университет в София, България From Wikipedia, the free encyclopedia
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е най-големият бизнес университет в Република България и Югоизточна Европа[3]. Правоприемник е на Свободния университет за политически и стопански науки, институционализиран със заповед № 2155 от 05.VII.1920 г. на министъра на народното просвещение[4] Това го прави вторият университет, създаден след Освобождението, и първият бизнес университет в България[5].
| Университет за национално и световно стопанство | |
| Universitas de nationalibus et mundi oeconomia | |
 | |
| Девиз | Духът прави силата |
|---|---|
| Основан | 21 май 1920 г. |
| Вид | Държавен |
| Финансиране | 34 194,8 млн. лв.[1] |
| Преподаватели | близо 760 - редовни и хонорувани |
| Студенти | Капацитет на висшето училище 27 340 [2] |
| Местоположение | София, България |
| Цветове | Пурпур |
| Сайт | www.unwe.bg |
 | |
  Местоположение в София | |
| Университет за национално и световно стопанство в Общомедия | |
Възниквайки като частно висше учебно заведение, специализирано в областта на икономическите, политическите и юридическите науки,[6] университетът претърпява няколко значими трансформации. Днес УНСС е държавен университет, в който се изучават икономически, юридически, политически, административни, информационни и социални науки, в 53 бакалавърски[7] и 100 магистърски програми, на български и английски език[8]. Това го прави и най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа[9].
За 100-годишнината на университета е издаден „Юбилеен алманах 1920 – 2020“, който събира в своите над 800 страници биографични данни за преподавателския състав и отразява най-значимите публикации.
В университета се подготвят и издават и редица периодични издания, включени в различни световни бази с данни: Годишник на УНСС, сборник „Научни трудове“, научно списание „Икономически и социални алтернативи“, научно списание Economic Alternatives (индиксирано в Scopus – една от най-големите наукометрични бази данни в света, която включва научни списания от цял свят), научно списание „Бизнес и право“, научно списание Bulgarian Journal of International Economics and Politics (включено в ERIH Plus престижната европейска индексираща система на академичните списания в областта на хуманитарните и социалните науки), електронно научно списание Journal of Management Sciences and Applications, електронно научно списание „Недвижими имоти & бизнес“, онлайн списание Journal of Tourism, Policy and Business (JTPB), както и „Вестник на УНСС“.
Носители на почетното звание „доктор хонорис кауза“ на УНСС са авторитетни личности от Европа и САЩ, сред които проф. Джоузеф Стиглиц, лауреат на Нобелова награда за икономика, Франц Фишлер, еврокомисар по земеделието, проф. Вацлав Клаус, президент на Чешката република, проф. Данута Хюбнер, еврокомисар, проф. Франсис Гъри, генерален директор на Световната организация по интелектуална собственост, Жан-Клод Трише, управител на Европейската централна банка[10].След 2022 г. почетната титла получиха Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия (ЕК) по въпросите на икономиката в интерес на хората, Димитър Радев, управител на БНБ и Томас Пул, ректор на университета в Манхайм, координиращ университет на ENGAGE.EU.[11]
През 1920 г. България е в тежка икономическа, социална, политическа и идейна криза. Войните от 1912 до 1918 г. не довеждат до желаното обединение на земите, населени с етнически българи. Следвоенният период се характеризира и с разрастването на капиталистическите предприятия в индустрията, търговията, кредита и застраховането. Това са времена на основни промени в икономиката на страната. Особено бързо протичат процесите на концентрация на монополните форми на капитализма. Създават се картелни организации, сформират се финансови групи около големи банки с чужди или с български капитали. Тези исторически предпоставки налагат необходимостта от организиране на висше икономическо образование в България. В този момент, група от най-видни държавници, общественици и учени решават да предложат на обезвереното младо поколение алтернатива в академичното образование. Идеята е да се създаде Свободен университет за политически и стопански науки. Той трябва да подготвя стопански и управленски елит, който да изправи България на крака. Инициативата за създаването на университета е подета от акад. Стефан Бобчев – учен, писател, общественик, политик, министър, народен представител. Той става първият ректор на новоучредения университет, приел името Балкански близкоизточен институт[6][12].
Академичната 1920 година започва с три факултета[13]:
Идеята за създаване на Юридически факултет при Свободния университет е изоставена, за да не се създава конкуренция между него и Държавния университет (Софийски университет)[14].
