Инсулт
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Инсулт (апоплектичен удар, мозъчен удар) е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, вследствие на което се получават увреждания на мозъчните функции, с различна степен на поражение. След 55-годишна възраст рискът от развитие на инсулт се увеличава двойно.[1]
| Инсулт | |
 Разрез на мозък, поразен от инсулт | |
| Синоними | Cerebrovascular accident (CVA), cerebrovascular insult (CVI), brain attack |
|---|---|
| Специалност | Неврология, спешна медицина |
| Симптоми | Невъзможност за движение или усещане от едната страна на тялото, проблеми с разбирането или говоренето, замаяност, загуба на зрение на една страна |
| Възможни усложнения | Устойчиво вегетативно състояние |
| Причини | исхемична (блокиране) и хеморагична (кървене) |
| Рискови фактори | високо кръвно налягане, тютюнопушене, затлъстяване, висок холестерол в кръвта, захарен диабет, предишна TIA, предсърдно мъждене |
| Методи за диагностика | въз основа на симптоми с медицински изображения, които обикновено се използват за изключване на кървене |
| Диференциална диагностика | ниска кръвна захар |
| Лечение | въз основа на типа |
| Прогноза | средна продължителност на живота 1 година |
| Честота на заболеваемост | 42.4 million (2015) |
| Смъртност | 6.3 million (2015) |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-10 | I61-I64ner |
| МКБ-9 | 434.91 |
| OMIM | 601367 |
| База данни DiseasesDB | 2247 |
| База данни MedlinePlus | 000726 |
| База данни eMedicine | neuro/9 emerg/558 emerg/557 pmr/187 |
| Мед. рубрики MeSH | D020521 |
| Инсулт в Общомедия | |
Традиционната дефиниция за инсулт, предложена от Световната здравна организация през 1970 г.,[2] е „неврологичен дефицит с мозъчносъдов произход, протичащ над 24 часа или прекъснат вследствие на смърт в рамките на 24 часа“. Тази дефиниция е въведена, за да отрази обратимостта на тъканната увреда, като 24-часовата рамка е избрана условно. Тя е въведена, за да отличава инсулта от преходна исхемична атака, която протича със симптоматика, много близка до тази на инсулта, но отшумяваща в рамките на 24 часа.[3] С възможността за ранна терапия, която намалява остротата на инсулта, мнозина предпочитат да използват мозъчна атака и остър исхемичен мозъчносъдов синдром (по подобие на сърдечна атака и остър коронарен синдром), [4]
Инсултът се поделя в две основни категории: исхемичен и хеморагичен.[5] Исхемичните са тези, предизвикани от нарушение в кръвоснабдяването, докато хеморагичните са резултат от пробив на кръвоносен съд или анормална съдова структура. Около 87% от инсултите са породени от исхемия, а останалите са хеморагични. Някои хеморагични инсулти се развиват в исхемични области („хеморагична трансформация“). Не е известно колко хеморагични в началото започват като исхемични.[3]
При исхемичния инсулт се намалява снабдяването с кръв на част от мозъка, което води до дисфункция или трайно увреждане на тази част от мозъка. Съществуват четири причини това да се случва:
Инсулти без видимо обяснение и с неизвестен произход се обозначават като криптогенни. Такива са 30 – 40% от всички исхемични инсулти.[3][8]
Хеморагичният инсулт на мозъка протича в два етапа:
Инсултът е вторият най-значим причинител на смърт сред хората в западния свят, отстъпвайки единствено на сърдечните заболявания и предхождащ рака,[3] като е причина за 10% от смъртните случаи в световен мащаб.[9] Скоро вероятно ще стане водещ причинител за смърт в света.[10]
Опасността от инсулт нараства експоненциално след 30 години, като с възрастта се променя и етиологията му.[11] Напредналата възраст е един от най-значимите рискови фактори за инсулт. 95% от случаите се проявяват при хора на възраст над 45 години, а две трети при тези над 65 години.[12][13] С напредване на възрастта нараства и опасността пациентът да почине вследствие на получения инсулт. Възможно е инсулт да се получи при всяка възраст, дори в детството.
Водещи рискови фактори за инсулта са фамилната обремененост, както и начинът на живот. Сред хората, претърпели инсулт за пръв път, се открояват по-високите нива на фон Вилебранд фактор (плазмен протеин имащ отношение към кръвосъсирването).[14] Предишен инсулт е много голям рисков фактор за получаване на нов.
Мъжете страдат от инсулт с 25% повече от жените[13]. 60% от смъртните случаи вследствие на инсулт се падат на жените[15], което се обяснява с факта, че жените живеят по-дълго и средната възраст, на която получават инсулт, е по-висока.[13] Някои рискови фактори са характерни само за жени, такива са бременност, раждане, менопауза, хормон-заместваща терапия.
Има два основни типа инсулт – исхемичен и хеморагичен.
Рискови фактори, спомагащи появата на мозъчен инсулт:
Значително повишаване на риска от мозъчен инсулт се получава при комбинирано въздействие на няколко от изброените рискови фактори.
Възможни последици от инсулта са:
