вид растение From Wikipedia, the free encyclopedia
Слънчогледът (Helianthus annuus) е едногодишно културно растение.
Тази статия е за растението. За едноименното село в Област Кърджали вижте Слънчоглед (село).  |
| Слънчоглед | ||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Слънчоглед в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
| Слънчоглед (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Слънчогледът произхожда от степта на Северна Америка, където и сега се срещат диви форми.
В Европа растението е пренесено през 1510 г. и засято в ботаническата градина на Мадрид. В началото се е отглеждал като декоративно растение и за семки.
Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че индианците са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура, обаче се отглежда от началото на 19 век във Воронежка област, Русия, откъдето обратно е пренесен в Европа.
В България е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. декара и той е трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китайската народна република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия и др. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.
Слънчогледът принадлежи към сем. Сложноцветни (Compositae), род Helianthus L. От този род са известни над 100 вида, повечето от които са разпространени като диворастящи.
Като полски култури се отглеждат само два вида – културният слънчоглед (Helianthus annuus L.) и топинамбурът (в някои райони се нарича ерелмаз) – (Helianthus tuberosus L.). От културния слънчоглед се отглеждат множество вариетети с различно предназначение – за масло, за храна на птици, за семки, декоративен. В България най-разпространен е ssp. sativus, който се използва за масло. Той е средно ран екотип, чийто вегетационен период най-често протича от средата на април до средата на септември. Има високо 1,70 – 1,80 m неразклонено стъбло. Отглеждат се най-вече хетерозисни хибриди с тъмносиви до черни панцерни семена с оловен блясък, ивици и кантове.
Най-разпространените български хибриди са:
Най-разпространените за семки сортове са Стадион и Фаворит.
В България се засяват и хибриди, създадени във Франция, Югославия, Румъния и в мултинационалните семевъдни фирми Монсанто, Пионер и др.
Слънчогледът се отглежда за семената, от които се получава най-използваното в България растително масло.
Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселини – линолова (50 – 65%) и олеинова (25 – 40%). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на т. нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.
Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакове, безири и други промишлени изделия.
Средната консумация на слънчогледово масло в България надвишава 15 kg на глава от населението.
В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава около 35% кюспе, което е ценен фураж за животните поради високата си кръмна стойност. Кюспето съдържа средно 36 – 40% суров протеин и до 12% мазнини. В белтъка се съдържат някои незаменими аминокиселини (лизин – 3,7%, метионин – 2,2%, триптофан – 1,5%).
При ръчно бране на питите и отделна вършитба, от слънчогледа могат да се получат пити, съдържащи 5 – 10% протеин и 15 – 20% пектин, които да се използват за хране на овцете.
Стъблата съставляват около 30% от надземната част на растението във фаза пълна зрялост. Използването им все още не е решено оптимално, въпреки че се знае, че от сърцевината им може да се получава фина хартия.
Слънчогледът може да се отглежда успешно и като фуражно растение за получаване на силажи. Прибран в края на цъфтежа и начало на наливане на семената, той има суха маса около 35%, 17% от която са въглехидрати, 2,5% са протеини, 1% мазнини, с високо съдържание на каротини (50%) и др.
Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар се съдържат около 20 kg захари.
Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. В България се засяват средно 5 – 6 млн. декара слънчоглед и поради това слънчогледът е втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.
При избора на поле следва да се изхожда от изискванията на културата към предшественика и необходимостта от спазване на фитосанитарни мерки.
Тъй като слънчогледът се напада от редица болести, които се разпространяват чрез растителните остатъци и почвата (склеротиния, фома, фомопсис, алтернария), а също така и от паразитния плевел синя китка, той не бива да се засява на същото поле най-малко 5 години. Поради това, че гостоприемници на част от тези болести са бобовите култури и рапицата, тези култури са неподходящи предшественици на слънчогледа. Неподходящи предшественици са и културите, които подобно на слънчогледа изсушават почвата, като захарно цвекло, сорго и някои други.
Отлични предшественици на слънчогледа са зърнено-житните култури, които се отглеждат на слята повърхност, а средно подходящи са царевицата за силаж и за зърно (но не късни хибриди) и др.
Следователно, слънчогледът следва да се отглежда в 6-полни сеитбообращения, в които да заема само едно поле и да идва след зърнено-житни със слята повърхност – пшеница, ечемик, тритикале, овес и др.
Системата включва основна, предсеитбени и вегетационни обработки на почвата. Слънчогледът най-често се отглежда след зърнено-житни със слята повърхност.
Реакцията на слънчогледа към минерално торене е значително по-добра, отколкото към торене с оборски тор.
При оптимално торене на културите в сеитбообращението, слънчогледът реагира слабо на азотно торене и задоволява до голяма степен своите нужди от акумулацията на азот в по-дълбоките почвени слоеве.
