град в община Перник, обл. Перник From Wikipedia, the free encyclopedia
Перник е град в Югозападна България, административен център на област Перник и община Перник. По данни на НСИ според преброяването от 2021 г. населението му наброява 70 285 души,[2] което го прави най-многочисления град в Западна България след столицата София и го нарежда на 11-о място в страната. По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 72 816 души по настоящ адрес и 79 955 души по постоянен адрес.
| Перник | |
  | |
 | |
  Перник  Перник | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 72 816 души[1] (15 март 2024 г.) 0,0010073012429277 души/km² |
| Землище | 72 289 000 m² |
| Надм. височина | 710 m |
| Пощ. код | 2300 |
| Тел. код | 076 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 55871 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Перник Станислав Владимиров (Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019) |
| Адрес на общината | |
| 2300 гр. Перник пл. „Свети Иван Рилски“ 1 тел.: 076/684290; 076/602933 факс: 076/603890 e-mail:obshtina@pernik.bg сайт: www.pernik.bg ЕИК: 00038675 | |
| Уебсайт | pernik.bg |
| Перник в Общомедия | |
В града се провежда един от най-големите фестивали в Европа – международният маскараден кукерски фестивал „Сурва“. Перник е член на Федерацията на европейските карнавални градове, както е и нейно седалище за България. През 2009 г. официално е обявен за европейска карнавална столица заради този фестивал.
Още от създаването си през 9 век градът носи името Перник. Първите сведения за уседнал живот в района на Перник датират от 6000 г. пр. Хр. (ранен неолит). В годините преди да падне окончателно под властта на Византия градът служи за столица на земите между Дунав и Стара планина. Днес градът е сред индустриалните центрове на България.
Разположен е на 28 km югозападно от столицата София, на 57 km североизточно от Кюстендил, на 174 km от Пловдив, на 483 km от Варна, на 475 km от Бургас, на 83 km северно от Благоевград.
Градът е стопански, културен и административен център на община с 2 града и 22 села, с обща площ 461,1 km2, което надвишава средната площ за община в България – 427 km2 Средно на 100 km2 територия са разположени 4,98 селища.
Общата площ на града е 28 862 дка, включително с кварталите „Бела вода“, „Изток“, „Тева“ и „Калкас“ с население 93 424 жители. Населението на общината е 111 799 жители, от които 33 401 млади хора (до 25 години).
Град Перник е разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 m, дължина 22 km, заобиколен от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх и е сред най-големите реки в страната, с обща дължина от 290 km.
Пернишката община е разположена в едноименната котловина, която се отличава със силно развито подножие и с преобладаващо развитие на високи тераси. Нейното дъно има хълмист характер и се отводнява от реките Струма и Конска.
От север и от изток границата на котловината се очертава от южните склонове на Люлин и западните склонове на Витоша, разделени от Владайското дефиле. От запад се ограничава от Брезнишката котловина и Голо бърдо, разсечена от река Струма под местността Кракра.
Релефът на котловината е разнообразен. Южните склонове са полегати и голи, докато северните са по-стръмни и обрасли с растителност.
Перник е в умерено-континенталната климатична област, като само Витошкият склон е в планинската климатична област. Климатичните условия се определят от сравнително голямата средна надморска височина – 750 m.
Характерна черта на климата са приземните температурни инверсии, особено през зимните месеци. Пролетта настъпва сравнително късно – към края на март и началото на април. Средната пролетна температура е +9 °C. За лятото средната сезонна температура е 19,9 °C. Най-горещият месец е юли – средномесечна температура 29,6 °C. Абсолютният температурен максимум е 38,1 °C. Есента е по-топла от пролетта, средната сезонна температура е 10 °C. При западни и югозападни ветрове, които са преобладаващи, по северните склонове на Голо бърдо се наблюдава фьон, който е най-типичен през пролетта. Сравнително голям е броят на дните с мъгли през годината – 28,8 дни. През топлото полугодие те са 2,5, а през студеното – 26,3 дни.
Валежите имат подчертано континентален характер. Те играят голяма роля в процесите на замърсяване и самоочистване на атмосферата от замърсители. Тяхното количество, заедно с относително ниските летни температури, е причина за по-слабите летни засушавания, отколкото в низините в Северна и Средна България. Средногодишната сума на валежите е 550 – 606 mm, като средните валежи по сезони са както следва: пролет – 162, лято – 165, есен – 152, зима – 128 mm. Най-влажен месец е май, а най-малко валежи падат през март. Относително високата сума на валежите е положителен фактор за само очистването на атмосферата, но намалява разсейването и довежда до значително по-високо натоварване на почвите и повърхностните води.
