Роден е на 4 октомври1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена.[5] За първи път кандидатства за студент в ДВТУ през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София (1949 − 1953).[5] Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на СССРМихаил Николаевич Кедров от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955 − 1956).[5] Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода 1953 − 1991 г. играе в Народния театър в София.
Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „А бяхме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри.
Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги.
Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.
I награда за мъжка роля за ролята на Андрей Белов в пиесата „Незабравими дни“ на Общонационалния преглед на българската драма и театър (1958 – 1959).
Голямата награда „Златната роза“ за филма „Осмият“ (1969) на VIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1969) (заедно с режисьора Зако Хеския и оператора Георги Георгиев).
Наградата на СБП за най-добра мъжка роля в тв пиеса „Жена премина кръстопътя“ (1974).
Награда за мъжка роля за ролята на майор Боян Василев във филма „Зарево над Драва“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974).
Награда за мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на XIII Фестивал на българския игрален филм (Варна, 1974).
Награда за най-добра мъжка роля за ролята на Йордан във филма „Селянинът с колелото“ на IX Международен кинофестивал (Москва, 1975).
I награда на МНО за участието му във филма „Сами сред вълци“ (1981).
Наградата за най-добро изпълнение на мъжка роля за героя си бай Стефан във филма „Милост за живите“ (1980) на IX Международен кинофестивал на червенокръстки и здравни филми (Варна, 1981).
Наградата на София за постановката „Златното покритие“ (1982).
„Двубой на столетието – Лайпциг 33“ (от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд; сценична редакция по исторически документи Филип Филипов) (1971 – 1973) – Ешке
„Пътуване до истината“ (от Лозан Стрелков) (1973 – 1975) – Габера
„Тази малка земя“ (от Георги Джагаров) (1973 – 1979) – проф. Радев
„Деца на слънцето“ (от Максим Горки) (1974 – 1981) – Борис Николаевич Чепурной
„Хъшове“ (от Банчо Банов и Кръстьо Мирски по повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“ от Иван Вазов) (1975/1976; 1977/1978) – Странджата
„Протокол на едно заседание“ (от Александър И. Гелман)(1975 – 1980) – Василий Трифонович Потапов
„Емигранти“ (от Славомир Мрожек) (1976 – 1982; 1990/1991) – XX
„Бяг“ (от Михаил Булгаков) (1977 – 1985) – Григорий Лукянович Чарнота
„Под игото“ (от Филип Филипов по едноименния роман на Иван Вазов) (1981 – 1985) – чорбаджи Марко
„Празникът“ (от Николай Хайтов) (1983/1984; 1984/1985; 1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989) – Савата
„Чифликът край границата“ (от Филип Филипов по едноименния роман на Йордан Йовков) (1984/1985; 1985/1986) – Манолаки
„Вечер“ (от Алексей Дударев) (1985 – 1989) – Мултик
„Чичовци“ (от Банчо Банов и Енчо Халачев по едноименната повест на Иван Вазов) (1985/1986; 1986/1987; 1987/1988; 1988/1989; 1989/1990; 1990/1991) – хаджи Ахил
„Бресткият мир“ (от Михаил Ф. Шатров) (1987 – 1989) – Горки
„Тайната вечеря на Дякона Левски“ (от Стефан Цанев) (1988 – 1990) – Панайот Хитов
„Животът на Галилей“ (от Бертолт Брехт) (1988/1989) – настоятелят на университета
„Образ и подобие“ (от Йордан Радичков) (1989 – 1991) – дядо Боже-грънчар
„Малките големи игри (Un petit grandguignol или Нещо между огнен фарс и военни маневри)“ – I част: „Пех под покрива“ (1990/1991) – мъж
Други театри
„Играта джин“ (от Коубърн) (1992)
„Може би на покрива има кон“ (от Иржи Шотола) (1994/1995)
Войводата (в: Шлеповете (I с.), Осем без десет (VI с.), Магарешката пътека (VII с.), Циганката (VIII с.), Рицарският кръст (XII с.) и Първият ден (XIII с.), 1969)