В сформираните три факултета се изучават[15] Политическа икономия, основи на държавата и правото, финансова наука с финансово право, Най-нова история на България и на Балканите, Стенография, История на стопанския строй, Счетоводство, Стокознание, Търговско смятане, Сравнително гражданско право, Конституционно право, Административно право, Статистика, Съдебно право, Политическа и стопанска география, Търговска история, Търговска кореспонденция, Търговско и морско право, Митническа политика, Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията, Пари-банки-борси-кооперации, Стопанска аритметика, Наука за балансите, Западни езици и някои специални дисциплини за консулския отдел с по 1 – 2 часа седмично.
През февруари 1923 г. със средства, набрани от резервния фонд и от ипотечен заем, е закупена двуетажна сграда на ул. „Георги Раковски“ № 94 (сега № 114) и започва работа по пристрояване на допълнителен етаж. По-късно бива закупена и неголяма къща на ул. „Ст. Караджа" №20, която е приспособена за канцеларии и за жилища на част от обслужващия персонал, а по-късно – на служители и преподаватели.
Само няколко години след създаването си Свободният университет укрепва организационно като частно висше учебно заведение със стопанско-правен профил.
Със закон от 1940 г. (ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г.) Свободния университет е трансформиран в Държавно висше училище за финансови и административни науки (ДВУФАН)[16]. Привлечени са много нови преподаватели. Ръководството на ДВУФАН издейства през 1940 – 1941 г. средства за построяване на нова учебна сграда на ул. „Ст. Караджа". През юли 1942 г. е положен основният камък, но поради военновременните ограничения и липсата на материали сградата не е покрита и обзаведена. По-късно отпадат мотивите за създаването в Софийския университет на Държавен счетоводен отдел при Юридическия факултет, който на практика е конкурент и потенциален приемник на ДВУФАН. Съществуването на два центъра в София за подготовка на висшисти с икономическо образование става излишно. Въпросът се решава със закона за закриване и откриване на ВУЗ, гласуван през 1947 г. По силата на този закон ДВУФАН с 2700 студенти и Държавностопанския отдел на Софийския университет с 1650 студенти принудително се сливат в Обединен факултет за стопански и социални науки при Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски"[17].
Изгубването на независимостта на висшето училище е посрещнато със смесени чувства сред академичните и обществените среди. Срещу този акт остро се произнася Атанас Буров, според който:
| „ | ...най-умното нещо, измислено в България, е създаването на Свободния университет... ние в Свободния университет подготвяхме хората, които да печелят пари и доверие в света ...за разлика от някои други висши учебни заведения, ние не фабрикувахме безпомощни преподаватели и за нищо негодни чиновници....[18] | “ |
Възстановяването на факултета като самостоятелно висше държавно икономическо учебно заведение става само четири години по-късно (през 1951) г. Това става с Постановление на Министерския съвет, като Стопанският факултет се отделя от Софийския университет в самостоятелно висше училище с наименование Висш икономически институт[15].
С Указ № 26 (в. „Известия“, бр. 10 от 01.02.1952 г.) е възстановена самостоятелността на висшето училище[19] под името Висш икономически институт (ВИИ). От 24 март 1953 г. с Указ № 89 той носи името на Карл Маркс (в. „Известия“, бр. 23 от 20 март 1953 г.). Първоначално са учредени четири факултета:
Броят на катедрите по това време е 15, като всяка от тях се числи към даден факултет в зависимост от специалностите, по които обучава студенти, и от дисциплините, които преподава. Катедра „22" е на пряко подчинение на ректора и на Министерството на народната отбрана. През есента на 1949 г. се открива задочната форма на обучение с годишен прием около 200 – 250 души[20].
От 1952 – 1953 учебна година се въвежда вътрешна аспирантура и много от тогавашните млади асистенти и преподаватели защитават кандидатски дисертации. Поставя се началото на студентска научна дейност под формата на студентски научни кръжоци. Активизира се научноизследователската дейност сред преподавателите в института, като значително се повишава броят на публикуваните научни изследвания, монографии, статии в научни списания и студии в „Трудове на ВИИ „Карл Маркс".