 Климатични данни за град Перник  | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 2,1 | 4,7 | 9,1 | 15,0 | 20,2 | 23,6 | 26,3 | 26,5 | 22,6 | 16,5 | 10,2 | 4,3 | 15,1 |
| Средни температури (°C) | −2 | 0,2 | 3,7 | 9,7 | 14,2 | 17,5 | 19,6 | 19,2 | 15,4 | 10,2 | 5,6 | 0,5 | 9,5 |
| Средни минимални температури (°C) | −5,7 | −3,9 | −0,9 | 3,8 | 8,5 | 11,5 | 12,8 | 12,8 | 9,0 | 5,0 | 1,8 | −2,7 | 4,3 |
| Средни месечни валежи (mm) | 43 | 37 | 37 | 53 | 71 | 77 | 48 | 39 | 43 | 53 | 56 | 48 | 604 |
| Източник: [3] | |||||||||||||
Река Струма преминава през град Перник, като определя състоянието на повърхностните води в района на града. Тя е основен източник за питейно и промишлено водоснабдяване на Перник. В същото време е и водоприемник на всички отпадни води на „Стомана“ АД, ТЕЦ „Република“ и др.
Оттокът на река Струма е регулиран чрез 2 язовира. Язовир Студена служи за осигуряване на общото водопотребление на Перник и за напояването на района. Язовир „Пчелина“ е вторичен утайник на река Струма.
Подземните води на района на Перник имат преобладаващо дъждовно-снежно подхранване. В района има 2 основни минерални водоизточника – в кв. „Бела вода“ и експлоатационни в село Рударци. Минералната вода в село Рударци се използва за минерални бани и балнеопрофилактика, бутилира се и се продава като трапезна вода. В центъра на с. Рударци има и чешма със свободен достъп до минералната вода.
Град Перник е административно разделен на 5 района с 10 основни и 33 по-малки квартала. Районните кметства са: кметство квартал Бела вода, кметство квартал Калкас, кметство квартал Изток, кметство квартал Църква и Пернишка голяма община. Между кварталите има удобен транспорт от автобуси, маршрутни таксита и влакове.
| Районно кметство | Квартали |
|---|---|
| Център | Клепало, Монте Карло, Центъра, Проучване, Радина чешма, Ралица, Рено, Рудничар, Селото, Табана, Варош, Твърди ливади, Христо Ботев, Христо Смирненски, Хумни дол, Драгановец, Нови Драгановец, Тева, Стара Тева, Чекърчийска, Красно село, Парлева махала, Пригаров район, Цалева круша, Шумачка махала, Илчовска махала, Кошаревска махала, Мацова махала, Бенева махала |
| Изток | Мошино, Изток, Ладовица, Индустриална зона 1, Индустриална зона 2, Стомана, Метал |
| Калкас | Могиличе, Ралица, Васил Левски, Куциян, Каменина |
| Църква | Църква, Пиперкова махала, Ингилийзка махала, Захаринова махала, Чишкарева махала |
| Бела вода | Кристал, Бела вода, Свети Панталеймон, Шумачка махала |
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
От най-ранни времена Пернишката котловина е предоставяла благоприятни условия за живот. Тук е имало земя, годна за обработване, вода за пиене, просторни пасища, удобни места за строеж на жилища. Близките планини предоставят прекрасни условия за лов. От намерените археологични паметници може да се заключи, че първи прояви на живот в района са от 6 хиляди години преди новата ера. Селище има още от времето на тракийските царства. През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).
Най-ранната история на Перник започва още преди цели 8000 години. Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. пр. Хр. (ранен неолит). За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидид, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македоните през 429 г. пр. Хр. Други тракийски племена в областта били граеите и илеите. Техният основен град се наричал Адева (Adeβa), върху чийто развалини е построен Перник. Тези земи били крайните в неговата държавна организация. Богати археологически находки свидетелстват за тракийско селище от късния неолит. От това време е най-богатата в централнобалканската зона керамична колекция, която се пази в Историческия музей. Тук се съхранява и чудесна експозиция от релефи и скулптури, посветени на здравоносните божества Асклепий и Хигия, почитани в района заради наличието на много минерални извори.
На мястото на по-късната средновековна крепост са разкрити останки от римско селище, включително от няколко късноантични църкви. На самия връх на хълма е открита еднокорабна църква, построена върху по-стара сграда от II век и действала от края на IV век до края на VI век. На 30 – 40 метра северно от крепостните стени е открита друга еднокорабна църква от IV – VI век. На хълм на отстрещния бряг на Струма е открита трета църква от този период, сходна с двете при крепостта.[6]
В късноантичната вила от 3 – 4 в. н.е. и възникналото върху развалините ѝ ранно-византийско селище, просъществувало до началото на 6 в. н.е. в квартал „Бела вода“ са установени костни останки от над 20 вида диви (ловни) и домашни животни, най-многобройни сред които са били тези на говедото (Bos taurus) и домашната свиня (Sus scrofa f. domestica). От птиците по данни на палеоорнитолога проф. Златозар Боев, най-многочислени са находките от домашна кокошка (Gallus gallus f. domestica). Те доказват практикуването на селективно птицевъдство с месна насоченост.[7] В античното селище Арбанас до Перник от 1 – 3 в. н.е. са открити останки от бухал (Bubo bubo), полска яребица (Perdix perdix), както и домашни гълъб и кокошка.[8]
По времето на кан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 m и обхваща над 4,5 ha. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 – 970 г.).
