Биньо Стоянов Иванов е български поет.
| Биньо Иванов | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Дебютни творби | стихотворението „Нощ“ (сп. „Родна реч“, 1958) стихосбирката „До другата трева“ (1973) |
Биография
Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в село Бараково, Дупнишко. Завършва висше икономическо образование във ВИИ „Карл Маркс“ – София през 1965 г. Установява се в Кюстендил. Работи като икономист в завод „Марек“ в гр. Кюстендил и като редактор в алманах „Струма“. През 1993 г. обявява гладна стачка в подкрепа на исканията на поета политик Едвин Сугарев, който иска оставката на президента Желю Желев.[1] Умира през 1998 година.[2]
Творчество
Първите му публикации са от 1958-59 г. (сп. „Родна реч“), в периода 1961-64 година публикува епиграми във вестник „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. Първата му поетична книга, „До другата трева“, излиза със забавяне от 6-7 години едва през 1973 г.[2]
Ползва се с подкрепата на критиците Атанас Лазовски, Енчо Мутафов и Михаил Неделчев.[3][4]
Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Отделна негова книга със стихотворения излиза в Будапеща през 1989 г.
Биньо Иванов е автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания.
Библиография[5]
Стихосбирки
- „До другата трева“. София: Народна младеж, 1973, 56 с.
- „Над полето, сред небето“. София: Български писател, 1979, 64 с.
- „Навярно вечно“. София: Народна младеж, 1980, 176 с.
- „Природи“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 47 с.
- „Стихотворения“. София: Български писател, 1989, 124 с.
- „Поезия“. София: Отечество, 1993, 80 с.
- „Си искам живота“. София: Факел, 1993, 89 с.
- „Часът на участта“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 67 с. ISBN 954-491-027-1.[6]
Книги за деца
- „Пътешествието на бабините очила, стихове за деца“. София: Отечество, 1985, 48 с.
За него
- „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов“. София: Просвета, 2008. ISBN 978-954-01-2142-0.
- „Биньо Иванов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. ISBN 978-954-533-103-9. [7][8]
- „Неразчетеният Биньо Иванов“. Съставител Методи Панайотов. София: Арс Милениум МММ, 2014.
Посмъртно признание
През 1999 година Сдружението на българските писатели обявява специална награда, която връчва посмъртно на Биньо Иванов за книгата му „Часът на участта“.[9]
От 2007 година Община Кюстендил и читалище „Братство 1869“ организират Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“.
През февруари 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“.[10][11]
На 5 септември 2009 г. е осъществена вечер в памет на Биньо Иванов в рамките на фестивала „Аполония“, с участието на Михаил Неделчев, Свилен Блажев и Рашко Младенов.[12]
През септември 2010 г. на името на поета е кръстена улица в квартал „Завода“ в Кочериново, по инициатива на братята Иван и Методи Панайотови.[13]
През октомври 2010 г. Общинският съвет на Кюстендил решава да постави паметник на поета в градинката пред читалище „Братство“ в града.[14] Паметникът е на проф. Ангел Станев.[15][16] Паметникът е открит през май 2014 г.[17]
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
