херцогиня и регентка на Савойското херцогство From Wikipedia, the free encyclopedia
Кристина Френска или Мария Кристина Френска (на френски: Marie Christine de France; на италиански: Maria Cristina di Francia; * 10 февруари 1606, Париж, Кралство Франция; † 27 декември 1663, Торино, Савойско херцогство) от династията Бурбони, е френска принцеса и чрез брак херцогиня и регентка на Савойското херцогство.
Кристина Френска Christine de France | |
I. херцогиня на Савоя II. регентка на Савоя | |
Родена |
10 февруари 1606 г.
|
---|---|
Починала | 27 декември 1663 г.
|
Погребана | църква „Света Тереза Авилска“ (Торино) |
Религия | Католицизъм |
Управление | |
Период | I. 26 юли 1630 – 7 октомври 1637 II. 1637 – 1638 и 1638 – 1648 |
Предшественик | Каталина-Микаела Испанска |
Наследник | Франсоаз Орлеанска |
Други титли | Кралска мадам Маркиза на Салуцо Принцеса на Пиемонт Графиня на Аоста Графиня на Мориен Графиня на Ница Титулярна кралица на Кипър и на Йерусалим |
Герб | |
Семейство | |
Род | Бурбони по рождение Савойска династия по брак |
Баща | Анри IV |
Майка | Мария де Медичи |
Братя/сестри | Луи XIII Елизабета дьо Бурбон Никол дьо Бурбон Гастон Орлеански Хенриета-Мария Бурбон-Френска |
Съпруг | Виктор Амадей I Савойски (10 февруари 1619) |
Деца | Лудовика Кристина Савойска Франц Хиацинт Савойски Маргарета Виоланта Савойска Хенриета Савойска |
Подпис | |
Кристина Френска в Общомедия |
Като регентка и сестра на френския крал Луи XIII тя е известна с титлата „Кралска мадам“ (италианизирана версия на Мадам Роял – титла, която по право принадлежи на най-голямата дъщеря на краля на Франция).
Тя е третото дете на френския крал Анри IV и на втората му съпруга Мария де Медичи. Има трима братя и две сестри:
Много красива и чувствена жена, любителка на партитата и баловете, Кристина Френска е в центъра на придворните клюки, които ѝ приписват различни сантиментални авантюри и един фаворит: граф Филипо Сан Мартино ди Алие.
Омъжва се на 10 февруари 1619 г. в Лувъра за Виктор Амадей I Савойски, херцог на Савоя и принц на Пиемонт. Ражда му седем деца.
Веднъж в Торино, тя успява да въведе, въпреки периода на икономически затруднения, онзи френски вкус към пищност и богатство, който характеризира управлението на нейния внук Луи XIV във Версай през идните години.
Осъзнавайки ранга си като Кралска мадам, амбициозната жена обича да се подписва с Chrestienne de France, Duchesse de Savoye, Reine de Cypro („Кристина Френска, херцогиня на Савоя, кралица на Кипър“), показвайки титлата (изключително номинална), която Савойците наследяват през 15 век от Анна дьо Лузинян – последната наследница на владетелите на Кипър.
След смъртта на съпруга си на 7 октомври 1637 г. тя става регентка първо от името на сина си Франц Хиацинт и впоследствие, след смъртта му на 6-годишна възраст, на другия си син Карл Емануил, който през 1648 г. се възкачва на трона с името Карл Емануил II Савойски. През този период тя трябва да се изправи както срещу атаките на своите шуреи Томас Франциск Савойски, принц на Кариняно, и кардинал Маврикий Савойски, и двамата происпански настроени, които се насочват към регентството, така и срещу целите на кардинал Ришельо, който иска да присъедини френската корона към Савойското херцогство. Херцогството е разделено на „Мадамисти“ (привърженици на Кристина) и „Принциписти“ (привърженици на нейните шуреи). Кристина е принудена да намери убежище в Савоя, под френска защита, за да избяга от своите шуреи, които окупират Торино. Впоследствие обаче самият Ришельо арестува верния ѝ граф на Алие, виновен в противопоставяне на френския протекторат. Кристина се съпротивлява неукротимо, умело използвайки съперничеството между французи и испанци и кралския си произход.