През учебната 1958 – 1959 г. щатният преподавателски колектив вече наброява 114 души, от които 15 професори, 25 доценти, 42 преподаватели и 32 асистенти. Броят на хоноруваните преподаватели и асистенти е 32, а на учебно-помощния и на техническия персонал – 78 (през 1939 – 1940 г. – 11). Освен старата учебна сграда на ул. „Г. С. Раковски" 114 и новата на ул. „Ст. Караджа" 20, на института е дадена сграда на ул. „Екзарх Йосиф" 14 в София. Въпреки това материалната база на института се оказва недостатъчна и това налага да се постави въпросът за построяване на нова сграда.
Постепенно започва да се утвърждава следдипломното обучение за квалификация и преквалификация на завършилите висше икономическо образование (1967 – 1969). Организират се курсове за обучение на определени категории служители от различни министерства и ведомства – Министерство на външната търговия, Министерство на транспорта и съобщенията и др. През 1969 г. организационно тази форма на обучение се обособява като школа, по-късно като отдел, а след това като Институт за следдипломна квалификация (ИСК) с отделен щат на пряко подчинение на ректора и на Академичния съвет на ВИИ „К. Маркс“ (сега УНСС).
На 27 април 1990 г. Академичният съвет решава ВИИ „Карл Маркс“ да се преобразува в Университет за национално и световно стопанство. Същата година в университета се открива офис на най-голямата международна студентска организация AIESEC. Официалното преименуване на висшето училище става с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 68 от 26 юли 1995 г.). Едновременно с това е утвърдена новата факултетна структура на университета. Създадените преди това департаменти се трансформират в седем факултета: Общоикономически, Финансово-счетоводен, Отрасловоикономически, Икономика на инфраструктурата, Международна икономика и политика, Управление и информатика и Юридически. Днес УНСС е съвременно държавно висше училище, в което се провежда обучение в различни форми и равнища за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър" и на научна степен „доктор". Едновременно с това УНСС развива мащабни научни изследвания в областта на икономиката, политиката, правото и управлението.
Студентите имат възможност за срещи с изявени икономисти и лидери. В УНСС гостуват и изнасят публични лекции освен български премиери и министри, така и международни дипломати и експерти. Университетът се гордее със своите възпитаници. В централното фоайе на Университета се намира Стената на славата, на която са изписани имената на близо 150 държавници – министър-председатели, министри.УНСС си сътрудничи с близо 160 университета и научноизследователски мрежи от цял свят, с които работи по съвместни магистърски програми и научноизследователски проекти, обмен на студенти и преподаватели и др.
В Университета е въведена кредитна система, която осигурява възможност за мобилност на студентите както между отделните специалности, така и в други висши училища у нас и в чужбина.
УНСС е българският университет с най-висока степен на електронизация на учебната, научноизследователската и административната дейност. Учебният процес е подпомогнат от компютърни системи. Създадени са условия за иновативни научни изследвания. Университетът е водещ участник в множество програми за дигитализация и изкуствен интелект във висшето образование. Дигитализирани са всички процеси в Университета – от онлайн обявяването и провеждането на изпитите, до класирането и записването. Дигитализиран е и процесът за кандидатстване в студентските общежития. Студентите ползват 21 онлайн услуги и са първите в България, които получиха електронни студентски книжки. По желание електронната студентска книжка може да бъде комбинация от данните от студентската книжка, международната банкова карта и картата за международно разпознаване като студент. В УНСС има изградена компютърна система за обслужване на студентите и цифрова главна книга. След записването в първи курс за всеки студент се генерира служебна електронна поща. В уебсайта на УНСС кандидат-магистрите могат да намерят подробна информация за всички интересуващи ги въпроси, включително и за отделните специалности (magistri.unwe.bg).
Международно сътрудничество
УНСС предлага обучение по двойни магистърски специалности, които дават възможност за получаването на дипломи в световно утвърдени университети. Разработени са съвместни програми с Abertay University, Великобритания, Шанхайския университет „Джао Тонг“, Китай, и с Университета за международни науки, Италия.
УНСС е част от глобалния проект на европейските икономически университети –ENGAGE.EU, по който се реализират съвместни програми за обучение и изследователски мрежи в партньорство с осем от водещите европейски висши училища в областта на икономиката и социалните науки. Това са: University of Mannheim (Германия), LUISS University (Италия), NHH Norwegian School of Economics (Норвегия), Tilburg University (Нидерландия), University of Toulouse 1 Capitol (Франция), WU Vienna University of Economics and Business (Австрия), Universitat Ramon Llull (Испания) и HankenSchool of Economics (Финландия).
