From Wikipedia, the free encyclopedia
Маврикий Савойски (на италиански: Maurizio di Savoia; * 10 януари 1593, Кралски дворец, Торино, Савойско херцогство; † 4 октомври 1627, Вила на кралицата, пак там) е италиански кардинал, благородник от Савойската династия, княз на Савоя, княз на Онеля, губернатор на Ница, маркиз на Арджентера и Берзецио.
| Маврикий Савойски Maurizio di Savoia | |
| италиански кардинал | |
_–_Castle_of_Racconigi.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1657 г.
|
| Погребан | Торинска катедрала Сакра ди Сан Микеле |
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Други титли | княз на Савоя княз на Онеля губернатор на Ница маркиз на Арджентера и Берзецио |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Карл Емануил I Савойски |
| Майка | Каталина-Микаела Испанска |
| Братя/сестри | Филип Емануил Савойски Виктор Амадей I Савойски Емануил Филиберт Савойски Маргарита Савойска Изабела Савойска Мария Аполония Савойска Франциска Катерина Савойска Томас Франциск Савойски Жана Савойска Природениː Емануил Савойски Феликс Савойски Маврикий Савойски Гавраил Савойски Антон Савойски Маргарита Савойски Карл Хумберт Савойски Силвий Савойски Витихинд Савойски Лудовико Кузани Анна Катерина Меравиля |
| Съпруга | Лудовика Кристина Савойска (28 август 1642) |
| Деца | няма |
| Маврикий Савойски в Общомедия | |
Той е четвъртият син на херцога на Савоя Карл Емануил I Савойски (* 1562, † 1630) и на съпругата му инфанта Каталина-Микаела Испанска (* 1567, † 1597). Негови дядо и баба по бащина линия са Емануил Филиберт „Желязната глава“, херцог на Савоя, и Маргарита дьо Валоа, херцогиня дьо Бери, сестра на френския крал Анри II, а по майчина – испанският крал Филип II Испански и френската принцеса Елизабет дьо Валоа. Има четири братя и пет сестри:
Има и девет природени братя и две природени сестри от извънбрачни връзки на баща си.
Подобно на дядо си Емануил Филиберт Савойски Маврикий е посветен в църковна кариера много млад. Това става по чисто политически причини, така че той никога не полага обет, въпреки че е номиниран за кардинал на 13-годишна възраст. Той е най-младият сред италианските кардинали до 1615 г., когато 20-годишният Карло ди Фердинандо де Медичи е номиниран за кардинал.
Маврикий се образова в испанския двор на вуйчо си крал Фелипе III и започва военен живот с братята си по време на някои експедиции във Фландрия и в Генуа.
През пролетта на 1620 г. е назначен за кардинал протектор на Франция от крал Луи XIII. През 1611 г. става абат комендатор на Сакра ди Сан Микеле близо до Торино.[1]
През 1615 г., в отсъствието на баща си Карл Емануил I, той е генерален наместник на Пиемонт за кратък период и губернатор на Асти. В началото на царуването на по-големия си брат е капитан на пиемонтските стрелци и гвардия и фелдмаршал на кавалерийски полк.
През 1618 г. е изпратен в Париж, за да сключи брака на брат си Виктор Амадей I Савойски с Кристина Френска, дъщеря на краля на Франция Анри IV. Неговият брат – 1-вият херцог на Савоя, му дава Княжество Онеля и Графство Ница през 1642 г. Кралят на Франция го назначава за кралски генерал.
Маврикий получава червената барета на 18 февруари 1621 г. и дяконството на Санта Мария Нуова на 17 март. На 19 април 1621 г. избира дяконството на Свети Евстахий и става протектор на Франция при Светия престол. Участва в конклава от 1623 г., който избира папа Урбан VIII, работейки усилено, за да получи неговата номинация и по този начин да облагодетелства Франция. На 16 март 1626 г. избира дяконството на Санта Мария ин Виа Лата и от тази година до оставката си е кардинал протодякон.
През 1626 г. основава Академия дей Дезиози в Рим, която се събира в неговия Капитолийски дворец. Освен римски писатели като Антонио Бруни, Агостино Маскарди, Вирджилио Малвеци и Пиетро Сфорца Палавичино, в нея членуват и торински интелектуалци като Лодовико д'Алие и Емануеле Тезауро.[2]
След Договора от Риволи през 1634 г. Маврикий застава на страната на съюза между Кралство Франция и Савойското херцогство, поемайки протекцията на Испанската империя при Папската държава вместо тази на Кралство Франция, като по този начин предизвиква разгорещени противоречия със савойските регенти. На 7 октомври 1637 г. умира херцог Виктор Амадей I и е наследен от внука си, малкия Франц Хиацинт, под регентството на майка му Кристина Френска. Тогава Маврикий започва да заговорничи с брат си Томас, за да се възкачи на трона, търсейки подкрепа в различни държави. Аристокрацията, духовенството и висшата буржоазия се разделят на две партии: Принциписти – происпански настроени и следователно поддръжници на Маврикий и Томас, и Мадамисти – профренски настроени и поддръжници на Кралската мадам (Кристина Френска). Тези конфликти водят до избухването на гражданската война в Пиемонт. През август 1639 г. Кралската мадам е принудена да избяга от Торино (паднал в ръцете на войските на Принципистите) със сина си – престолонаследника Карл Емануил. Но още през ноември те успяват да се върнат в града благодарение на майсторството и високите способности на неговия генерал-лейтенант – маркизът на Пианеца Карло Емануеле Филиберто Джачинто ди Симиана. Мирът е постигнат и благодарение на брачното споразумение между кардинал Маврикий и неговата 13-годишна племенница Лудовика Кристина, сключено в Ница на 21 септември 1641 г. в двореца му, където е издигнат временен олтар. Кумовете са маркизът на Алие и маркизът на Пианеца, вече оглавяващи Регентския съвет на Кристина Френска.
В консисторията от 1 декември 1642 г. папа Урбан VIII обявява оставката на кардинал Маврикий, представена на нунция в Мадрид, и обявява брака му за валиден. През 1648 г. Маврикий получава титлата на маркиз на Арджентера и Берзецио от своя племенник – херцог Карл Емануил II Савойски. След сватбата двойката отива да живее в Ница, където Маврикий получава поста на губернатор. Те нямат деца и той посвещава остатъка от дните си на изучаване на философията и литературата.
64-годишният Маврикий умира от инсулт на 4 октомври 1657 г. във Вилата на кралицата в Торино. Той оставя съпругата си вдовица на 27 години и ѝ завещава голямата си колекция от произведения на изкуството, както и огромните си дългове. На 24 октомври е отслужено тържественото му погребение с речта Il Cilindro, написана от известния писател Емануеле Тезауро.[3] Първоначално тялото му е погребано в Торинската катедрала. През 1836 г. е преместено в Сакра ди Сан Микеле заедно с това на други знаменити членове на Савойския дом (включително това на малкия херцог Франц Хиацинт Савойски) по волята на крал Карл Алберт Савойски-Каринян.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
