Скопско българско педагогическо училище

From Wikipedia, the free encyclopedia

Скопско българско педагогическо училище

Педагогическото българско мъжко училище в Скопие има за цел да подготвя учители за голямата скопска епархия и за цяла Македония. Педагогическите курсове от Солунската българска мъжка гимназия се преместват в скопското училище, което дотогава е четирикласно. Към училището е създаден пансион, а на способните и заслужили българчета се дават стипендии.

Бързи факти Информация, Седалище ...
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие
Thumb
Печат на училището от 1906 година
Информация
СедалищеСкопиеОсманска империя
Основаване1895 г.
ОснователБългарска екзархия
Закриване1913 г.
Видучилище
Директорпръв Христо Матов
Ученицинад 250
Педагогическо българско мъжко училище в Скопие в Общомедия
Затваряне

Дейност

Thumb
Учители и ученици от педагогическото училище – първи випуск, 1908 г. Димитър Софкаров от Велес – омилетика, неизвестен учител от Щип, Павел Ковачев, Атанасов, Трайко Благоев – директор на училището, архимандрит Протасий, Ефремов, Александър Иванов и други
Thumb
Учители и ученици от Педагогическото училище в Скопие. Александър Иванов, Димитър Галев, архимандрит Протасий, Павел Ковачев, Димитър Софкаров и други
Thumb
Учители от Скопското педагогическо училище – Тодор Паскалев, Христо Николов, дякон Неофит Пасков, Коста Николов (седналият вляво на първия ред). Скопие, 7 юли 1900 г.

Учебното заведение е наследник на мъжкото непълно четирикласно училище в Скопие. По това време в града има и девическо четирикласно непълно училище.[1] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия обявява мъжкото училище за педагогическо, като разкрива I педагогически курс. Така училището се преобразува в Третокласно и педагогическо, а през следващата 1896 – 1897 година училището има вече и II курс.[2] Училището се помещава в преправено общинско здание до църквата „Света Богородица“. Броят на учениците постоянно се увеличава и Скопското училище е сред най-посещаваните в Македония. През първата година 10 учители обучават 200 ученици, а на следващата година достигат бройка от 250 ученици.

Успоредно с педагогическото училище е създадено и Българско девическо четирикласно училище, което през първата година има 50 ученички и 5 учителки. И двете училища се управляват от общ директор, назначаван от Българската екзархия.

В 1902 година се открива и Българско свещеническо училище.[3] Разпределението на часовете в трите български училища – мъжкото педагогическо, девическото и свещеническото, се съгласува между учителите в тях и с Българската екзархия.[4]

В Девическото училище през учебната 1901/1902 година управителят Иван Благоев преподава български език, физика и антропология, а учителите от мъжкото училище Димитър Галев – педагогика и Никола Янишлиев – пеене, химия, минералогия, антропология.[5] Училището става петкласно от учебната 1902/1903 година; учители от мъжкото училище, които преподават тогава и в него, са отец Протасий (закон Божи), Д. Галев (педагогика), Н. Янишлиев (пеене, химия, минералогия) и Хр. Николов (френски).[6]

Отделно в Скопие се отварят и сръбско училище през 1892 година, католическо училище през 1894 година и влашко училище през 1896 година, има и 2 гръцки и 1 еврейско училища.[7]

Директор и главен учител през 1895 – 1898 година е Христо Матов, като за кратко прекъсва работа, защото е в затвора след разкритията на Винишката афера.

Училището просъществува до 1913 година. Дейността му е възстановена по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Преподаватели и възпитаници

Повече информация Първи випуск (1897/1898), Учители ...
Първи випуск (1897/1898)[8]
Затваряне
Thumb
Първи клас в училището в 1901 г.
Thumb
Свидетелство за зрелост на Тодор Александров от Българското мъжко третокласно и педагогическо училище в Скопие - 21 юни 1898 г.
Thumb
Дипломата на Ангел Голомехов от четирикласното българско училище в Скопие, 1892 година

Сред по-известните възпитаници са:

Документи

Вижте също

Бележки

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.