село в община Трекляно, обл. Кюстендил From Wikipedia, the free encyclopedia
Габрешевци е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.[2]
Село Габрешевци се намира в планински район, в Западна България, в областта Кюстендилско Краище, на 38 км северозападно от град Кюстендил, в поречието на река Треклянска, по източните склонове на Кобилска планина и по северозападните склонове на Земенска планина, на шосето Кюстендил – Трекляно и Земен – Трекляно. Махали: Ущирина, Мутарска, Димина (Полоканска), Богданова, Пешова, Миткина, Антанашка, Паучевци, Качарска, Водичка, Клисурска, Мановци, Галевци, Заркова, Гьошева, Бусарска, Село, Рамнишка, Буковичина и Самоковска.
Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2008 |
Население | 330 | 479 | 616 | 602 | 503 | 321 | 216 | 122 | 79 | 56 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 49 | 100,00 |
Българи | 49 | 100,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Село Габрешевци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни документи от 1570 – 1572 г. под името Габрешовци като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 5 домакинства, 5 ергени и 2 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано селище Габрешевче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището е засвидетелствано и през XVII век в турски документ от 1626 – 27 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Габрешник и 10 данъкоплатци.
Името на селото идва от това, че горите над него са богати на дървесния вид габър. Това е най-калоричното при горене дърво и от него се правят най-качествените дървени въглища. В миналото в този район е имало добив на руда и дървените въглища от габър са се използвали за подгряване на пещите, където са топели рудата. Това е ставало в т. нар. самоко̀в, откъдето произлиза името на една от махалите на с. Габрешевци – Самоковска махала.
В края на XIX век селото има 4276 декара землище, от които 1554 дка ниви, 2490 дка гори, 232 дка естествени ливади и се отглеждат 789 овце, 389 кози, 220 говеда и 63 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж и овес) и животновъдството. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици.
В селото има училище от 1894 г. През 1928 г. е основано читалище „Зл. Миланов“, а през 1937 г. – Потребителна кооперация „Единство“. През 1949 г. кооперацията става всестранна, а през 1953 г. е присъединена към Селкооп „Спасение“ – с. Трекляно.
През 1958 г. е учредено ТКЗС „Червено знаме“-Тодор Стаменов е първият председател на ТКЗС „Червено знаме“, което от 1979 г. – в състава на АПК „Краище“, което от 1983 г. е поделение на ЦКС. Селото е електрифицирано (1964 – 8). Построени са мост и кооперативен дом с магазин (1970).
Активни миграционни процеси.
Село Габрешевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Всяка година на Спасов ден през месец юни се прави събор и се дават сувенири на юбилярите, които правят кръгла годишнина.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.