From Wikipedia, the free encyclopedia
Шеста пехотна бдинска дивизия е българска военна част, просъществувала от 1892 до 1918 година.
Формирана на 1 януари 1892 г. във Враца в състав 3-ти бдински пехотен полк, 15-и ломски пехотен полк, 35-и врачански пехотен полк, 36-и козлодуйски пехотен полк, 51-ви и 52-ри пехотен полк, 2-ри и 19-и дивизионен артилерийски полк и 6-о дивизионно индентантство. [1]
По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[2]
Щаб на дивизията
Части
По време на Лозенградската операция Шеста дивизия е пазена като резерв и само нейната Втора бригада се включва в най-критичния момент. В Люлебургазко-Бунархисарската операция е разположена на десния фланг на настъпващата Трета армия и още през първия ден на боевете завзема Люлебургаз. По-късно в хода на операцията осъществява важния пробив при село Сатъкьой. След Люлебургаз дивизията е прехвърлена към Първа българска армия (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев). По време на Чаталджанската операция е разположена в централния участък на фронта, където трябва да се проведе спомагателен удар в хода на настъплението. През първия ден на операцията с големи трудности успява да завземе укреплението Отлуктабия, но на следващия ден е принудена да се оттегли.
През Междусъюзническата война (1913) война дивизията е в състава на Трета армия, а впоследствие извадена и дадена в разпореждане на главното командване.[3] През август 1913 г. е демобилизирана.
През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[4]
Щаб на дивизията
Първа бригада
Втора бригада
Трета бригада
Конница
Шеста пехотна бдинска дивизия води боеве на Македонския фронт – Беласица, Баба планина, кота 1248 и Червената стена. Разформирана е през октомври 1918 г.
През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Василий Якимович | от 24 март 1883 |
? | Подполковник | Стефан Любомски | към 22 юни 1886 |
? | Майор | Никола Бочев | до 12 февруари 1891 |
? | Майор | Георги Мечконев | от 12 февруари 1891 |
? | Полковник | Кръстю Маринов | 1896 |
? | Генерал-майор | Никола Бочев | 1900 – 1901 |
? | Полковник | Васил Кутинчев | 31 декември 1903 – 1905 |
? | Генерал-майор | Вичо Диков | 1905 – 1907 |
? | Генерал-майор | Православ Тенев | 1907 – 1914 |
? | Генерал-майор | Асен Пападопов | 1914 – 1915 |
? | Генерал-майор | Христо Попов | 1915 – 1918 |
? | Полковник | Илия Атанасов | 1927 - |
? | Генерал-майор | Любомир Босилков | 1931 - |
? | Полковник | Васил Василев | 1933 – 1934 |
Полковник | Николай Кюркчиев | 1934 – 1936? | |
Полковник | Борис Митев | 1936 – 1939? | |
Полковник | Петър Илинов | 1939 – 1940 | |
Полковник | Иван Маринов | 1 ноември 1940 – 12 юни 1942 | |
Полковник | Никола Алексиев | 1941 | |
Полковник | Никола Боев | 4 юни 1942 – 16 октомври 1943 | |
Полковник | Рафаил Банов | 16 октомври 1943 – 13 септември 1944 | |
Полковник | Марко Марчев | 14 септември 1944 – ? | |
Генерал-майор | Михаил Захариев | 1944 – 1945 | |
Генерал-майор | Ангел Доцев | 1945 – 1946 | |
Полковник | Иван Дяковски | от 1946 |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.