Кайсия

Кайсията (Prunus armeniaca) е вид растение от семейство Розови (Rosaceae).

Кайсия

Природозащитен статут

Недостатъчно данни[1]

Класификация

надимперия: Биота (Biota) надцарство: Еукариоти (Eukaryota) подимперия: Diaphoretickes надцарство: Архепластиди (Archaeplastida) подцарство: Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae) инфрацарство: Стрептофити (Streptophyta) надотдел: Висши растения (Embryophytes) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) подотдел: Семенни растения (Spermatophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): mesangiosperms (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): core eudicots (без ранг): Superrosids (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Eurosids (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) подсемейство: Сливови (Amygdaloideae) триб: Amygdaleae род: Слива (Prunus) вид: Кайсия (Prunus armeniaca)

Научно наименование

Prunus armeniaca Linnaeus, 1753

Кайсия в Общомедия

[ редактиране ]

Физически характеристики

Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40 – 60 години. Листата му са елипсовидни – лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете – бели или розови.

Плодът е месест, със сплесната костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на 2 части. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните – през август.

Произход

Цъфтящи кайсии.

Кайсия Apricots, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 201 kJ (50 kcal) Въглехидрати 11.12 g       Захари 9.24 g       Сукроза 5.87 g       Глюкоза 2.37 g       Фруктоза 0.94 g       Лактоза 0 g       Малтоза 0.06 g       Галактоза 0 g    Влакна 2 g Мазнини 0.39 g    Наситени 0.027 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.17 g    Полиненаситени 0.077 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 1.4 g Вода 86.35 g Пепел 0.75 g   Витамини Витамин A 0 μg    α-каротин 19 μg    β-каротин 1094 μg Тиамин (B1) 0.03 mg Рибофлавин (B2) 0.04 mg Ниацин (B3) 0.6 mg Пантотенова к-на (B5) 0.24 mg Пиридоксин (B6) 0.054 mg Фолиева к-на (B9) 9 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 10 mg Витамин D 0 μg Витамин Е 0.89 mg Витамин K 3.3 μg Ликопен 0 μg   Минерали Калций, Ca 13 mg Желязо, Fe 0.39 mg Магнезий, Mg 10 mg Фосфор, P 23 mg Калий, K 259 mg Натрий, Na 1 mg Цинк, Zn 0.2 mg Мед, Cu 0.078 mg Манган, Mn 0.077 mg Селен, Se 0.1 μg   Аминокиселини Триптофан 0.015 g Треонин 0.047 g Изолевцин 0.041 g Левцин 0.077 g Лизин 0.097 g Метионин 0.006 g Цистин 0.003 g Фенилаланин 0.052 g Тирозин 0.029 g Валин 0.047 g Аргинин 0.045 g Хистидин 0.027 g Аланин 0.068 g Аспарагинова к-на 0.314 g Глутаминова к-на 0.157 g Глицин 0.04 g Пролин 0.101 g Серин 0.083 g Холин 0.0028 g   Други Кайсия в Общомедия

Родината на кайсията е Североизточна Армения. В Средна Азия, Дагестан, Североизточна Армения се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на 4000 м надморска височина. Като културен вид в Армения се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва нейното разпространение – Персия, Мала Азия.

Едва през I век стига до Европа, но дълго време расте само в манастирски и княжески градини. Чак през Х век от Апенинския полуостров се разпространява в Германия и Франция, а по-късно – и в Америка, Африка и Австралия.

Гърците я наричали арменска ябълка, откъдето идва и научното наименование на кайсията.

В България кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и други.

Зарзали

Понякога се използва и наименованието зарзала, което идва от персийското „зард-алю“ и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото наименование „кайсия“ на български е заимствано от турския език.

Производство

Производство на кайсии за 2021 г. в тона ^[2]

№	Държава	Количество	%
1	Турция	800 000	22,36
2	Узбекистан	424 734	11,87
3	Иран	432 3019,08	9,03
4	Алжир	189 724	5,3
5	Пакистан	145 391,62	4,06
6	Испания	114 720	3,21
7	Афганистан	113 659,69	3,18
8	Япония	104 600	2,92
9	Русия	79 100	2,21
10	Мароко	78 449	2,19
11	Армения	77 096,21	2,15
12	Гърция	76 270	2,13
13	Египет	71 035,29	1,99
14	Украйна	56 840	1,59
15	Франция	54 590	1,53
16	Китай	52 922,38	1,48
17	Република Южна Африка	39 520	1,1
18	Тунис	38 000	1,06
19	САЩ	37 870	1,06
20	Туркменистан	35 015,78	0,98
	Общо световно производство	3 578 412,14	100

Най-големият производител на кайсии в света е Турция, следвана от Иран, Узбекистан, Италия, Алжир, Пакистан и други.

Източници

1. Prunus armeniaca (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
2. https://www.fao.org/faostat/en/#data/QCL

• Кои са десетте лечебни свойства на кайсиите
• Антиоксидантният ефект на кайсиите – на английски език, US National Library of Medicine National Institutes of Health