Ангел Узунов

Ангел (Ангеле) Димитров Узунов с псевдоними Батя, Надеждин,^[1] Димитров и Народният от Богданци^[2] е български адвокат и революционер, началник на Кюстендилския пункт, запасен член на Задграничното представителство на ВМОРО, депутат в Народното събрание.^[3]

Тази статия е за българския революционер. За българския учител вижте Ангел Узунов (учител).

---

Ангел Узунов
български революционер и политик
Роден	1 октомври 1886 г. Охрид, Османска империя
Починал	12 октомври 1975 г. (89 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет
Политика
Партия	Демократическа партия
Депутат
XXII ОНС
Семейство
Баща	Димитър Узунов
Майка	Анастасия Узунова
Братя/сестри	Христо Узунов Андон Узунов
Ангел Узунов в Общомедия

Биография

Обща снимка на Шестия конгрес на ВМРО. Отбелязани са Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Ангел Узунов, Александър Протогеров, Георги Попхристов, Иван Михайлов, Аргир Манасиев, Стоян Филипов

Узунов е роден на 1 октомври 1886 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония, в българския род Узунови. Син е на учителя Димитър Узунов и брат на революционера Христо Узунов. Учи в Скопското българско педагогическо училище^[3] и в 1906 година завършва Кюстендилското педагогическо училище. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт № 1 в Кюстендил на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.^[4] По-късно след българското настъпление при намесата на България в Първата световна война става началник на разузнавателния пункт в Щип, а после във Велес, където заменя Иван Караджов.^[5]

Фотография на охридски фамилии в освободения Охрид, 1916 г. Според описанието на Марица Карадимчева Тунтева от 1975 г.: „„Овая фотография е напраена „Свети Йоан Канео“, долу кай светенана вода во 1916 год. Нѐ сликаше Димитрия Митан. Първо e баба ми Фания, тука cа стрико ми Димитрия Карадимчев, кога беше кмет на Охрид и мойот татко поп Ахил Карадимчев, кой почина во 1950 год. До него е моята майка Фания Настева на скут я имат моята сестра Наде. Над майка ми простум е брат ми Косте a долу седит мойот друг брат Номче. Мегю нив е брачедами Любица Заричинова. До брат ми е моята стрина Царева од Маргарит Карадимчев. Той Маргарит беше на фронт во Първа светска война. До нейзе е вуйче Ангел Узунов како войник, a пак до ними е тетин Яким Чорбе. До него е Сандре Заричин за до него снаата му Анастасия a до неа Анастасия Чорбева. До нейзе е стрич Димитрия после е тетка ми Делфина, тетка Василикия седната е со внукот Кирил Заричин a до него е сестраму Весела a пак до неа Димче и Иван синои на Делфина и нейзината керка Царева. До нея сум яс Марица Карадимчева Тунтева и до мене е Весела керка на Маргарит Карадимчев.“

В 1919 година завършва право в Софийския университет. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския пограничен пункт в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на Битолския конгрес на ВМРО от 1923 година. Секретар е на македонската парламентарна група в XXII ОНС.^[6] В 1925 година е председател на VI конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на Задграничното представителство, въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес,^[7] а не както е по устав от Централния комитет на ВМРО.^[8] При разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.^[9] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.^[10]

По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание Илюстрация Илинден статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише:

„

Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои неин представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.[11]

“

На 21 март 1972 година е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий“, II степен.^[12] Умира на 12 октомври 1975 година в София.^[13][14][15]

Родословие

Христо Узунов

Зоица Скопакова

Григор Пърличев (1830 — 1893)

Анастасия Пърличева

Анастасия Чакърова (1862 - 1948)

Димитър Узунов (1842 — 1887)

Теофана Карадимчева (1839 — 1917)

Костадин Карадимчев (1831 — 1888)

Константин Узунов (? — 1860)

Христо Узунов (1878 — 1905)

Андон Узунов (? — 1903)

Ангел Узунов (1886 - 1975)

Външни препратки

• „20 юли 1903 година“, статия от Ангел Узунов публикувана във в-к „Илиндень“, год. VI, София, 2.VIII.1926 г.
• „Македонци, които са забравили Македония“, статия от Ангел Узунов публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 39, София, 26 ноември 1926 г.
• „Мише Развигоров (По случай годишнината от смъртта му)“, статия от Ангел Узунов публикувана в списание „Илюстрация Илинден“, бр.144, година XV, стр. 2-3, София, април 1943 г.
• „Илинден и националното съзнание на македонците“, статия от Ангел Узунов публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 240, София, 1 август 1927 г.
• "Симпатиите към свещената македонска кауза. Българското запасно воинство, българските инвалиди и борбата на Македония за свобода", публикувано във в-к "Македония", год. I, бр. 112, София, 24 февруари 1927 година

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14, 69.
2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 270.
4. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8
5. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
6. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 166, 212.
7. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 218, 226.
8. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 144.
9. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
10. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
11. Узуновъ, Ангелъ. Впечатления и констатации отъ конгреса на Илинденци // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 6.
12. Конопищев, И. Тържествено заседание на централното ръководство във връзка с награждаването на стария деятел Ангел Узунов // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (4). София, СМКПДБ – Централно ръководство, Април 1972. с. 28 – 29.
13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 173.
14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 480-481.
15. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 364.