Петър Манев (офицер)

Петър Вачев Манев е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 23^-ти пехотен шипченски полк и на 3^-та бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Тази статия е за българския офицер. За българския революционера вижте Петър Манев.

---

Петър Манев
български генерал
Звание	Генерал-майор
Години на служба	1887 – 1919
Род войски	Пехота
Командвания	23-ти пехотен полк
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Военен орден „За храброст“
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	25 март 1862 г. Чирпан, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Биография

Петър Манев е роден на 25 март 1862 г. в Чирпан, Османска империя. На 8 октомври 1886 г. постъпва на военна служба. През 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като на 7 ноември е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Служи в 21^-ви пехотен средногорски полк. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а от 1896 г. е капитан. През 1900 г. е ротен командир в 24^-ти пехотен черноморски полк, на 19 септември 1906 е произведен в чин майор. През 1909 г. е назначен за командир на 2^-ра дружина от 5^-и пехотен дунавски полк, след коет и като домакин на 23^-ти пехотен шипченски полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник. Служи в 24^-ти пехотен черноморски полк.^[1]

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина в 23^-ти пехотен шипченски полк, а от януари 1915 г. е помощник-командир на полка. По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Петър Манев първоначално командва 23^-ти пехотен шипченски полк (1915 – 1917), за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед № 679 от 1917 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.^[2] През 1916 г. е произведен в чин полковник, а през 1917 г. поема командването на 3^-та бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.^[3]

Служи и във 2^-ра бригада от 11^-а пехотна македонска дивизия и 1^-ва бригада от 10^-а пехотна дивизия. Уволнен е от служба на 14 юли 1919 година. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

Семейство

Генерал-майор Петър Манев е женен има 3 деца.

Военни звания

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1896)
• Майор (19 септември 1906)
• Подполковник (22 септември 1912)
• Полковник (1916)
• Генерал-майор (31 декември 1931)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1887)

Награди

• Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
• Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента и V степен на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 122 – 123 // Архивиран от оригинала на 2018-11-13. Посетен на 2018-05-19.
3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 178 – 179

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 207.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.