From Wikipedia, the free encyclopedia
Павел Тенев Ковачев, наречен Странджа,[1] е български учител и революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Павел Ковачев | |
български учител и революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Павел Ковачев е роден на 30 юни 1872 година в Мустафа паша в Османската империя[3] в бедно семейство на налбантин.[2] Завършва начално училище и втори прогимназиален клас в Мустафа паша и три години служи като помощник на един търговец, след което е ратай по нивите в родния си град и след това чирак при търговците Хаджибаневи в Харманли. Връща се в Свиленград и учителят му от началното училище Петър Митев го води при управляващия Одринската епархия епископ Синесий,[2] който му дава екзархийска стипендия и Ковачев завършва трети прогимназиален клас в Одринската гимназия. Класен ръководител му е деецът на църковното движение Иван Ангелов, при когото завършва четвърти клас. Приет е с екзархийска стипендия в Солунската българска мъжка гимназия.[4] В 1894 година завършва с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската гимназия.[5][4]
Поради арменските кланета са спрени стипендиите на ученици за чужбина и Ковачев една година следва педагогика в Йенския университет на свои разноски.[4]
Връща се в Османската империя и работи като учител. В 1895 – 1898 година преподава педагогика в Скопското българско педагогическо училище.[4][6] В Скопие се жени за Мария Свекярова от Велес. В Скопие влиза в конфликт с учители, дейци на ВМОРО, които пренебрегват образованието на учениците за сметка на революционната дейност.[4]
От 1899 година преподава в Сярското българско педагогическо училище. През септември 1902 година по негово настояване е изпратен да учителства в Одринската педагогическа гимназия.[4]
В Одрин влиза във ВМОРО,[4] заклет от Лазар Димитров,[7] и докато е учител в Одрин от 1902 до 1903 година е касиер на Одринския окръжен комитет. През коледните празници е изпратен на обиколка в Лозенградския революционен район. В Лозенград се среща с войводата Лазар Маджаров, който заявява, че окръгът не е готов за въстание и като революционен дух. и като въоръжение. Такъв е и докладът на Ковачев. След залавянето на куриер на Организацията в Раклица и евакуацията на одринския комитет, Ковачев успява да опази 500-те лири и печата на Организация, които едва след края на учебната година пренася в България и предава на Васил Пасков.[7]
В България първоначално се установява в Харманли, а след това в Бургас и по време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи граничния революционен пункт в града. Изпраща до главния щаб в село Алан кайряк хора и оръжие. След разгрома на въстанието се грижи за спасилите се четници и бежанци.[7] През февруари 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг на ВМОРО.[8][7] При взетите мерки срещу Организацията в България, полицията го задължава в срок от 24 часа да напусне граничния район и да се установи минимум на 30 – 40 km от границата. Затова Ковачев заминава за София и предава документите на пунктов началник на централното ръководство.[7]
През август 1904 година става учител и директор на петокласното Битолско българско девическо училище.[9] В учебната 1905/1906 и 1906/1907 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[10][9] В 1909 година става секретар и училищен инспектор на Струмишката митрополия.[9]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струмица.[11]
В Струмица престоява две години, след което става секретар на училищната част при Лозенградското архиерейско наместничество. В 1912 и 1913 година продължава работа като епархийски училищен инспектор във Велешката митрополия и секретар на Одринската митрополия.[9]
В Одрин го заварва Балканската война. Заминава за Пловдив, след това за София и в периода от 4 ноември 1913 година до 10 септември 1917 година работи три години като учител в непълната смесена гимназия в град Елена. След това се установява в освободения Скопие. Връща се в София, откъдето е изпратен за директор на Гюмюрджинската прогимназия от 31 август 1918 година. Остава в Гюмюрджина до предаването на Западна Тракия на Антантата в 1920 година, след което се установява в Кърджали, където от 31 август 1920 година започва работа като учител с временен едногодишен договор в новооткритата непьлна гимназия, а след превръщането на прогимназията в непълна гимназия, е назначен за неин първи директор.[9]
След пенсионирането си работи в редица частни училища, като частните турски училища в село Енчец и село Зелениково. За педагогическата си дейност Павел Ковачев е награден от Министерството на народната просвета със златен медал.[12]
В Кърджали в периода от 1920 до 1944 година Ковачев развива широка обществена дейност – председател е на местните клонове на културно-просветно дружество „Тракия“, на Съюза за закрила на децата, на Пчеларското дружество „Риган“. Развива и активна краеведска дейност.[9] Влиза в рьководство на Тракийската организация, на читалището, на Популярната банка, на Съюза за закрила на децата, на Българския червен кръст, на Пчеларското дружество.[12]
Умира в 1959 година в Кърджали.[12]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.