![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Wulfenite-237460.jpg/640px-Wulfenite-237460.jpg&w=640&q=50)
Цепителност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Цепителността е способността на минералите и кристалите при удар да се раздробяват в определени кристалографски посоки, оформяйки гладки успоредни повърхности. Определя се от склонността им към разделяне по някои от плоскостите в зависимост от вътрешната структура на камъка и под въздействието на външни сили – нагряване, натиск, вътрешни напрежения и др. Зависи от естественото разположение на атомите и йоните в кристалната решетка, които създават гладки повтарящи се повърхности.[1][2][3]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Wulfenite-237460.jpg/640px-Wulfenite-237460.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/35/Two_Cleavage_Planes_at_90_Degrees_3.png/640px-Two_Cleavage_Planes_at_90_Degrees_3.png)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/93/Mineral-cleavage.gif/640px-Mineral-cleavage.gif)
Цепителността е векторна величина, зависеща от наличието на по-слаби звена в кристалната структура на минералите. От съществено значение за нея е и типът на химичните връзки. Проявява се в различни посоки при различните минерали. Те могат да имат цепителност в една, две или повече посоки, в зависимост от кристалната им структура. Минерали със слоеста структура обикновено имат съвършена цепителност в една посока. Тези с верижна структура имат цепителност в две или повече посоки, а при онези, чиято структура е от изометричен или псевдоизометричен тип се наблюдава цепителност в три и повече посоки.[1]
Ориентацията на цепителните плоскости се изразява чрез кристалографския индекс на Милър, характеризиращ разположението на атомните плоскости в кристала. Той представлява обработени координати на точките на пресичане на плоскостите на кристалната решетка с координатната система. Изразява се с цифри, затворени в скоби – например (001) (110) (102).[4]
Цепителността е много важно свойство, което се използва при обработването на скъпоценните камъни преди тяхното остеняване (фасетиране). В природата цепителността се проявява при разрушаването на скалите, като първите огнища на разрушение се формират в минералите с добре изразена цепителност.[1][2][3]