Жак Натан

български икономист From Wikipedia, the free encyclopedia

Жак Натан Примо е български историк (политикономист, стопански историк), марксист и висш функционер на БКП (член на нейния централен комитет), академик на БАН и 5-и ректор на Висшия икономически институт „Карл Маркс“.

Бързи факти Роден, Починал ...
Жак Натан
български икономист
Роден
Починал
3 март 1974 г. (71 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища,
София, България[1]
Научна дейност
Областстопанска история, политикономия
ШколаМарксизъм
Работил вИкономически институт на БАН
ВИИ „Карл Маркс“
Софийски университет
Известен с5-и Ректор на УНСС
Затваряне

Биография

Роден е на 28 октомври 1902 година в София в еврейско семейство. От ранна възраст се включва в редиците на БКМС, където през 1920-те години достига до длъжността политически секретар. Член е на БКП и представител на Комсомола в Изпълнителното бюро на ЦК на БКП.[2][3]

Заминава за Съветския съюз (1926), където завършва Международната ленинска школа в Москва и специализира политическа икономия.[2][3]

Завръща се в България през 1930 година. Става член на Агитпропната комисия на ЦК на БКП (1931 – 1934). Участва в списването на в. „Ехо“ (1930 – 1934), сп. „Звезда“ (1932 – 1934) и сп. „Стопански проблеми“. През 1934 година е арестуван и осъден на 2 години затвор по ЗЗД. През 1941 – 1943 година е въдворен в концлагера Еникьой, Ксантийско.

След 9 септември 1944 година е сред идеолозите на БКП. Макар че за ционизма е характерен антисъветизъм, той препоръчва на ционистите в България „да придобият съветска ориентация“. Малко преди масовото изселване (подкрепяно от БКП) на български евреи за Израел препоръчва рестриктивност към еврейските събрания, тъй като „всички гости са агенти на англо-американския империализъм“. По тази причина се създава Еврейският демократичен фронт през 1947 година[4], а всички останали организации са закрити.[5][3]

Съосновател (1944) е на Съюза на научните работници в България (от 1990 година: Съюз на учените в България), дългогодишен член на неговия президиум (1944 – 1974). Директор е на издателството на БКП „Партиздат“ (1945 – 1949).[2][6][7][3]

Член е на Националния комитет на Отечествения фронт (1945 – 1947), подпредседател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949 – 1952).[8][3]

От 1958 година е член-кореспондент, а от 1961 година е академик на Българската академия на науките. Професор по политическа икономия (1949). Преподава във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ и в Софийския университет. Ректор на ВИИ „Карл Маркс“ (1957 – 1962). Директор на Икономическия институт на БАН. Главен редактор на сп. „Исторически преглед“ (1950 – 1974).[3]

Женен е за Рената – еврейка от Видин, дъщеря на Хаим Пизанти, основател на комунистическата организация в града (чийто чичо Салтиел Пизанти загива като опълченец на вр. Шипка). Имат 3 деца – Дими, Валери и Таня (Пауновска).[9]

Памет

На академик Жак Натан е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).

Библиография

Научните му изследвания са насочени към стопанската история на България, по история на икономическите учения и политикономия:

  • Идеен и социологически разбор на „Записките“ на Захари Стоянов и „Под игото“ на Иван Вазов (1946)
  • История на икономическите учения (1947), съавт.
  • Марксистко-ленинско учение за обществено-икономическите формации (1949)
  • Българското възраждане (1950)
  • Стопанска история на България (1957)
  • История на икономическата мисъл в България
  • Икономическите възгледи на Димитър Благоев
  • Монополистическият капитализъм в България, съавт.
  • Бяхме в Еникьой. Спомени (1967)
  • Паметни времена. Спомени (1970)
  • Избрани трудове в 2 тома (1979)

Участва в авторските колективи на многотомните издания „История на България“.

Признание

Акад. Натан е награден с:

Памет

В негова чест е наименувана улица „Академик Жак Натан“ в Студентския град в София.

Външни препратки

Източници

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.