Университетската мрежа ENGAGE.EU предлага различни възможности за научни прояви и проекти в обширната тема за социалните инициативи и решаването на различни актуални предизвикателства. В новата платформа, насочена към изследователите, са определени няколко основни теми, по които представителите от университетите си сътрудничат: дигитални трансформации, правосъдие, мир и човешки права, устойчив бизнес, устойчиви общества, климатични промени и енергиен преход, здравеопазване и др.
Създаденият Университетски център за мобилност на студенти и преподаватели подпомага, организира и координира участието на студентите в международния обмен по програма „Еразъм+“ на ЕС като им предоставя възможност да се обучават един или два семестъра в университети от 30 европейски държави. Мобилността се осъществява на основата на сключени двустранни споразумения за обмен на студенти между УНСС и партньорските университети, които са приели университетската харта „Еразъм+“.
Към УНСС работи и единственият в страната Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който разполага с три звена –„Кариера и професионално развитие“, „Университет – бизнес“ и специализирано звено за практическо обучение, които подпомагат професионалното ориентиране, практическото обучение, кариерното развитие и реализацията на студентите, създаването на връзки между студентите и работодателите. МЦРК предоставя необходимите инструменти и знания на младите хора, с които да вземат информирани и успешни решения. Центърът предлага индивидуални кариерни консултации, които помагат на студентите да идентифицират своите интереси, умения и професионални цели. Организират се отворени лекции, уъркшопи и майсторски класове на теми, свързани с професионалното развитие, включително развитие на меки умения, управление на времето, комуникационни техники и лидерство. МЦРК работи в тясно сътрудничество с бизнеса и институциите, за да осигури стажантски програми и практически опит за студентите.
Държавните и частните работодатели приемат дипломата на УНСС като гаранция за отлична подготовка и висок професионализъм на неговите възпитаници. По данни на Националния осигурителен институт 97,5 на сто от завършващите УНСС се реализират на пазара на труда. Голяма част от неговите випускници са на високи позиции в публичната администрация и бизнеса.
Структурата на университета включва 8 факултета, 4 института, и 37 центъра, 33 от които научноизследователски.
| Структурни звена на УНСС | |
|---|---|
| Факултет | Година на основаване |
| Финансово-счетоводен факултет | 1920 |
| Бизнес факултет | 1949 |
| Общоикономически факултет | 1958 |
| Юридически факултет | 1991 (1920) |
| Факултет „Международна икономика и политика“ | 1995 (1975) |
| Факултет „Икономика на инфраструктурата“ | 1995 |
| Факултет „Управление и администрация“ | 1995 |
| Факултет „Приложна информатика и статистика“ | 2008 |
Съвременната сграда на УНСС е построена в периода 1970 – 1980 г. Проектът е копиран от проекта на университета в Оксфорд – с вътрешни дворове, с обособени кампуси[21].
Днес УНСС разполага с 10 корпуса. Сградата има 120 аудитории, компютърни зали и кабинети, 367 учебни кабинета, модерни конферентни и научни зали, първия в България университетски Център за целогодишен прием на документи, единственият по рода си в страната Тестови център за електронни кандидатстудентски, семестриални и държавни изпити с над 1000 компютъра, електронна система за информационно обслужване на студентите, два изследователски центъра, разположени в новия корпус „К“, въведен в експлоатация 2021 г. На разположение на студентите е и единственият университетски спортен център – СК „Бонсист“.[22] Сградата на корпус „К“ е ново поколение в строителството, т.нар. „пасивни сгради“, като покрива всички изисквания за енергийна ефективност – със соларна система и модерна климатична инсталация, позволяваща поддържането на различна температура във всяка една от залите.
УНСС е институция, ангажирана с устойчивото бъдеще. От 2016 г. УНСС се присъединява към глобалните инициативи за социална отговорност и устойчиво развитие и става член на Глобалния договор на ООН. През 2023 г. става координатор на Националната мрежа за решения за устойчиво развитие – SDSN Bulgaria, създадена от ООН за насърчаване на изпълнението на Целите за устойчиво развитие на световната организация.
