Скопско българско педагогическо училище
From Wikipedia, the free encyclopedia
Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се дават стипендии.
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие | |
![]() Печат на училището от 1906 година | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Скопие, Османска империя |
Основаване | 1895 г. |
Основател | Българска екзархия |
Закриване | 1913 г. |
Вид | училище |
Директор | пръв Христо Матов |
Ученици | над 250 |
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия |
Дейност



Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище.[1] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 – 1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.
Успоредно с педагогическото училище е създадено и Българско девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.
В 1902 година се открива и Българско свещеническо училище.[3] Разпределението на часовете в трите български училища – мъжкото педагогическо, девическото и свещеническото, се съгласува между учителите в тях и с Българската екзархия.[4]
В Девическото училище през учебната 1901/1902 година управителят Иван Благоев преподава български език, физика и антропология, а учителите от мъжкото училище Димитър Галев – педагогика и Никола Янишлиев – пеене, химия, минералогия, антропология.[5] Училището става петкласно от учебната 1902/1903 година; учители от мъжкото училище, които преподават тогава и в него, са отец Протасий (закон Божи), Д. Галев (педагогика), Н. Янишлиев (пеене, химия, минералогия) и Хр. Николов (френски).[6]
Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[7]
Директор и главен учител през 1895 – 1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.
Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Преподаватели и възпитаници
Първи випуск (1897/1898)[8] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|



Учители към 1 март 1910 година | |||
---|---|---|---|
Номер | Име | Месторождение | Предмети |
1. | Константин Самарджиев | Мехомия | психология, етика |
2. | Климент Бояджиев | Охрид | български език, литература, Закон Божи |
3. | Александър Димитраков | Крива паланка | геометрия, алгебра, физика, астрономия |
4. | Иван Бамамов | френски език, анатомия и физиология | |
5. | Петър Попарсов | Богомила | български език |
6. | Йордан Анастасов | Кратово | минералология и геология, химия, физика, френски език, география |
7. | Иван Ингилизов | Пехчевски чифлик | аритметика, история на педагогията, дидактика и хоспитиране, педагогия, политическа икономия и гражданска наука, практика |
8. | К. Кушев | зоолгия, ботаника, аритметика, стопанство | |
9. | Антон Стериов | Папрадище | всеобща история, география, черковна история |
10. | Т. Жеков | рисувание, краснопис, геометрия, Закон Божи | |
11. | Йосиф Буреш | София | гимнастика, география |
12. | Юл. Морман | нотно пеене, цигулка | |
13. | Константин Скаричев | източноправославно пеене | |
14. | Тодор Филипов | Банище | хигиена и популярна медицина |
15. | Тр. Стоянов | Закон Божи | |
16. | М. Тодоров | география | |
17. | М. Фаик | турски език | |
Документи
- Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 1
- Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 2 - разпределение на часовете
- Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 3
- Писмо до българския екзарх, 1902 г., с. 4
- Подпис на управителя Стоян Каблешков
- Списък на учителите към 1 март 1910 година
- Списък на учителите към 1 март 1910 година
- Списък на учителите към 1 март 1910 година
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.