За пръв път през Средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски – пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище.“ Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите, пазител на миньорите и покровител на града.
В началото на 11 век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първото българско царство. Днес тя е една от най-големите исторически забележителности на града. Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини – Перник. За пръв път това име се споменава през IX век. Легенди свързат името на града с това на славянския бог Перун. В края на 10 и началото на 11 век Перник е административен център на местния войвода Кракра Пернишки – „мъж, отличен във военното дело“ според византийските летописци Скилица и Кедрин, играл важна роля по време на Първата българска държава.
Особено голям е приносът на Кракра през 1004 г., когато той храбро защитава своята твърдина и спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Средец. След продължителни бойни действия той отхвърля предложените му високи постове, нанася тежко поражение на византийските войски и ги принуждава да се оттеглят от неговата област. През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийски войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. Оттам дошло и названието на местността – Кървавото.
През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол обаче успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости. Славният живот на войводата е възпят през 1874 г. от Петко Рачов Славейков в поемата му „Кракра Пернишки“, която сюжетно е изградена върху някои действителни моменти от неговия живот. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града.
Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област.
Създаването на Османската империя и падането на България под османска власт (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността.
При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. В първите векове на османското владичество местното население се ползва със статут на войнуци (освободени са от някои райетски данъци и са смятани за „свободни поданици“ на султана). Особено е било развито скотовъдството. Според чешкия историк Константин Иречек, при своите нападения над Перник през 1690 г. граф Шенкендорф е отвел над 7000 глави добитък. Това бедствие безсъмнено е накърнило жестоко икономическото състояние на местното население.
През 1869 г. по поръчение на османското правителство австрийският геолог Фердинанд фон Хохщетер извършва проучвания във връзка с проектираните строежи на железопътни линии в европейските предели на империята. Той проучва и Пернишката котловина, която описва като „Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша“. Първото практическо използване на въглищата става през 1873 г. от италианската комисия, която прокарвала трасето на жп линията София – Кюстендил. В работата по прокарване на трасето участва и Иван Вазов.
В архивите на Регионалния исторически музей в Перник са запазени имената на повече от 30 опълченци, загинали за освобождението на България. На 6 януари 1878 г. кавказката бригада на генерал Гурко, движеща се в посока Кюстендил и Горна Джумая (дн. Благоевград) освобождава тогавашното село Перник и околните селища.
Освобождението заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1000 души, съставено от отделни махали – Средна махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селището дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.
Най-новата история на Перник започва през XIX век с разработката на богатите въглищни залежи в района. Според някои учени въглищата са известни още от Х-XI век. Преди да започне промишлената им експлоатация, местното население копае с кирки и лопати и пренася с каруци и колички „чернийо камък“. Бързото развитие на Перник е свързано с големите доставки на въглища за столицата, предназначени за битови нужди и за железопътния транспорт. Дотогава за железниците, за речните и морските кораби се доставят въглища чак от Кардиф, Великобритания.
През 1878 г. руски войници копаят въглища край с. Мошино за отопление на своите казарми. През 1879 г. правителството прави опит да експлоатира въглищните залежи, но поради липсата на подготвени кадри начинанието се проваля.
През 1891 г. са извършени проучвания на залежите край с. Перник. През юли 1891 г. Министерството на финансите издава заповед за експлоатацията им, като проектът за това е изготвен от инженерите Димитър Юрданов и Кънчо Садаков. Под тяхно ръководство на 17 август 1891 г. 114 работници започват добив на въглища в 2 местности около село Перник – Кулата (по-известна като „Старите рудници“) и Бели брег. До края на годината са добити 8429 тона въглища.
С построяването на първите миньорски квартали по терасите на р. Струма се слага началото на рударското селище Перник. Няколко десетилетия той е енергийното сърце на България.
От 1892 до 1926 г. Перник бележи един от най-големите за България прирасти на население – от 1413 на 12 296 души. Експлоатацията на въглищата дава тласък за развитието на Перник. За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва електрическа крушка за осветление. През 1893 г. е открита гара Перник от жп линията София – Кюстендил. Разраства се строителството на минни предприятия – ТЕЦ за 3000 V, открита през 1918 г., ТЕЦ за 6000 V (по-късно ТЕЦ „Перник“) през 1929 г., което позволява да започне електрифицирането на Перник и околните селища.
С бързи темпове се благоустроява селището (канализиране и водоснабдяване), строят се административни сгради – Общинско управление, Дирекция на минната управа и др., жилищни квартали – Инженерен, Монте Карло, Твърди ливади и др.
Разгръща се обществен и културен живот – през 1919 г. е открит Работнически театър, създават се просветни и землячески дружества. Създадена е санитарна служба, през 1925 г. започва своето действие професионална пожарна команда. Перник добива облика на индустриално селище, подобно на много миньорски селища в Западна Европа. На 26 юни 1929 г. с Указ № 402 на цар Борис III Перник е обявен за град.
Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. Строежът на Минната църква започва през 1910 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов, а нейното освещаване е извършено от епископ Варлаам в деня на минния празник 19 октомври 1920 г. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на храма има прекрасна многоцветна мозайка с лика на св. Иван Рилски, който е патрон на мината. 19 октомври е ден на града от 1980-те години.
Превръщането на Перник в индустриално селище води до разкриването на нови промишлени предприятия. През 1931 г. с български и белгийски капитали започна строителството на фабрика „Кристал“ за производство на плоска и куха стъклария, през 1933 г. започва изграждането на първото в страната предприятие за валцувани метали „Български железни заводи“, оборудвано с електродъгови металургични пещи, фабрика за сушене на плодове и зеленчуци, която през 1951 г. прераства в единствения завод на Балканите за производство на пектин.
Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва по височина над целия град. Сградата е разгърната в правоъгълна форма около вътрешен двор, който е разделен на 2 от централна част, в която са поместени парадното стълбище и тържествена зала. Леко изнесеният сводест главен вход с врати от ковано желязо и аркадите от бял камък целят да подчертаят не само характера на сградата, но и да служат при празненства. Часовниковият механизъм на кулата е от система „Бреге“. Той е свързан с още 30 по-малки стенни часовника вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Централното фоайе, централното стълбище и крайстълбищните кулоари са облицовани с пъстроцветни италиански мрамори и полиран гранит, а коридорите – с доставен от Чехия декоративен фаянс.
От 20 юли 1949 до 19 януари 1962 г. градът носи името Димитрово в чест на Георги Димитров, след което отново е преименуван на Перник. В тези години градът продължава своето индустриално развитие. През 1948 г. машинната служба при мини Перник и преобразувана в машиностроителен завод. В периода 1950 – 1970 г. са започнали своята работа ТЕЦ „Република“, металургичен завод „Ленин“, заводът за токоизправители, заводът за заваръчни машини, заводът за феромагнити, заводът за специални стоманени профили.
На 12 февруари 1957 г. е открит Дворецът на културата. Той е по проект на арх. Александър Дубовик, който го е развил в класически маниер, с едри, пропорционални и лаконични форми. Лицевата фасада е хармонична, изпълнена със симетрия и завършеност. Сградата е разположена върху площ от 4250 m2. Изградена е с български строителни и облицовъчни материали. Корнизите и рамките на прозорците са от русенски камък. Квадратните колони във фоайето са облицовани с цветен жабленски мрамор. Декоративното оформление е наситено и с национални битови елементи. Странично под централната колонада са монтирани 2 малки барелефа – „Миньори“ в изпълнение на Секул Крумов и Благой Илиев и „Металурзи“ в изпълнение на Любомир Далчев.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление, избран от жителите на община Перник. Организацията и дейността му се определят и осъществяват въз основа на Конституцията на Република България, Европейската харта за местното самоуправление, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Правилника за дейността му.
В изпълнение на правомощията си общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Той приема правилник за организацията и дейността си, комисиите и взаимодействието му с общинската администрация.
Атина, Гърция
Порто, Португалия
Балашиха, Русия[9] Електростал, Русия[9]
Кавадарци, Северна Македония[9]
Луганск, Украйна[9]
Люблин, Полша[9]
община Нилюфер, Бурса, Турция[9]
Лас Вегас, САЩ[9] Овар, Португалия[9]
община Оросей, област Нуоро, Италия[9]
Орша, Беларус[9]
Пардубице, Чехия[9]
Рожайе, Черна гора[9]
Ковънтри, Великобритания[9]
Пхенсон, Северна Корея[9]В местната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство.
Перник е най-големият град в България за добив на въглища.
Водеща роля има черната металургия („Стомана индъстри“), завод за специални стоманени профили „Благой Попов“ („Камет“ АД), стоманолеярния завод „Солидус“; производство на електро- и топлоенергия („Топлофикация Перник“ – ТЕЦ „Република“), машиностроителна и металообработваща промишленост – „Прамет“ (бивш завод „Феромагнит“), първия машиностроителен завод „Струма“, завод за „Заваръчни машини“ АД (бивш завод „Кракра“), завод за металорежещи машини „ЗГММ“ АД, завод за метални изделия и машини „Минералмаш“, завод за метални конструкции и поцинковане „Колхида метал“, „Централна ремонтна база – Перник“ ЕООД – първото ремонтно предприятие в България за изработка на детайли, поддържане и ремонт на тежка механизация; електротехника – „Инкомс – Токоизправители“, „Леми трафо“, „ЕМУ Перник“ ООД, открит въгледобив – „Мини открит въгледобив“ ЕАД и Централна обогатителна фабрика (ЦОФ), производство на индустриални газове – „Еър Ликид България“, строителство – „Заводски строежи – ПС – Перник“ АД, вибробетонни изделия, бордюри, тротоарни и паважни изделия – „Софурбан“ ООД и други. Нараства делът на леката промишленост – шивашка и текстилна, търговията и услугите.
