Уралски езици
From Wikipedia, the free encyclopedia
Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Най-говорените уралски езици са естонският, финският и унгарският.
| Уралски езици | |
 Географско разпределение на финските, угърските, самоедските и юкагирските езици | |
| Разпространение | Северна Европа, Сибир |
|---|---|
| Говорени от | 25 000 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
| Уралски езици в Общомедия | |
Родословно дърво
Въпреки че вътрешната структура на уралското семейство е спорна от времето на първоначалната хипотеза за семейството, две подсемейства, угро-финско и самоедско са признати за отличаващи се едно от друго.
Полагани са много усилия, за да се установи връзката между уралските езици и езиците от другите главни езикови семейства в света. Вероятно най-малко противоречива, макар че всички подобни хипотези са спорни, е връзката между уралските езици и юкагирския. В миналото много популярни са хипотезите за особена връзка с алтайските езици, но през последните десетилетия те губят почва.
Теориите, включващи уралското семейство в хипотетични суперсемейства са:
- урало-алтайска
- евразиатска
- урало-дравидийска
- Урало-индоевропейска
- урало-юкагирска
- ностратическа
- протосветовна
Класификация на езиците
Следва традиционната класификация на уралските езици. Остарелите имена са в курсив.
- северносамоедски езици
- енецки език (йенецки език, енисейско-самоедски) – почти изчезнал
- ненецки език (юрак)
- нганасански език (тавги, тавги-самоедски)
- южносамоедски езици
- камасийски език
- матор
- селкупски език (остяк-самоедски)
- угърски езици
- унгарски език
- об-угърски езици
- хантийски език (остяк)
- мансийски език (вогул)
- фино-пермски езици
- коми (коми-зирянски, зирянски)
- коми-пермякски език
- удмуртски език (вотякски)
- фино-черемиски езици
- марийски (черемиски)
- фино-мордовски езици
- мордовски езици
- меря (несигурна класификация, изчезнал)
- муромски език (несигурна класификация, изчезнал)
- саамски езици (лапски, лапландски)
- западносаамски езици
- луле-саамски език
- пите-саамски език – почти изчезнал
- южносаамски език
- уме-саамски език – почти изчезнал
- северносаамски език
- източносаамски езици
- акала-саамски език – почти изчезнал
- кайну-саамски език – изчезнал
- кеми-саамски език – изчезнал
- килдин-саамски език
- сколт-саамски език
- тер-саамски език – почти изчезнал
- инари-саамски език
- западносаамски езици
- балто-фински езици
- естонски език
- фински език (включително меанкиели, квен-фински език и ингрийско-фински език)
- ижорски език – почти изчезнал
- карелски език
- людски език
- олонецко-карелски език
- ливонски език – почти изчезнал
- вепски език
- въруски език
- вотски език – почти изчезнал
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.