ФК „Миньор“ (Перник)

„Миньор“ е професионален футболен клуб от град Перник, България, създаден през 1919 г., който участва във втора лига . Играе домакинските си мачове на стадион „Миньор“ с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“.

„Миньор“
Прозвище	„чуковете“ „Миньоро“
Основан	31 май 1945 г.; преди 79 години (1945-05-31)[1]
Държава	България
Стадион	„Миньор“
Капацитет	8000
Президент	Ангел Христов
Старши треньор	Ангел Червенков
Първенство	Втора професионална лига
2023/2024	Втора професионална лига (Към дата: 09.04.2025) / 15-то
Спонсор	Ефбет / Община Перник
Екипировка	Jumper
Уебсайт	www.minyor.com
Екипи и цветове
Домакин Гост

В досегашната си история клубът има общо 38 сезона в А група. Най-доброто класиране на Миньор е четвърто място, което постига два пъти – през 1955 и 1960/61. Финалист за националната купа през 1958. В по-ново време отборът от Перник завършва на шесто място през 1996/97.

История

Създаване

На 31 май 1945 г. е възстановен СК „Бенковски“, като клубът получава името Рудничар. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК – Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. „Рудничар“ и ЖСК се обединяват, като клубът получава името Републиканец.

В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е Торпедо, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в „Републиканец“.

Силен отбор през 50-те години

През 1950 г. „Торпедо“ печели за първи път правото да участва в А група и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон 1951 завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на „Миньор“. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През 1955 перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.

Съставът на Миньор във финала за купата през 1958 г.

През сезон 1956 централният нападател на „Миньор“ Павел Владимиров става голмайстор на А група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и Живко Карадалиев, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.^[2]

През сезон 1958, под ръководството на треньора Евгени Петров, „Миньор“ достига до финал за националната купа, елиминирайки последователно „Лудогорец“ (Разград), „Родни криле“ (София), „Черно море“ (Варна) и „Левски“ (София).^[3] На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от „Спартак“ (Пловдив). В двубоя за „Миньор“ играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Васил Романов, Дойчо Бачев, Павел Владимиров, Кирил Александров и Олег Павлов.^[4]

През 1960/61 „Миньор“ се класира на 4-то място в А група за втори път в своята история. През следващия сезон обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния „златен период“ в историята на клуба.

Между А група и Б група

Следващите близо 30 години са период от историята на „Миньор“, в които се редуват престои в А група и Б група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през 1967/68. В началото на 1969 г., по решение на ЦК на БКП, другият пернишки клуб „Металург“, който тогава участва в Б група, се влива в „Миньор“, като дружеството е преименувано на Кракра. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име – ФК „Перник“.

"Отборът на „Миньор“ е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в А РФГ да не изпадне, а когато е в Б РФГ да се върне в първия ешелон."

Климент Симеонов, спортен журналист

През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната Б група. Следват 5 поредни години в А група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името „Миньор“, след като „Металург“ възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през 1976/77. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на „Миньор“ по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов, Веселин Евгениев, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в А група и 83 в Б група) в 424 изиграни мача (243 в А група и 181 в Б група).

През 1979 г. „Миньор“ отново се завръща в елита. В сезон 1979/80 тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в Б група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита – 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател – Марио Вълков. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и Иво Славчев.

„Лудата банда“ от 90-те

Позицията на „Миньор“ в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на „лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. „Миньор“ влиза в 90-те години като участник в А група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във В група.

Антон Евтимов е лидер на Миньор през 90-те

Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. „Миньор“ отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и „Левски“ неведнъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. „Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров. Има и няколко попълнения от региона, сред които Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон 1996/97, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.

В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на Антон Евтимов.^[5]

Завръщане в А група през 2008 г.

След изпадането на „Миньор“ от А група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до В група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна).^[6]

През следващите 4 години „Миньор“ се класира в „златната среда“ на А група, като през сезон 2008/09 достига и до полуфинал за Купата на България. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в Б група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.^[7] Следват години, в които „Миньор“ трайно се състезава в третия ешелон.

