село в дем Суровичево, Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Цѐрово или Церѐво (изписване до 1945 година: Цѣрово; на гръцки: Κλειδί, Клид̀и, катаревуса: Κλειδίον, Клид̀ион, до 1926 година Τσέροβο, катаревуса Τσέροβον, Ц̀ерово или Ц̀еровон[1]) е село в Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.
Церово Κλειδί | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Суровичево |
Географска област | Малка Нидже |
Надм. височина | 872 m |
Население | 13 души (2021 г.) |
Селото е разположено на 23 километра югоизточно от град Лерин (Флорина) и на 10 километра северно от демовия център Суровичево (Аминдео) в прохода Кирли дервент между най-източните склонове на Мала река и Малка Нидже.
В прохода Кили дервент са открити останки от път от елинистическата епоха, който се е свързвал около Екши Су или Суровичево с Виа Егнация. На хълм в съседство на днешното село има крепост със стени дебели 2,20 метра. Проходът в Античността представлява границата между Линкестида и Македония. Тук според Тукидид в 423 г. пр.н.е. е станала битката между силите на спартанеца Бразид и македонския цар Пердика и силите на линкестидския цар Арабей I.
В XIX век Церово е чисто българско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Црево като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Церово (Tzérovo) има 30 домакинства със 76 жители българи.[3]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Церово:
„ | ...на самия връх на планината се намира така нареченият Дервент-Килит, ключът на планинския проход, в който има турска беклентия или кула, в която живеят турски войници, пазещи пътниците от разбойници. На практика самите те са разбойници и грабители. Сред малка дъбова гора, недалече от споменатата беклентия е разположено българско село под същото име Килит-Дервент с 30 къщи. Данъкът им е 3100 пиастри, а инание-аскерие 1960 пиастри. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Цѣрово в 1900 година живеят 300 българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джерово е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 54 къщи.[6]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в селото има 200 българи екзархисти и 200 патриаршисти като в селото функционират българско и гръцко училище. В селото е отворено българско училище. В края на първото десетилетие на XX век цялото село приема върховенството на Българската екзархия.[7]
През 1912 година по време Балканската война в Церово влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 селото попада в Гърция. Гръцкото преброяване от 1913 година показва 402 жители. По време на Първата световна война селото за кратко е освободено на 19 август от части на Осма пехотна тунджанска дивизия в рамките на Леринската настъпателна операция. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година българската армия отстъпва от Церово.
По Ньойския мирен договор Церово остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Церово има 60 къщи славяни християни.[8] Преброяванията от 1920 и 1928 година показват съответно 71 семейства с 399 жители и 492 жители. През 1926 година Церово е прекръстено на Клидион.[9] Жандармерийски доклад от 1931 година съдържа списък на „доказаните българи“ в селото.
Според гръцки документи от 1932 година в селото има 80 „българофонски“ семейства, като 65 от тях „изявени българомислещи“. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Ташо Попатанасов, Георги Чеганчев, Стефо Колеров, Атанас Данев, Атанас Шулев, Атанас Настев, Михаил Стаев, Георги Гиошков, Стефо Костов и Димков.[10] През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
„ | От село Церово - един е осъден на смърт и присъдата изпълнена и двама души са още в затвора.[11] | “ |
В 1945 година в Церово има 650 българофони, 400 от тях с „негръцко съзнание“ и 200 с „неустановено национално съзнание“.
Церово, за разлика от повечето села в региона, не пострадва значително по време на Гръцката гражданска война, но през 60-те години се засилва емиграцията отвъд океана - в Австралия, САЩ и Канада.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Ристов дол[12] | Ρίστο Ντόλ | Ту Христу | Τού Χρήστου[13] | реката, която минава през Церово[12] |
Багрова Родина[12] | Μπάγροβα Ροντίνα | Баграйка | Μπραγραίϊκα[13] | връх на СИ от Церово и на И от Баница[12] |
Кара Дуру[12] | Καρά Ντουρού | Маври Петра | Μαύρη Πέτρα[13] | връх в Радош на ЮЗ от Церово (1008,8 m)[12] |
Барата[12] | Μπάρτα | Валтос | Βάλτος[13] | местност на ЮЗ от Церово, на ЮЗ под Кара Дуру[12] |
Стърно бърдо[12] | Στέρνο-Μπόρντο | Аргалиос | Άργαλειός[13] | връх на Ю над Церово (857 m)[12] |
Сирките[12] | Σίρκιτε | Ѕиѕифиес | Τζιτζιφιές[13] | река на Ю от Церово[12] |
Кирли дервент[12] | Στενά Κιρλι Δερβέν | Клисура | Κλεισούρα[13] | пролом на ЮЗ от Церово[12] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.