През юни 1642 г. тя сключва споразумение със своите шуреи, благодарение и на благоприятното развитие на Френско-испанската война, по време на която френските войски, нейни съюзници, освобождават Торино, окупиран от нейните шуреи през август 1639 г. Споразумението ѝ гарантира ролята на регентка и това, че в случай на преждевременна смърт на единствения мъжки наследник държавата ще остане в ръцете на Савойската династия: за тази цел ръката на дъщеря ѝ – 13-годишната Лудовика (или Луиза Кристина) е дадена на кардинал Маврикий Савойски (след папско разрешение; кардиналът обаче никога не е приемал свещенически санове). Освен това двамата шуреи стават част от Регентския съвет и стават наместници на Ница (кардинал Маврикий) и на Ивреа и Биела (Томас Франциск Савойски).
През 1648 г. нейният син Карл Емануил II официално поема властта и Кристина успява да разпусне Регентския съвет, възползвайки се от разстоянието на принц Томас от Торино. Въпреки това тя държи юздите на херцогството в свои ръце до смъртта си на 26 декември 1663 г., като се грижи за общите дела, кореспонденцията и приема посланици.
През последните години Кристина преживява религиозно обръщане, което радикално я преобразява,[1] довежда я до екстремни практики на покаяние и усърдно посещаване на Манастира на босите кармелитки, който тя желае в Торино. Погребана е, облечена като боса кармелитка,[2] в църквата „Санта Кристина“ на площад „Сан Карло“ в Торино. Тленните ѝ останки са положени в подземието на манастира на Света Кристина, ключовете за което имат единствено Карл Емануил II и монахините. Те остават там до 21 септември 1802 г., когато в разгара на Наполеоновата епоха са преместени в близката църква „Санта Тереза д'Авила“, в параклиса на Свети Еразъм. Накрая през 1855 г. те са преместени в ниша от дясната страна на сградата, до входа.[3]
Регентството на Кристина Френска е обект на остри критики от дълга историографска традиция, която подчертава преди всичко разпуснатостта на обичаите на двора и раболепието към Кралство Франция. Действията на управлението ѝ обаче имат заслугата за укрепване на слабата администрация на Савойската държава, за защита на нейните територии и династични права, както и за принос към промените в градското планиране (включително сегашния торински площад „Сан Карло“), насочени към превръщането на Торино в модерна европейска столица. В Торино за нея е построен Кралският дворец и е преустроен замъкът Валентино във френски стил. Тя е покровителка на много художници и архитекти, включително Карло ди Кастеламонте, който строи замъка Валентино, който все още съществува в парка със същото име в Торино, и отец Андреа Костагута, който по нейна поръчка разширява замъка на т. нар. Лозе на Кралската мадам (Виня дела Мадама Реале, днешна Вила Абег) – малка вила на торинския хълм над парка Валентино, което я прави елегантна барокова резиденция.
∞ 10 февруари 1619 г. в Лувър за Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587, Торино, Савойско херцогство; † 7 октомври 1637, Верчели, Савойско херцогство), 12-и херцог на Савоя (1630 – 1637) и принц на Пиемонт, титулярен крал на Кипър и на Йерусалим, от когото има седем деца:
Шарл IV дьо Бурбон-Вандом, херцог на Вандом | |||||||||||||
Антоан Наварски, jure uxoris крал на Навара | |||||||||||||
Франсоаз дьо Алансон | |||||||||||||
Анри IV, крал на Франция | |||||||||||||
Анри II, крал на Навара | |||||||||||||
Жана III, кралица на Навара | |||||||||||||
Маргарита Наварска | |||||||||||||
Мария Кристина Бурбон-Френска | |||||||||||||
Козимо I Медичи, велик херцог на Тоскана | |||||||||||||
Франческо I Медичи, велик херцог на Тоскана | |||||||||||||
Елеонора ди Толедо | |||||||||||||
Мария Медичи | |||||||||||||
Фердинанд I, император на Свещената Римска империя | |||||||||||||
Йохана Австрийска | |||||||||||||
Анна Ягелонина, кралица на Унгария | |||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.