При по-бедни почви се налага внасяне на 6 – 8 kg на декар N, като предсеитбено торене. В останалите случаи следва да се предпочита внасянето на азот да става преди основната оран или предшественикът да бъде оптимално торен с този макроелемент.
Най-разпространен е разпръснатият начин на повърхностно торене, след което торът се инкорпорира в почвата с последващата го обработка. При използване на комбинирани сеялки внасянето на азота става заедно със сеитбата, дълбочинно.
Реакцията на слънчогледа към торене с фосфор е много добра и се проявява в увеличаване на добива и подобряване на качеството му. Внасянето на фосфора става преди основната оран, а оптималната норма е 8 – 12 kg на декар Р2О5. Най-разпространеният начин е повърхностно разпръскване на тора с торосеялка.
Счита се, че почвите в България са добре запасени с този макроелемент и, с малки изключения, не се налага калиево торене.
Високопродуктивните посеви от слънчоглед реагират положително на широка гама листни торове, които следва да се внасят през периода бутонизация – цъфтеж. Най-лесно това става с летателна техника.
Спазването на сеитбооборота и правилната обработка на почвата е основен фактор за контрол върху заплевеляването.
Химическата борба с плевелите се води с хербициди. Оптималната схема за водене на такава борба при засушливите условия на България е предсеитбено третиране на полето и инкорпориране на противожитен хербицид и третиране след сеитбата преди поникването с противошироколистен хербицид.
В редица случаи се прилага само механична борба с плевелите (чрез обработка на почвата). Тя трябва да започне 2 – 3 дни след сеитбата, преди поникването, когато да се извърши едно брануване на посева с лека плевелна брана. През вегетацията се извършват 1 – 2 обработки на междуредията с култиватори.
Специфичен плевел е паразитът синя китка. Успешна борба може да се води единствено чрез засяване на устойчиви сортове и хибриди.
Основният начин за най-опасните болести е агротехническият – спазване на правилен сеитбооборот. Борбата с маната се води или чрез създаване на устойчиви сортове и хибриди или чрез третиране на семената с фунгицид.
Слънчогледът се напада от множество вредители, но от най-голяма важност са хоботниците, появяващи се към поникване на културата. Борбата с тях се извежда чрез третиране на семената с инсектицид или площно третиране на посева. Борбата със слънчогледовия молец се решава със сеитба единствено на генотипове с панцерен слой на шлюпката. Появата на многоядни неприятели предполага незабавно третиране на посева с летателна техника с подходящ инсектицид.
Слънчогледовите семки съдържат главно ненаситени мастни киселини – линолова (50 – 65%) и олеинова (25 – 40%). Заедно с фитостеролите, те водят до понижаването нивата на холестерола. Това прави слънчогледовите семки полезни при сърдечно-съдови заболявания и повишено кръвно налягане.
Освен това те са богати на витамини и минерали. Съдържащият се в тях витамин Е е важен антиоксидант. При недостиг се развива анемия. Лекарите го предписват при заболявания на черния дроб. Също има антивъзпалителни ефекти, които като резултат дават редуцирането на симптомите на астма, остеоартрит и ревматоиден артрит.
Високо е съдържанието на магнезий в слънчогледовите семки. Той спомага за ускоряването на метаболизма. Още успокоява нервите, мускулите и кръвоносните съдове. Дори подпомага редуцирането на астматичните пристъпи. Друг минерал с високо съдържание е селенът. Той предизвиква възстановяването на ДНК и синтезирането на увредени клетки, поради това подобрява детоксикацията и предпазва от рак.
Заради високото съдържание на мазнини, слънчогледовите семки трябва да се съхраняват на хладно и сухо място. Ако бъдат излагани постоянно на слънчева светлина и топлинна обработка (притопляне), може да се развият афлатоксини. Най-добре е да са в непрозрачни опаковки, а след отварянето им да се държат в хладилник или фризер.
България е на седмо място по производство на слънчоглед.
| Място | Страна | × 106 тона | Списък на страните по площ (km²) |
|---|---|---|---|
| 1 |  Украйна | 8.39 | 603 550 |
| 2 |  Русия | 7.99 | 17 075 400 |
| 3 |  Аржентина | 3.34 | 2 780 400 |
| 4 |  Китай | 2.37 | 9 596 961 |
| 5 |  Франция | 1.57 | 632 759 |
| 6 |  Румъния | 1.40 | 238 391 |
| 7 |  България | 1.39 | 110 994 |
| 8 |  Турция | 1.37 | 783 562 |
| 9 |  Унгария | 1.32 | 93 028 |
| 10 |  САЩ | 1.26 | 9 629 091 |
| Общо | 37.07 |
През 2013 г. България е най-големият износител на слънчогледови семена в световен мащаб с дял от 17,8%.[3]
На слънчогледа е наречена улица в квартал „Младост 2“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