Значителна част от производствените фондове са преминали в частна собственост, в т.ч. и на чуждестранни фирми (предимно от Гърция) в металургията – „Виохалко“; в производствената сфера – фабрика за помощно и спасително корабно оборудване на „Лализас“ – Гърция; в шивашката промишленост – „Блупойнт“, „Арахни“, „Алфа текстил“, „Катерини текстил“, „Василеви сокс груп“ и др.; дървообработване и производство на мебели – „Рапид груп“ и „Пиранел – мебел“, „БГ Палетс“ – производство на палети, елементи и опаковъчен амбалаж от дървен материал. Хранително-вкусовата промишленост е представена чрез производството на шоколадови изделия „Мелбон“, месни продукти „Сами-М“ и „Прим“, „Сани конс“ (царевични пръчици „Зайо байо“) и др. Чуждестранни инвестиции са насочени и в няколко новооткрити малки производствени цеха – за производство на технически детайли и уплътнения от течен силикон на „Трелеборг Сийлинг Солюшънс Перник" ЕООД – част от шведската Трелеборг груп, добавки за бетон и хидроизолационни разтвори за мазилки на „Адинг“ – Македония, и за производство на подобрители за хляб, хлебни изделия и сладкарската промишленост на „Пуратос“ – Белгия.
Сред фирмите, обявили фалит след неуспешна приватизация са заводите: за производство на стъкло – „Кристал“, за строителни панели ДФ „Бетон“, за стоманени профили „Благой Попов“ („Камет“) АД, за производство на пектин „Пектин“ АД, първият български машиностроителен завод „Струма“, стоманолеярният завод „Солидус“, по-старият „ТЕЦ – Перник“, месопроизводственият „Родопа“ – Перник, старият „Хлебозавод“ – Перник и др. Поради тези факти в града могат да се срещнат и не малко празни цехове, халета и индустристриални зони, нуждаещи се или от реиндустриализиране или от рекултивиране.
В града функционира градският универсален магазин – ГУМ. През последните години в града са построени много магазини от типа хипер- и супермаркети: „Кауфланд“ (2 бр.), „Билла“ (2), „Лидл“ (2), „Фантастико“, „Т Маркет“ (2), „Пени маркет“, „СВА“ (9) и „КООП“; за техника – „Технополис“, „Техномаркет“, „Технокомерс“ (3); за мебели – „Явор“, „JYSK", „Технокомерс“, „Велес“, „Нов дом Симеонов“, „Мебели Виденов", „Мура“, „Мебели от Троян", строителни хипермаркети – „Марден“ и „Мал-мук“ и др. В най-скоро време се очаква да започне и строежът на първия за града голям търговски център, който трябва да бъде изграден до 2015 г. Инвестицията е за около 16 милиона евро, а МОЛ-ът ще отвори 400 работни места в Перник. За периода 2010 – 2015 г. се планира изграждането на друг шопинг център в Перник – CITYPOINT. Инвестициите в т.нар. „молове“ към 2015 г. са замразени и не е ясно дали ще бъдат осъществени.
В миналото през Перник е минавал важният търговски път София – Солун. Освен част от трасето на железопътната линия, която свързва Централна Европа и Гърция, днес покрай града преминават също и участъци от Паневропейските транспортни коридори 4 и 8, съответно чрез 
европейски път E79 – автомагистрала „Струма“, европейски път Е871.
Перник е регионален транспортен център с удобни железопътни връзки към столицата София, към близки други областни градове Кюстендил и Благоевград, и към ГКПП Кулата - Промахон. В градската част е развит автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват предимно от общинската транспортна фирма.
Обслужва се от постоянни градски и междуселищни автобусни линии. В града има голям набор от маршрутни таксита, действаше и градска тролейбусна мрежа. Редовни автобусни линии има до столицата София, градовете и селата от област Перник. Най-големите фирми в града, предоставящи автобусен транспорт, са „Юнион Ивкони“ и „Пътнически превози“. Перник е важен жп възел по трасето между столицата София – Югозападна България и Гърция.
През град Перник минават:
европейски път E79 – автомагистрала „Люлин“ и автомагистрала „Струма“;Развитието на града и неговото разрастване води до неговото културно и просветно развитие. През 1900 г. в Перник е имало малко селско училище. Сега в града действат 11 основни училища, Природоматематическа гимназия, Гимназия за изучаване на чужди езици, 5 среднообразователни училища, 6 професионални гимназии, спортно училище и висше училище – Европейски политехнически университет.
Най-изповядваната религия в Перник и прилежащите му територии е източното православие. Мнозинството от жителите на града (над 95%) декларират, че са българи по произход. В района не се срещат джамии, синагоги и католически църкви. В Пернишко имат над 60 действащи и 20-на недействащи православни храма.
