From Wikipedia, the free encyclopedia
Пчелният мед е хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират, комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.[1] Обогатяването на меда с ензими води до екстракорпорално (извънтелесно) храносмилане, като в резултат на него се увеличава количеството на лесно усвоимите монозахариди, за сметка на дизахариди, пентози, рибози и други въглехидрати, налични в нектара.
Тази статия е за природния продукт. За химичния елемент вижте Мед. 
Пчеларството е организираното производство на пчелен мед и други пчелни продукти – пчелен прашец, пчелен восък, прополис, пчелна отрова. Основната полза от пчеларството обаче е не медът, както много често се акцентира, а опрашването на диворастящата и най-вече културната растителност, което води до многократно увеличаване на добивите. Може смело да се каже, че медът в пчеларството е страничен продукт. Без опрашване би настъпил тотален глад на животни и хора и животът на планетата ни би бил застрашен.
Медът се употребява за храна отдавна и се използва в различни храни и напитки като подсладител или ароматизатор. В някои култури той има също религиозно или символично значение, използва се и в народната медицина.
Събирането на меда е дейност, извършвана от древни времена. Според археоложката Ева Крейн хората започнали да добиват мед преди около 10000 години.[2] Свидетелство за това твърдение са пещерни рисунки в района на Валенсия, Испания. Мезолитна скална рисунка изобразява как две жени добиват восъчни пити с мед от диви пчели. Жените са изобразени голи, носейки кошници, като с помощта на дълги импровизирани стълби достигнат пчелното гнездо.
В Древен Египет медът се е използвал за подслаждане на сладкиши и много други ястия. Народите от Египет и Близкия изток са го използвали за балсамиране на мъртвите.[3] Плиний Стари отделя значително място в своята книга „Естествена история“ на пчелите, меда и неговите приложения. Египетският бог на плодородието Мин принася в жертва мед.[4].
Пчеларството се появява в древен Китай. Успоредно с това маите в Централна Америка са отглеждали нежилещи пчели с цел добив на мед. Медът е използван за кулинарни цели, а малките многобройни насекоми са били свещени за народа на маите.
Много древни народи вярват, че медът има много практически приложения за подобряване на здравето. Той е използван като мехлем за обриви и изгаряния, за успокоение на болки в гърлото и много други състояния, когато не са развити други медицински практики.
В индуизма медът е един от петте еликсира на безсмъртието. В храмовете медът се изсипва върху главите на божествата в ритуал, наречен Мадху. Ведите и други древни литературни източници споменават използването на меда като целебен и здравословен продукт.
В еврейската традиция медът е символ за настъпването на новата година Рош Хашана. На празничната трапеза при този празник резени от ябълка се потапят в мед и се ядат, за да донесат сладка нова година.
В Библията се съдържат много препратки към меда. В Книгата на съдиите, Самсон намира рояк пчели и мед в трупа на лъв (14:08). В книгата Изход се описва Обетованата земя като „земя, гдето текат мляко и мед“ (33:3). В Новия Завет, Матей 3:04, се казва че Йоан Кръстител е живял дълъг период от време в пустинята на диета, състояща се от скакалци и див мед.
В Исляма има цяла сура от Корана, наречена „al-Nahl“ (медоносната пчела). Според хадиса Пророкът Мохамед препоръчва меда за лечебни цели[5]. Коранът насърчава консумацията на мед като питателна и здравословна храна.
Пчелите правят мед, за да се хранят с него. Пчелите работнички, които събират нектар, изсмукват с хоботчето си нектара или маната, като го събират в медовото си стомахче. В главата се намират хипофарингиални жлези, от които се отделят ензимите инвертаза и диастаза. Те действат в преработката на нектара в пчелен мед. Обогатеният с ензими нектар се пренася от пчелата към кошера. Количеството нектар, което донася една пчела, е 45 – 60 mg. То се предава на 4 – 5 кошерни пчели, които на свой ред го предават на 8 – 10 други млади пчели, наречени приемачки. По този начин нектарът, донесен от една летяща пчела, се разпределя между 50 млади приемачки. Последните го преместват многократно от медовото си стомахче към хоботчето, като така изпаряват водата от нектара. Това действие се повтаря около 20 минути и всеки път добавят към капката по малко секрет от глътъчната си жлеза. При това активно прехвърляне на нектара той бива обогатяван с диастаза, каталаза, фосфатаза и оксидаза.[6] Когато водното съдържание намалее до 35 – 40 % пчелите го отлагат под формата на малки капчици по стените или дъното на восъчната килийка и постепенно я изпълват. Изпарението на водата от съдържанието в килийките продължава благодарение на активната вентилация в кошера. Когато водното съдържание в нектара достигне 15 – 20/21 %, а количеството на захарозата под действието на ензимите достигне до 5 % нектарът се превръща в пчелен мед. Пчелите допълват килийките и ги запечатват с восъчно капаче. То предотвратява поемането на влага от пчелния мед. Преработката на нектара в пчелен мед продължава 1 – 3 дни. Тя зависи от водното съдържание, температурата, влажността на въздуха в кошера, силата на пчелното семейство и притока на нектар.
В зависимост от начина на производство и предлагане на пчелния мед той може да се раздели на:
| Мед Honey (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Медът е комбинация от 17% вода, 82% въглехидрати и незначителни количества други съставки. Що се отнася до въглехидратите, медът е основно фруктоза (около 38,5%) и глюкоза (около 31%), което го прави сходен до синтетично получения захарен сироп, който е около 48% фруктоза, 47% глюкоза и 5% захароза (кристална захар). В меда има и други въглехидрати, следи от някои витамини и минерали, ензими, хормоноподобни вещества, фитонциди и др. Както всички останали хранителни подсладители, медът е основно захари и не е значим източник на витамини и минерали. Медът съдържа минимални количества от съставки, за които се смята, че са антиоксиданти, в това число chrysin, pinobanksin, витамин C, catalase и pinocembrin. Точният състав на меда зависи от цветовете, които пчелите са опрашвали.
