Черкези
From Wikipedia, the free encyclopedia
Черкезите (самоназвание: адиги или адъга) са кавказки народ,[1] произлизащ от историческата област Черкезия, като основната част от него е изселена оттам по време на проведения от Русия Черкезки геноцид след завършилата през 1864 година Кавказка война.
Черкези | |
Общ брой | 3 500 000 |
---|---|
По места | Русия: 751 487 България: 367 |
Език | Кабардино-черкезки език, адигейски език, руски език, турски език, Арабски език |
Религия | сунитски ислям |
Сродни групи | абхази, кабардинци, чеченци |
Черкези в Общомедия |
Преди геноцида черкезите се разделят на 12 подгрупи – абадзехи, бесленеевци, бжедуги, хатукайци, кабардинци, мамхеги, натухайци, шапсуги, темиргоевци, убъхи, егерукаевци и жанеевци.[2] Съвременните руски преброявания разглеждат черкезите като четири обособени етноса – кабардинци, адигейци, черкези и шапсуги.[3]
Повечето черкези са мюсюлмани сунити.[4] Те говорят черкезки, кавказки език с три основни диалекта и множество поддиалекти. Според руските преброявания в историческа Черкезия днес живеят около 700 хиляди черкези.[3] Броят на потомците на изселените черкези, частично асимилирани в местните етноси, се оценява на около 3,7 милиона души.[5] От тях към 2 милиона живеят в Турция, а около 300 хиляди в други страни от Близкия Изток, главно Сирия и Йордания.