На територията на града има евангелска петдесятна църква, която е основана през 1920 г. Член е на Съюз на евангелските петдесятни църкви в България от 1931 г. Църквата се намира на ул. „Алеко Константинов“ 10.
Най-старата църква в града е „Свети Георги“, изградена през 1843 година в местността Кървавото в югозападната част на града.
Най-голямото документално книгохранилище и основен справочно-информационен и краеведски център на територията на региона е библиотека „Светослав Минков“. Фондът на библиотеката е около 292 000 библиотечни единици. Създадена е през 1955 г. като градска масова библиотека. Започва дейност със своето преместване в Двореца на културата през 1957 г. През 1983 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен и наименувана на големия български писател Светослав Минков. Библиотеката организира изложби и литературни срещи с издателства и автори. От 2007 г. с постановление № 80 от 7 април 2006 г. на МК библиотеката променя статута си от УНБ в РБ и излиза от структурата на Общински комплекс „Дворец на културата“.[10]
Дворецът на културата е културното средище и институцията, осъществяваща дейности по създаването, разпространяването и опазването на културните ценности в Перник. При построяването му е бил най-големият комплекс за културно средище на целия Балкански полуостров. В него е съсредоточена дейността на школи и клубове по изкуства, художествена галерия „Любен Гайдаров“, универсална научна библиотека, камерен оркестър Орфей, духов оркестър, ансамбъл за народни песни и танци „Граовска младост“.[11]
Към Двореца на културата функционират:
Общинският драматичен театър на Перник е основан през 1919 г. и носи името на актьора Боян Дановски. Някога се е помещавал в Двореца на културата, където разполага с модерна сцена, салон за 500 зрители, много добри възможности за художествено осветление и музикално оформление. Поради късо съединение през 2004 г., залата на театъра е унищожена от пожар, но театърът продължава да се посещава в по-малка зала в Обединения детски комплекс. Впоследствие изгорялата зала е цялостно ремонтирана и модернизирана. От 2013 г. театъра отново се завръща в залата в Двореца на културата. Театърът е удостояван с много национални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за цялостен спектакъл. На сцената са му творили най-известните режисьори, художници и артисти: Леон Даниел, Крикор Азарян, Христо Христов, Здравко Митков. Директор на театъра в периода 1977 – 1990 г. е известния български актьор Георги Русев.
С постановките си „Опит за летене“ от Йордан Радичков, „На дъното“ от Максим Горки – режисьор Леон Даниел, театърът получава признание и в редица европейски страни.
В репертоара на театъра влизат:
| Обект | Описание | Снимка |
|---|---|---|
| Исторически музей | Историческия музей е създаден през 1953 г. Съхранява основен фонд от 17 085 единици и спомагателен – от 37 833 единици, в следните колекции: праисторическа керамика, градски бит в средновековието (с находки от крепостта Кракра), оброчни плочки на Тракийския конник от светилището в кв. Църква, сбирка от икони, нумизматична сбирка, тъкани, керамика, английско и руско оръжие от антифашистката борба. Пред входа на музея има малък лапидариум. |  |
| Музей на минното дело | Подземният минен музей отваря врати през 1986 г. Той е разположен в запазените галерии на първия подземен рудник, който работи от 1891 г. – „Старите рудници“. Галериите на музея са дълги 630 m. Обособени са експозиционни ниши. Експозицията проследява развитието на въгледобива за повече от един век – от добиването на въглища с шило и чук и ръчно прокопаване на галерии до съвременни методи за разработка на въглищни пластове с проходчески комбайн; от изнасянето на въглищата с торби, дървени тарги и колички през дървени вагонетки и конен извоз до извозването с електровози. Повечето от експонатите са оригинални, което създава автентична руднична атмосфера. В началото на 90-години на 20 век музеят е подложен на разграбване, силни корозионни процеси, наводняване и в крайна сметка е изоставен. От ноември 2008 г. музеят се стопанисва от Общинско предприятие „Културно-информационен център“. Центърът работи за възстановяването и обогатяването на експозицията и за превръщането на музея в уникална за Балканския полуостров туристическа атракция. Посещенията в музея са съпътствани от мултимедийни презентации. От 27 юни 2009 г. той е отворен за посещения. Музеят може да бъде посещаван от групи не по-малко от 5 и не повече от 20 души; от понеделник до петък, от 9.00 до 16.00 ч. Посещенията се заявяват предварително на тел. 076/ 60 81 31 и 0885 400 725[12] |  |
| Мемориален комплекс посветен на минното дело | Мемориалът на миньорския труд е открит през 1982 г. Създаден е от творчески колектив – скулпторът Секул Крумов, архитекти и инженери – и представлява оригинален архитектурен акцент в централната градска част. Черният мрамор, външното оформление и вътрешното пространство на комплекса пресъздават тектониката на въглищните пластове и условията на труд под земята. Във вътрешното пространство са разположени девет скулптурни композиции с общо тегло 30 тона. Бронзът, използван за изработката им, е отлят от патрони. Скулптурите показват сцени от работата на миньорите. В началото на 90-те години на 20 век мемориалът е затворен. От ноември 2008 г. обектът се стопанисва от ОП „Културно-информационен център“. Центърът насочва усилията си към превръщането на този уникален архитектурен паметник в притегателно място за културни прояви.[12] В него често се провеждат различни концерти, изложения, също така и лятно кино. | |
