужени черноземи (на изток), сиви горски (на запад, в центъра и на изток), торфено-подзолисти (на запад и северозапад), а по долините на реките – алувиални и торфено-блатни. Горите заемат 24,2% от територията на републиката (бреза 24,5%, дъб 22,5%, осика 14,1%, липа 4,1%, елша 2,8% и др., а от иглолистните – бор 29,5%) и са разположени на запад и север и по долините на по-големите реки.^[2]

Население

По 1 януари 2017 г. населението на Мордовия наброява 808 541 души (0,55% от Русия, 61-во място). Градските жители са 59,80%, плътността е 33,9 души/км². Националният състав е следният:

• руснаци – 60,84%;
• ерзя и мокша (мордовци) – 31,94%;
• татари – 5,21%;
• украинци – 0,5%;
• арменци – 0,15%;
• беларуси – 0,14%;
• други – 0,42%.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Република Мордовия

В административно-териториално отношение Република Мордовия се дели на 1 републикански градски окръг и 22 муниципални района. Има 7 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Саранск, Рузаевка и Ковилкино), 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Мордовия към 2017 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Саранск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Саранск	397	344 367	гр. Саранск	314 789		Луховка, Николаевка, Ялга
Муниципални райони
1. Ардатовски	1192	25 694	гр. Ардатов		114	Тургенево
2. Атюревски	826	8336	с. Атюрево	4509	143
3. Атяшевски	1096	17 522	сгт Атяшево	6090	80
4. Болшеберезниковски	958	12 035	с. Болшие Березники	6393	58
5. Болшеигнатовски	834	7040	с. Болшое Игнатово	2842	106
6. Дубенски	897	12 009	с. Дубенки	3280	101
7. Елниковски	1056	10 027	с. Елники	6905	137
8. Зубово-Полянски	2710	55 281	сгт Зубова Поляна	10 077	201	Потма, Умет, Явас
9. Инсарски	968	12 491	гр. Инсар	8169	77
10. Ичалковски	1265	18 559	с. Кемля	4571	63
11. Кадошкински	619	6958	сгт Кадошкино	4307	40
12. Ковилкински	2016	39 444	гр. Ковилкино	20 072	110
13. Кочкуровски	816	9899	с. Кочкурово	3198	25
14. Краснослободски	1379	23 531	гр. Краснослободск	9556	107
15. Лямбирски	852	34 323	с. Лямбир	8457	12
16.Рузаевски	1090	34 435	гр. Рузаевка	45 988	25
17. Ромодановски	821	19 705	с. Ромоданово	8984	30
18. Старошайговски	1419	12 173	с. Старое Шайгово	5185	60
19. Темниковски	1936	14 304	гр. Темников	6291	158
20. Тенгушевски	846	10 457	с. Тенгушево	4232	216
21. Торбеевски	1129	18 973	сгт Торбеево	8937	168
22. Чамзински	1010	30 378	сгт Чамзинка	9228	44	Комсомолски

Икономика

Развити са машиностроенето и металообработката (камиони, багери, металообработващи инструменти), производството на осветителни лампи (кварцови, халогенни, ксенонови и др.), химическа и нефтохимическа, дърводобивна и дървообработваща, хранително вкусова и лека промишленост.

В селското стопанство са развити животновъдството за месо и мляко и птицевъдството.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1348[4]	1136,9[5]	984,2	866,2[5]	740,7[6]	726,1	751,4[6]

Външни препратки

• Официален сайт на Република Мордовия Архив на оригинала от 2008-09-18 в Wayback Machine.