В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед:
Прясно отделената мана е без цвят, но на въздуха тя бързо потъмнява и се сгъстява. Съдържа 5 – 18 % сухо вещество, рН 5,1 – 7,9. Въглехидратите са 90 – 95 % от сухото вещество (предимно глюкоза, фруктоза, захароза, малтоза и сложни захари). Съотношението между отделните захари зависи от вида на въшките и от растенията. Количеството на отделената мана зависи също от броя и етапа на развитие на въшките и от климатичните условия.
За натурален се смята медът, който:
Терминът „натурален“ много се харесва и масово присъства по етикетите на продавания в търговската мрежа пчелен мед, но малко от предлагания мед е наистина „натурален“. Ако трябва да прецизираме термина, то
Често на пазара се предлага т.нар. „захарен мед“. Той се различава от нектарния и мановия основно по химичен състав. В него липсват много от минералните вещества, аминокиселините и органичните киселини. Захарният мед се получава, когато пчелното семейство усилено се подхранва със захарен сироп. В много от случаите на пазара се предлага продукт, представляващ мед с различно съотношение на добавена към него глюкоза. Полученото съдържание има по-светъл цвят, рядка консистенция, която му придава търговски вид. С цел добрата реализация на меда той не трябва да е кристализирал. За тази цел кристализирал мед се подлага на термична обработка с цел възвръщане на течната му консистенция. Този продукт обаче не притежава качествата на естествен мед. Високата температура разрушава ензимите в меда.
Ето няколко начина за отличаване на истински от фалшифициран мед[10]:
Основните компоненти на меда са:
Няколко дни до седмици или месеци след добиването на меда той започва да кристализира. Често такъв мед се нарича и с термина захаросан. Кристализацията на меда се дължи на кристализация на една от въглехидратните му съставки – глюкозата. Обикновено всички видове мед след центрофугиране кристализират с много малки изключения. Върху процеса оказват влияние и редица фактори като топлината, влажността на мястото, където се складира и съхранява, състоянието на съда, в които се поставя меда. Восъкът в меда и поленовите зърна ускоряват процеса на кристализация. Мед, в който съотношението между глюкозата и водата е по-ниско, кристализира по-бавно от този, при който това съотношение е по-високо. Колкото е по-високо процентното съотношение на фруктоза в меда, толкова по-бавно кристализира. Акациевият мед не кристализира или процесът настъпва бавно – до 2 години. Причина за това е, че процентът на фруктозата в него е висок. Най-бързо кристализира медът от рапица. От бързо кристализиращите са и медът от слънчоглед, памук и други видове.
Повечето микроорганизми не могат да се развиват в меда, поради ниската активност на водата (около 0,6).[13]
В същото време медът може да съдържа неактивни ендоспори на бактерията Clostridium botulinum, които могат да бъдат опасни за малки деца.[14]
Медът оказва и целебен ефект, който се дължи на отделните му съставки и тяхното комплексно лечебно действие.
Повишава имунната защита на организма, действа
Има
действие над организма.
Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата.
Пчелният мед се използва и като лечебно средство. Използва се за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда.
Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.
Медът не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо.
Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм. Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет 2. тип може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина, гречиха[15]. В тези случаи дозата на меда от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4 – 6 приема, разтворен в сокове, чай.
При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1 – 2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет.
Поради наличието на спори на Clostridium botulinum, причиняващ заболяването ботулизъм[16] медът е опасен за деца под едногодишна възраст. Причината за това е ниската киселинност на стомашната среда при бебетата, която не успява да унищожи спорите на клостридия. Допълнително развитието му се благоприятства от липсата на достатъчно друга бактериална флора, която пречи на клостридия да се развие.[17] Ботулизмът при децата показва географска особеност. Във Великобритания в периода 1976 – 2006 г. има само шест регистрирани случая[18]. В същия момент обаче в САЩ случаите са 1,9 на 100 000 живородени деца, 47,2 % от които са в Калифорния[19].
Пчелен мед, произвеждан от цветовете на растенията
може да доведе до интоксикация на консуматора.
Симптомите включват
По-рядко се манифестира с
и в редки случаи да завърши със смърт.
Развитието на интоксикация е по-вероятно, когато се консумира мед от производители с малък брой кошери.
Търговската му преработка и смесването на мед от различни производители като цяло разрежда токсините в него, без да е опасен за консуматора.[20]
За първи път е описано масово отравяне от древногръцкия пълководец и писател Ксенофонт в своето съчинение Анабазис. В глава VIII от Книга IV той описва епизод, в който воините, поели на поход в Колхида, се разболяват след консумация на мед.[21][22]
Тенденциите за увеличаване на популярността на биологичните храни и продукти засягат и пчелния мед. От началото на 90-те години на XX век датират първите сертифицирани производства на биологичен пчелен мед в световен мащаб. Биологичен пчелен мед и биологични пчелни продукти се получават в сертифицирани биологични пчелини, при спазване на редица строги изисквания в процеса на отглеждане на пчелите и производството, обработката и съхранението на пчелния мед. Биологичният пчелен мед, както и останалите биохрани е обект на сертификация от съответните одобрени на национално ниво организации. Крайната цел при прилагането на принципите на биологичното пчеларство е да се елиминират всички възможни пътища за замърсяване на пчелния мед и пчелните продукти.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