| Крепост Кракра | Средновековната крепост Кракра в южния край на града, на 2 km от центъра. Разположена е на десния бряг на река Струма и е свързана с името на войводата Кракра Пернишки, за когото са се запазили писмени свидетелства във византийските хроники. Проучена и реставрирана през 1975 – 1985 г. виж още... |  |
| Антично светилище край квартал „Църква“ | Антично светилище край квартал „Църква“ от 2 – 4 век, посветено на боговете на здравето. Разположено е в равнинна местност, на брега на река Рударци. Състои се от култов двор (24x28 m), в чиято запазена част е разположен малък храм и монументален жертвеник към него. | |
| Храм „Свети Спас“ | През лятото на 2004 г. археолози от Историческия музей в града откриха храм от 14 век в местността Оброчище на хълма Кракра в Перник. Сградата е с над 290 m² разкрита площ. Стените на храма са с дебелина до два метра, украсен е бил със стенописи. Около храма са намерени останки от гробове, най-старите от които датират от 12 – 13 век. Част от гробовете са в самите стени. При изграждането през 1903 г. на параклиса „Св. Спас“, чиито останки се намират в местността Оброчище, майсторите попаднали на останки от черквата. При разкопките археолозите открили запазен стъклен съд с миро в една от нишите на параклиса, за който се оказало, че е изграден върху средновековния храм. |
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник е най-авторитетната европейска изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“.
Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. На 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Решението е взето в град Котор, Черна гора. От 2008 г. Международният фестивал на маскарадните игри се провежда ежегодно в последните събота и неделя на януари. Най-атрактивният му акцент е двудневното състезателно дефиле на маскарадни групи от страната и от чужбина.
Традиционно във фестивалната надпревара участват над 7000 души в над 100 маскарадни групи от всички етнографски райони на България и гости от Европа, Азия и Африка.
На 2 декември 2015 г. обичаят „Сурва“ в Пернишко официално влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Българската номинация „Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко“ бе вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство в началото на декември 2015 г.
Това стана на заседанието на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който организира своята 10-а сесия в столицата на Намибия – Виндхук, съобщиха от Министерството на културата.
Така след като от 2009 г. Перник е европейска столица на сурвакарските игри. От 2015 г. обичаят „Сурва“ вече е и в представителния списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Номинацията беше разработена през 2012 г. и подадена с писмо на министерството на културата. Автори на досието са учените към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – д-р Иглика Мишкова и доц. д-р Ваня Матеева, с активното участие на специалистите от Регионалния исторически музей в Перник.
От министерството припомнят, че се очаква до края на тази година обичаят да бъде вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО. Министерството на културата официално обяви, че подкрепя и стои зад съхраняването на българските традиции, които носят автентичността на българския народ, националната идентичност и духовност. Така след Бистришките баби, Нестинарството и традицията за тъкане на чипровски килими, България записа и поредния традиционен обичай в ЮНЕСКО.
Народният празник Сурова (Сурва) включва в себе си традиционни маскарадни игри и свързаните с тях обреди и е жива практика в следните градове и села в област Перник: Бела вода, Ярджиловци, Драгичево, Кралев дол, Люлин, Батановци, Черна гора, Лесковец, Мещица, Големо Бучино, Богданов дол, Витановци, Расник, Ковачевци, Сирищник, Косача, Чепино, Светля, Габров дол, Лобош, Елов дол, Дивля, Извор, Стефаново, Друган, Бегуновци, Кошарево, Велковци, Долна Секирна, Гигинци, Ноевци, Слаковци, Радомир, Копаница, Дивотино, Пещера, Калище, Земен, Дрен, Ракиловци, Банище.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова е поздравила перничани по случай включването на празника „Сурва“ в списъка на ЮНЕСКО, съобщи на пресконференция по този повод кметът на Перник Вяра Церовска. Сертификатът ще бъде връчен на перничани на 29 януари от Ирина Бокова. Тогава ще бъде открит и XXV маскараден фестивал в Перник, ще се чества и половинвековен юбилей от първото му издание. Списъкът за нематериалното наследство на ЮНЕСКО е най-високата точка в класацията, към която може да бъде присъединена тази българска традиция. Трийсет и едно селища от Пернишкия регион, 3600 персонални носители на този народен обичай имат всички основания да се гордеят и да имат допълнителен стимул да се представят все по-добре. Обичаят „Сурва“ се представя в нощта на 13 срещу 14 януари. По стара традиция фамилиите се събират от всички краища на страната в нощта срещу старостилния Васильовден, който е най-големият зимен празник в региона.