Любопитни факти

• На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с „Миньор“. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на „Шахтьор“ споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
• През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция'58. Избрано е това да бъде „Миньор“. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.

Последните 10 сезона

Сезон	Група	Място	Нац. Купа
-
2014 – 15	В Група	2
2015 – 16	В Група	5
2016 – 17	Трета лига	3
2017 – 18	Трета лига	4
2018 – 19	Трета лига	5
2019 – 20	Трета лига	1
2020 – 21	Втора лига	9
2021 – 22	Втора лига	5
2022 – 23	Втора лига	15
2023 – 24	Трета лига	1

Стадион

Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.

През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.

Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.

Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.

Първият изигран мач на новия стадион „Миньор“ губи от ВМС с 1:2.

Състав 2021/2022

Към 14 януари 2022 г.

Вратари
12	Даниел Леонтиев
99	Никола Виденов

Защитници
02	Виктор Райчев
03	Антон Славчев
04	Димитър Савов
20	Андреас Васев
23	Павлин Чиликов
24	Георги Купенов
27	Петър Войнов

Халфове
05	Веселин Васев
06	Симеон Русев
08	Мартин Смоленски
13	Добромир Бонев
14	Четин Садула
15	Емил Ценов
19	Християн Казаков
30	Божидар Васев

Нападатели
07	Калоян Йосифов
09	Методи Костов
10	Борис Тютюков
17	Запро Динев

Почетни листи

В А група

	Име	Период	Мачове
1	Павел Владимиров	1951 – 1956; 1958 – 1969	333
2	Георги Йорданов	1964 – 1980	243
3	Тодор Евстатиев	1948 – 1962	240
4	Евлоги Банчев	1968 – 1980	231
5	Славе Малинов	1967 – 1980	225
6	Веселин Евгениев	1969 – 1977; 1979 – 1985	216
7	Богомил Пушев	1950 – 1962	223
8	Олег Павлов	1952 – 1964	213
9	Иван Данчев	1950 – 1960	184
10	Петър Лозанов	1948 – 1960	182

	Име	Период	Голове
1	Павел Владимиров	1951 – 1956; 1958 – 1969	100
2	Георги Йорданов	1964 – 1980	69
3	Иван Данчев	1950 – 1960	56
4	Олег Павлов	1952 – 1964	51
5	Верчо Митов	1983 – 1992	37
6	Ангел Славов	1971 – 1985	35
7	Живко Карадалиев	1952 – 1956; 1959 – 1963	32
8	Рангел Божилов	1962 – 1972	27
9	Васил Романов	1957 – 1960; 1967 – 1968	25
10	Георги Георгиев	1997 – 1999	20
	Антон Евтимов	1991 – 1998; 1999 – 2001	20

В Б група

	Име	Период	Мачове
1	Румен Андонов	1980 – 1994	194
2	Валентин Боянов	1977 – 1986	189
3	Георги Йорданов	1964 – 1980	181
4	Ангел Славов	1971 – 1985	166
5	Георги Ганев	1976 – 1983	153
6	Богомил Савов	1980 – 1989	149
7	Златан Аврамов	1950 – 1962	139
8	Веселин Евгениев	1969 – 1977; 1979 – 1985	138
9	Славе Малинов	1967 – 1980	137
10	Верчо Митов	1983 – 1992	134

	Име	Период	Голове
1	Георги Йорданов	1964 – 1980	83
2	Ангел Славов	1971 – 1985	75
3	Верчо Митов	1983 – 1992	63
4	Марио Вълков	1976 – 1978; 1985 – 1994	58
5	Павел Владимиров	1951 – 1956; 1958 – 1969	44
6	Емил Серафимов	1980 – 1989	41
7	Христо Христов	1969 – 1972	33
8	Антон Евтимов	1991 – 1998; 1999 – 2001	31
9	Златан Аврамов	1963 – 1974	30
10	Валентин Боянов	1977 – 1986	26