УНСС е от университетите, които обръщат сериозно внимание на внедряването на зелената енергия. Изграждането на фотофолтаичния парк и системите за енергийна ефективност и пестене на енергия са част от политиката на университет за превръщането му в зелен университет.
В Университета е осигурен безпроблемен достъп на хора с увреждания, включително и паркоместа, като в рамките на кампанията на Комисията за защита от дискриминация „Достъпна България“, 2023 УНСС получава сертификат за изградена достъпна архитектурна среда.
Общежития
Поделение „Студентски столове и общежития“ при УНСС разполага и стопанисва 12 студентски блока с 5100 места и 2 стола за хранене на студентите. Разположени са в Студентския град, в близост до УНСС. Общежитията предлагат уютни условия за живеене, почивка и възможност за продължаване на учебния процес извън аудиторията. Блоковете се поддържат и постоянно се обновяват и реновират. Четири от блоковете са в категорията „Семейни общежития“.
Началото е поставено през 1923 г. с откриването на Библиотеката при Свободния университет за политически и стопански науки – предшественик на УНСС. Библиотеката се утвърждава като център с ценна икономическа и друга литература, с актуални периодични издания и електронни ресурси. 2012 г. библиотека получава статут на „библиотека-депозитар“ на Световната организация по интелектуална собственост (WIPO) [23] Днес фондът включва книги, периодични издания, защитени дисертации и научни разработки, други библиотечни материали, както и личните библиотеки на проф. Коста Пергелов, акад. Евгени Матеев, проф. Христо Калигоров, проф. д.ик.н. Методий Кънев.
Библиотеката предоставя достъп до базите данни EBSCO, Web of Science, Statista, CABI, CEEOL ScienceDirect, Springer Link, Scopus, InCites, чрез които читателите имат възможност да ползват качествено пълнотекстово съдържание от научни списания, електронни книги и дисертации наред с колекция от видеоматериали.
Библиотеката на УНСС е и една от първите университетски библиотеки, започнали да дигитализират книжното си наследство.
100-годишния си юбилей библиотеката отбелязва с мащабно реновиране, което я превърна в съвременен център за информация, знания и предоставяне на модерни услуги за студентите и преподавателите. През лятото на 2023 г. само за няколко месеца старото пространство е превърнато в съвременна модерна библиотека, с нови читални, със споделено пространство, с кът за незрящи студенти, с обновени дигитални възможности, с нова модерна и ергономична мебелировка и робот, който посреща и упътва посетителите. Университетската библиотека разполага със 100 компютърни места с безплатен достъп до интернет и електронна библиотека.
ОБЩЕСТВЕНА КОЛЕКЦИИ „ИСТОРИЯ НА УНСС“
Обществената колекция „История на УНСС“ се помещава на партера на Западното крило, в сградата на университета и притежава уникални експонати, разкриващи 104-годишната история на УНСС.
Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) в началото на 2024 г. дава на УНСС Свидетелство за институционална акредитация с оценка (9.80) – най-високата акредитация от всички университети в страната. Акредитацията е валидна до декември 2029 г. [24] На 12 януари 2024 година УНСС получи поредния „Академичен Оскар“ за висше училище с най-висока институционална акредитация според НАОА и най-престижно висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища на церемонията, организирана от вестник „24 часа“.[25]
УНСС е сертифициран по международния стандарт ISO 9001:2000 [26], който потвърждава изпълняването на изискванията за внедрена система за управление на качеството.
УНСС е и първото българско висше училище, сертифицирано по ISO 27001:2022 [27] за информационна сигурност, който гарантира, че Университетът отговаря на всички законови изисквания по отношение на сигурността на информацията, както и на добрите световни практики в тази област.
Обучението се извършва в редовна и дистанционна форма. Редовен прием се осъществява София, а дистанционен прием – в София и в регионалния център за дистанционно обучение в Хасково. За прием в УНСС се признават оценките от държавен зрелостен изпит (ДЗИ). Кандидат-студентите могат да се явят и на кандидатстудентски изпит – единен приемен изпит (ЕПИ) организиран от УНСС или на предварителен изпит във формат ДЗИ, организиран в партньорство с училища или специализирани образователни центрове, осъществяващи подготовка на кандидат-студенти. При образуването на състезателния бал за класиране се взема по-високата оценка от ДЗИ или от кандидатстудентски изпит/и в УНСС [28].