В центъра на всяко село се пали ритуален огън, маскираните мъже танцуват около него, възвестявайки с оглушителен шум победата на доброто над злото. През цялата нощ са отворени за гости къщите и са пълни трапезите в населените места в общините Перник, Брезник, Радомир, Земен и Ковачевци. Облечените в кожи или костюми от разноцветни парцали, препали тежките пояси от звънци и сложили страховите маски сурвакарите обикалят къщите, за да прогонят злото и да благословят стопаните за здраве и берекет. Домакините ги посрещат с пищни трапези от сурвакарски гозби. Традиционно на софрата се слагат свинска пача, вариво, вита баница, погача. Задължително присъстват виното и греяната ракия. През последните години наред с мъжете все по-често се маскират жени и момичета. В групите участват по няколко поколения. Един до друг лумкат звънците дядовци, бащи и внуци.
Спортът и туризмът са на почит в Перник. През 1902 г. е създадено туристическо дружество, през 1906 г. ловците се обединяват в ловно дружество. На 29 януари 1912 г. е основано колоездачно дружество, членове на което през Балканската война сформират доброволен колоездачен взвод, а през 1929 г. във Варна печелят „Купата на Царя“. На 30 септември 1923 г. е учреден минен спортен клуб, който от 1 септември 1924 г. е преименуван на гимнастическо дружество „Юнак“. Спортистите по волейбол и баскетбол на дружество за физкултура и спорт „Миньор“ през 1960-те и 1970-те години като национални първенци многократно участват във финалите на европейските клубни турнири.
Футболът на Перник се представя от ПФК „Миньор“. Той е създаден през 1919 г. след обединението на съществуващите дотогава в Перник спортни клубове към Доброволните спортни организации. Наследник на СК „Кракра“ (1919 г.), СК „Светкавица“ (1932 г.), СК „Бенковски“ (1936 г.) и ЖСК (1941 г.), които след 9 септември 1944 г. се обединяват под името „Рудничар“.
ФК „Кракра“ е създаден през април 1919 г., но е регистриран официално и утвърден от Българската национална спортна федерация през 1920 г. Спортен клуб „Светкавица“ е създаден през месец май 1932 г. и съществува до 19 май 1934 г., когато е разтурен от полицията. СК „Светкавица“ е бил член на Софийския спортен съюз (а не на БНСФ).
Представителният футболен клуб на Перник носи името „Миньор“ от 1952 г. След 9 септември 1944 г. в Перник се създава обединеното дружество „Рудничар“, което след обявяването на България за република се преименува на „Републиканец – 46“. По-късно основното дружество в града е „Торпедо“, което от 1952 г. се преименува на „Миньор“. От 1970 до 1973 г. дружеството, а и футболният отбор се нарича „Перник“, а от 1974 г. – „Миньор“.
Успехи:
ФК „Металург“ е български футболен отбор от град Перник. Основан е през 1954 г. Юноша на клуба е Кирил Ивков – дългогодишен футболен национал и двукратния носител на приза Футболист № 1 на България през 1974 г. и 1975 г., Кирил Ивков играе за клуба в периода 1960 – 1966 г. През 1997 г. ФК „Металург“ завършва на трето място в Б група и се класира за А група. Представя се повече от успешно и постига победи срещу ЦСКА, „Локомотив“ (София), „Ботев“, „Локомотив“ (Пловдив), „Нефтохимик“, „Левски“ (Кюстендил), „Септември“, „Миньор“, „Спартак“ (Плевен) и др., равенства с „Левски“ (София), „Славия“ и „Литекс“. В края на сезон 1998/99 г. обаче е установено, че домакинските загуби от „Литекс“ (1:2) и „Левски“ (София) (0:3) са били уговорени. След края на първенството БФС наказва „Металург“ с изваждане от А група, а на „Литекс“ и „Левски“ са отнети по 3 точки от актива. Основният екип е червени фланелки, тъмносини гащета и червени чорапи. Играе мачовете си на стадион „Металург“ в кв. „Изток“ с капацитет 10 000 зрители.
Успехи:
ФК „Енергетик“ е основан е през 1967 г. През 1997/98 г. достига до 1/16-финал за купата на страната, като на 1/32-финала отстранява „Шумен“, но после среща другия пернишки отбор Миньор и отпада с 0:3. През същия сезон участва в Югозападната В група, където завършва на 12 място. На следващата година обаче отпада и оттогава играе в А ОФГ, Перник.
Успехи на ФК „Енергетик“:
Александър Георгиев (Алексо, Сандо, 1861 – ?), 1 рота на 7 кумановска дружина[13] Манчо Трайков (1887 – 1913), 2 рота на 2 скопска дружина, загинал на 18 юни 1913, носител на кръст „За храброст“ IV степен[14] Миле Радев Атанасов (1879 – ?), родом от село Стръпът, 2 рота на 2 скопска дружина, ранен на 18 юни 1913, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