Треньори на клуба

Име От До Стефан Чумпалов януари 1949 декември 1950 Боян Младенов януари 1951 декември 1953 Димитър Мутафчиев януари 1954 май 1954 Никола Димитров май 1954 юли 1954 Стефан Чумпалов юли 1954 декември 1956 Евгени Петров януари 1957 юни 1959 Стефан Чумпалов юни 1959 юни 1960 Боян Младенов юни 1960 юни 1962 Александър Попов юни 1962 юни 1963 Стефан Чумпалов юни 1963 януари 1964 Богомил Пушев януари 1964 юни 1965 Стоян Петров юни 1965 юни 1967 Румен Начев юни 1967 юни 1969 Евгени Петров юни 1969 ноември 1969 Лозан Коцев декември 1969 януари 1970 Евгени Петров януари 1970 юни 1970 Живко Карадалиев юни 1970 юни 1971 Павел Владимиров юни 1971 юни 1974 Богомил Пушев юни 1974 март 1975 Христо Андонов март 1975 юни 1975 Гаврил Стоянов юни 1975 декември 1975 Георги Златков януари 1976 юни 1976 Георги Берков юли 1976 ноември 1976 Павел Владимиров януари 1977 септември 1977 Димитър Контев септември 1977 юни 1980 Васил Романов юни 1980 юни 1981 Стоян Петров юни 1981 ноември 1982 Румен Начев януари 1983 септември 1983 Живко Карадалиев септември 1983 юни 1985 Димитър Контев юни 1985 юни 1986 Евлоги Банчев юни 1986 септември 1988 Богомил Пушев септември 1988 юни 1989 Евлоги Банчев юни 1989 октомври 1991 Веселин Евгениев октомври 1991 април 1992 Симеон Шадов април 1992 юни 1992 Симеон Хаджиев юни 1992 октомври 1992 Димитър Димитров октомври 1992 април 1993 Симеон Шадов април 1993 януари 1994

Име От До Димитър Димитров февруари 1994 юни 1994 Венцислав Арсов юни 1994 август 1995 Димитър Димитров август 1995 декември 1995 Евлоги Банчев януари 1996 юни 1996 Янко Динков юни 1996 юни 1997 Пламен Марков юни 1997 ноември 1997 Михаил Мадански ноември 1997 юни 1998 Венцислав Арсов юни 1998 септември 1998 Янко Динков октомври 1998 декември 1999 Юрий Васев януари 2000 март 2000 Евлоги Банчев март 2000 октомври 2000 Венцислав Арсов ноември 2000 май 2001 Валентин Лазаров юни 2001 септември 2001 Георги Димитров септември 2001 ноември 2001 Венцислав Арсов ноември 2001 юни 2002 Валентин Лазаров юни 2002 май 2004 Юрий Васев май 2004 май 2005 Анатоли Бичовски юни 2005 август 2005 Пламен Николов август 2005 април 2006 Ангел Рангелов април 2006 май 2006 Войн Войнов юни 2006 октомври 2006 Емил Серафимов октомври 2006 декември 2006 Атанас Джамбазки януари 2007 юни 2007 Димитър Алексиев юни 2007 април 2009 Антон Велков април 2009 септември 2010 Стойчо Стоев септември 2010 септември 2012 Николай Тодоров септември 2012 юни 2013 Юрий Васев юни 2013 май 2014 Валери Дамянов юни 2014 декември 2014 Христо Янев януари 2015 юни 2015 Петър Анестиев юни 2015 декември 2015 Йордан Самоковлийски януари 2016 май 2016 Петър Анестиев май 2016 април 2017 Данаил Бачков април 2017 ноември 2017 Николай Тодоров януари 2018 септември 2018 Георги Станков септември 2018 ноември 2018 Юрий Васев декември 2018 октомври 2020 Христо Янев октомври 2020 септември 2022 Петър Анестиев септември 2022 септември 2022 Емил Серафимов септември 2022 март 2023 Красимир Петров март 2023 януари 2023 Христо Господинов януари 2023 април 2025 Ангел Червенков април 2025