УНСС разполага с електронна онлайн система. Кандидат-студентите могат да подават своите документи и онлайн [29], както и да проверяват своите резултати и класиране.
Студентският съвет е органът, който защитава правата и интересите на обучаващите се в УНСС[30]. Сред основните задачи на Студентския съвет са: подобряване на качеството на обучение, адаптация на учебните програми спрямо европейските изисквания, създаване на активни контакти с браншови организации в сферата на бизнеса и обществения живот, облекчаване на административните процедури за студентите на УНСС, създаване на ефективна и прозрачна система за настаняване на студентите в студентските общежития.
В Студентския съвет участват представители на всички специалности и професионални направления в Университета.
През годините УНСС удостоява с почетни звания видни преподаватели в университета и обществени фигури.
| Година | Личност |
|---|---|
| 2023 | Димитър Радев |
| 2023 | Валдис Домбровскис |
| 2022 | доц. д-р Кристалина Георгиева |
| 2015 | Проф. Ханс Анкум |
| 2015 | Ирина Бокова |
| 2014 | проф. Талеб Рифай |
| 2014 | д-р Ласло Андор |
| 2013 | проф. Пол Кругман |
| 2009 | Жан-Клод Трише |
| 2009 | проф. д-р Франсис Гъри |
| 2007 | проф. д.ик.н. Леонид Тарасевич |
| 2007 | Гернот Ерлер |
| 2007 | проф. Данута Хюбнер |
| 2006 | проф. Лаурънс Ян Бринкхорст |
| 2004 | Милен Велчев |
| 2004 | Вацлав Клаус |
| 2004 | Франц Фишлер |
| 2002 | д-р Джоузеф Стиглиц |
| 2000 | д-р Камил Идрис |
| 1997 | Кен О‘Нийл |
| 1997 | Юрген Ван Буур |
| 1994 | Марк Дилън |
| 1994 | Хосе Касахуана Иберт |
| 1994 | Хайме Хил Алуха |
| Година | Личност | Отличие |
|---|---|---|
| 2018 | проф. д-р инж. Фердинанд Даньо | почетен професор на УНСС |
| 2018 | проф. Готфри Пирота | почетен професор на УНСС |
| 2014 | посланик Джан Батиста Кампаньола | почетен професор на УНСС |
| 2013 | проф. д-р Благой Колев | почетен професор на УНСС |
| 2013 | проф. Борислав Борисов | почетен ректор на УНСС, почетен професор |
| 2008 | Витор Мануел де Силва Калдейра | почетен професор на УНСС и почетен знак |
| 2005 | Илхам Алиев | почетен професор на УНСС и почетен знак |
| 1997 | д-р Удо Бигел | почетен професор на УНСС |
| 1996 | Атанас Тотев | почетен професор на УНСС и почетен знак |
| 1995 | д-р Атанас Москов | почетен доктор на УНСС |
| 1995 | акад. Евгени Матеев | почетен доктор на УНСС |
В хода на своята история значителен брой възпитаници и преподаватели от университета са придобили популярност в различни области – академични и обществени. Сред тях са Стефан Бобчев, виден юрист и политик, инициатор за учредяването на Софийския университет през 1888 г. и на УНСС през 1920. Свързан с университета е и проф. Венелин Ганев – виден юрист, дипломат, политик и академик. Проф. Михаил Геновски завършва икономика тук и по-късно право в Софийския университет. Преподавател в университета е бил и Асен Христофоров – виден български икономист, писател и преводач. Тук се дипломира един от най-видните български писатели – Ангел Каралийчев. Възпитаници от по-ново време са Кристалина Георгиева – председател на Международния Валутен Фонд от 2019 г., Симеон Дянков, Димитър Радев и много други.
Преподаватели и възпитаници на УНСС са видни държавни дейци, премиери, министри, депутати и политици. В това число са редица български министър-председатели след промените през 1989 г. – Любен Беров, Иван Костов, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Марин Райков, Пламен Орешарски и Гълъб Донев, Димитър Главчев. Само в последните няколко правителства на България повече от половината от министрите са завършили УНСС. Тук са дипломирани и редица чуждестранни държавници като Нгуен Тхи Зоан – вицепрезидент на Република Виетнам, Нгуен Шин Хунг – първи зам. министър-председател на Република Виетнам, Хамид Маджит – политически деятел в Ирак, избран за член на Националната асамблея на Иракската република през 2005 г., Еуген Елиширинга – председател на Парламента на Танзания, Педро Луис де Фонсека – министър на икономиката на Ангола (от 2017 г.), Саймън Осей-Менса - регионален министър за областта Ашанти, Гана, и много други.
УНСС е едно от най-старите средища, в които се подготвят кадри за държавното управление и външната политика на България. С основаването на университета един от неговите факултети – Дипломатическо-консулски – се превръща в генератор на кадри за външната политика на страната. Изградените от него традиции се продължават от факултет „Международна икономика и политика“, където е позиционирана най-старата катедра по международни отношения в страната, както и първата катедра по политология, член на Европейския консорциум по политически изследвания от 1996 г.
Като първо висше икономическо училище в страната в УНСС правят първите си крачки стотици икономисти, банкери, бизнесмени, експерти на ключови позиции в европейски и световни институции. По традиция управлението на БНБ, НСИ, Сметната Палата, КФН, БФБ и редица други институции е поверено на възпитаници на УНСС. Възпитаници и преподаватели от университета са също ключови експерти в множество български и чуждестранни банки и небанкови финансови институции. Списъкът включва имена на банкерите Иван Искров, Димитър Радев, Светослав Гаврийски, Иван Драгневски, Кирил Несторов, Веселин Никифоров, финансисти – Симеон Дянков, Христомир Йорданов, Ангел Бонев, Милен Велчев и много други.
Юридически дисциплини в университета се преподават от основаването му през 1920 г., но самостоятелен Юридически факултет се обособява през 1991 г., когато се либерализира юридическото образование в страната. Списъкът на видни учени, преподавали тук, включва имена като Венелин Ганев, Цеко Торбов, Любен Диков, Йосиф Фаденхехт, Стефан Бобчев, акад. П. Стайнов, д-р Тодор Кулев, проф. Георги Генов, д-р Стоян Данев, проф. Стефан Баламезов, проф. Петър Абрашев, Владимир Моллов и други. От 1954 г. катедрата по правни науки развива собствени кадри и създава условия за тяхното израстване. По този начин университетът започва да подготвя собствени кадри, сред които са имената на професорите Филип Рачев, Михаил Геновски, Емил Златарев, Златка Сукарева, Иван Владимиров, Валери Димитров, доцентите Ирина Мулешкова, Божана Неделчева и други. Дългогодишен преподавател и ръководител на катедрата по Наказателно право е проф. Никола Филчев, а от 2017 г. ръководител на същата катедра е доц. Бойко Рашков. Академичният състав включва и професорите Евгени Танчев, Любен Корнезов, Димитър Радев (доктор на юридическите науки от 2017 г.). Възпитаници след учредяването на самостоятелен Юридически факултет са Мая Манолова, Методи Лалов, Петя Тянкова, Даниела Попова, Емил Караниколов, Людмила Елкова, Евгени Стоянов и множество други, практикуващи свободни юридически професии юристи, както и магистрати.
След основаването си университетът е наричан „третият разсадник на науката в България“[32] Това е така, тъй като до появата му в страната съществуват само две научни институции – Българската академия на науките (1869), както и Висшето училище в София (1888). От една страна, нуждата от подготвени кадри за стопанския сектор в страната се увеличавала непрекъснато, а от друга – и в двете институции икономическата наука не придобива специално място. За да запълни тази празнота, в 1920 г. възниква УНСС като Свободен университет за политически и стопански науки. Бързо след възникването си университетът укрепва като висше училище със стопанско-правен профил. Може би затова УНСС е известен най-вече с традициите си в политическите, стопанските и правните науки. Може да се каже, че тук се полагат основите на счетоводната наука в България. Този факт се свързва с името на проф. д-р Димитър Добрев, който е считан за основоположник на счетоводната наука в страната. Той е и втори ректор на университета след акад. Стефан Бобчев. Бил е счетоводител на Н.В. Цар Борис ІІІ. Носител е на Орден Св. св. Кирил и Методий 1-ва степен. Ученик на проф. Димитров и преподавател в университета е проф. Коста Пергелов, който също е считан за един от доайените на счетоводната наука и практика. Автор е на фундаментални научни трудове в областта си. След смъртта му неговата съпруга дарява 1100 тома лична литература на университетската библиотека. Плеядата от учени-счетоводители може да се продължи с името на проф. Димитър Йорданов, който след дипломирането си в университета защитава докторат във Виенския университет. Като един от основателите на университета, както и основоположник на финансовата наука в България, изпъква името на проф. Петко Стоянов – финансист, юрист и политик. Известен и като секретар на Обществено-философския отдел на БАН и секретар на Академията. Учен с широка известност и национален принос е проф. Богоя Юруков – един от основателите на Медицинския университет в град Пловдив. Освен че завършва медицина в София, той се дипломира и в Свободния университет в края на 20-те години на миналия век. Списъкът на големите имена в науката може да се продължи с редица други личности. Тук преподава проф. Веселин Христофоров – учен юрист и енциклопедист; Михаил Геновски – юрист и икономист, професор по теория на държавата и правото и международно право. Известен е като първият защитил докторат в Юридическия факултет при Софийския университет. Камен Миркович – автор на над 300 научни публикации и носител на орден „Кирил и Методий – ІІ степен“. Евгени Матеев – най-видният представител на социалистическата икономическа мисъл в България, член на БАН и на Академията на науките на СССР. Сред деятелите в областта на политическите науки изпъква името на проф. Георги Янков, чийто труд „Политическата мисъл от античността до наши дни“ е с фундаментално значение за политологията. Тук преподава и Трендафил Митев – професор по политология, председател на Македонския научен институт, Благой Колев – професор по социология, академиците – Жак Натан – бивш ректор и академик в БАН. Анастас Тотев – демограф, доктор на Харвардския университет. проф. Александър Тасев – председател на Института за икономически изследвания към БАН, Кръстю Добрев – член на БАН. Доц. Ирена Зарева – член на БАН и много други.
Списъкът на писателите, дипломирали се от университета, започва с Илия Мусаков, който завършва и Военното училище в София. Известен е с големия си принос за утвърждаване на военно патриотичната книжнина в страната. Баща е на Владимир Мусаков, който също е възпитаник на УНСС и освен като писател е значим български преводач. Той е претворил на български език десетки творби на автори като Ерих Кестнер (10 негови книги, 1946 – 1965), Хайнрих Бьол, Лион Фойхтвангер, Гьоте, Шилер, Хайнрих Ман, Карл Май, стихове от Кестнер, Лонгфелоу, Уитман, Рилке, пиеси от Брехт, Голсуърти и т.н. Списъкът продълвава с Йосиф Петров – поет и политик, председателства откриването на VII велико народно събрание на Република България; Звезделин Цонев, Теодосий Анастасов, Светослав Минков – последният е считан за „баща“ на модерната българска фантастика, носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Петко Тихолов – съосновател на Съюза на българските журналисти и член на Съюза на българските писатели, Любомир Дойчев, Захари Жандов – режисьор и сценарист, Константин Трингов – художник, носител на орден „Кирил и Методий" I степен, Борис Шивачев – писател, критик и публицист. В критическата литература е популярен като „българския Джек Лондон“. Неговото име носят улица в Плевен и Пловдив. Петър Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев – писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. Боян Икономов – български композитор и автор на филмова музика. В Париж през 1931 г. завършва Висшето музикално училище като ученик по композиция и диригентство на Венсан д'Енди. През 1934 г. специализира диригентство при Феликс Вайнгартнер в Швейцария. Владимир Полянов (истинско име Георги Иванов Тодоров) – писател, театрален режисьор и театрален деец. Павел Спасов – поет, писател, публицист, драматург. Преводач от немски, френски, английски и чешки език. Заслужил деятел на културата (1969). Иван Селвелиев – спортист и журналист, наричан е бащата на спортната преса в България. Галя Йончева е българска оперна певица (сопран), една от най-ярките представителки на българската оперна музика в България и зад граница. Тук се дипломират едни от най-големите имена в българската литература – Ангел Каралийчев, Емилиян Станев, Григор Лилов, Георги Ифандиев, списъкът продължава с Игор Марковски, Биньо Иванов, Елена Алексиева, Емил Асемиров и много други.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
