Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра

Ханти-Мансийският автономен окръг – Югра (на руски: Ханты-Мансийский Автономный Округ – Югра) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг^[1]. Площ 534 801 km² (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област). Административен център град Ханти Мансийск. Разстояние от Тюмен до Ханти Мансийск 1076 km, а от Москва до Ханти Мансийск 2759 km

Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра Ханты-Мансийский автономный округ – Югра
Субект на Руската федерация
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Ханти-Мансийск
Площ	534 801 km²
Население	1 655 074 души (2018) 3,09 души/km²
Адм. център	Ханти-Мансийск
Федерален окръг	Уралски федерален окръг
Губернатор	Наталия Комарова
Часова зона	UTC +5
МПС код	86, 186
Официален сайт	www.admhmao.ru
Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра в Общомедия

Историческа справка, символи

Окръгът е създаден като административно-териториална единица на 10 декември 1930 г. под името Остяко-Вогулски национален окръг в състава на Уралска област, с административен център село Самарово. На 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област, а от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област. На 23 октомври 1940 Остяко-Вогулския национален окръг е преименуван на Ханти-Мансийски национален окръг и от 1944 г. влиза в състава на Тюменска област. През 1978 г. е преобразуван в Ханти-Мансийски автономен окръг, а през 2003 г. – в Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра. Всичките градове в региона са признати за такива през втората половина на ХХ в., като най-стар от тях е град Ханти-Мансийск от 1950 г.

• Знаме. Знамето на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява правоъгълник, разделен на две равни ивици – горната е светло синя на цвят, а долната е зелена. В горната лява част на знамето е разположен стилизиран елемент от герба.
• Герб. Гербът на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява сребърна емблема, изобразяваща стилизирана двуглава птица. Тя е разположена в средата на фигурен, синьозелен щит, оконтурен със злато. Фигурният щит на свой ред е вписан в прав червен щит. Той е увенчан със стилизиран елемент с бял цвят, изпълнен в традициите на обските угри, и е обкръжен с венец от зелени кедрови клонки. На вплетена в клонките синя лента със сребърни букви е изписано историческото название „Югра“.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Ханти-Мансийският автономен окръг се намира в Азиатската част на Русия, в централната част на Западносибирската равнина. На север граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на югоизток – с Томска област, на юг – със същинската част на Тюменска област, на югозапад – със Свердловска област и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 534 801 km² (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област).^[2]

Релеф

Релефът на окръга представлява съчетание от низини (Среднообска, Кондинска и др.) и ниски възвишения – Сибирски Ували (285 m), Северососвинско (301 m), Белогорски Материк (231 m). В крайния запад на окръга се простират източните склонове на Северен и Приполярен Урал, като в последния, на границата с Република Коми се издига най-високата точка на окръга и цялата планина Урал връх Народная (1894 m).^[2]

Природни ресурси

Ханти-Мансийският автономен окръг притежава големи залежи на нефт и газ. По-големи находища са: Самотлорско, Фьодоровско, Мамонтовско и Приобско находища. Добиват се още злато, кварц, въглища, желязо, мед, цинк, олово, ниобий, тантал, боксит и др. Усвояват се технологии за експлоатация на големите запасите от минерални води (йодни и бромни).^[2]

Климат

За формирането на климата съществено влияние оказват: планината Урал, която защитава окръга от запад, откритостта на терена от север, способстваща за нахлуването на студен, арктически въздух, равнинният характер на местността и големият брой реки, езера и блата. Климатът е остро континентален с бърза смяна на метеорологическата обстановка, особено в преходните периоди – от есен към зима и от пролет към лято. Зимата е сурова и продължителна, с устойчива снежна покривка със средна януарска температура от -18 °C до -22 °C. Лятото е кратко и сравнително топло със средна юлска температура от 15,7 °C до 18,4 °C. Есента и пролетта са кратки и студени. Абсолютна минимална температура е отбелязана през 1973 г. -59,3 °C и е регистрирана в долината на река Вах. Периодът с отрицателни температури е с продължителност 7 месеца – от октомври до април. Периодът с устойчива снежна покривка продължава около 180 – 200 дни – от края на октомври до началото на май, като средната ѝ дебелина варира от 50 до 80 cm. До средата на месец юни не са редки отрицателните температури. Годишната сума на валежите варира от 400 – 550 mm, като през месец юли са най-високи – около 15%, а целия летен сезон – около 75%. Общата годишна продължителност на слънчевото греене в окръга е от 1600 до 1900 часа. Преобладаващо направление на вятъра през лятото е северно, а през зимата – южно. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 80 до 115 денонощия.^[2]

Води

По територията на Ханти-Мансийския автономен окръг протичат над 19,6 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 100 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Главната река в региона е Об, която протича през него от изток на запад, след това на северозапад и накрая на север на протежение от 1218 km с части от средното и долното си течение в широко до 55 km долина. Нейни основни притоци са: Вах с притоците си Сабун и Колекъйоган, Кульоган, Аган, Тромъйоган, Голям Юган с притока си Малък Юган, Пим, Лямин, Голям Салим, Назим, Иртиш с притока си Конда, Казим, Северна Сосва с притоците си Ляпин и Малая Сосва. Болшинството от речната мрежа (с изключение в най-западната планинска част) се характеризира с висока заблатеност на басейните, реките са равнинни, с широки долини, малък наклон, бавно течение, многочислени меандри и изобилстват от протоци, ръкави и езера. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Речният им режим се характеризира с невисоко, разтегнато във времето до четири месеца пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания е ясно изразено зимно маловодие. Речният режим на реките Об и Иртиш, протичащи по няколко природни зони има сложен характер. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.^[3]

На територията на Ханти-Мансийския автономен окръг са разположени над 600 хил. езера с обща площ около 22 700 km², като само около 150 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Те са с различен произход. За районите на Северен и Приполярен Урал най-типични са ледниковите езера, в районите с вечно замръзнала почва – термокарстовите езера, а по заливните тераси на реките – крайречни (старици, сори, тумани) езера. Най-широко разпространение имат блатните езера, разположени в обширните блатни масиви. Многочислените езера в региона образуват цели езерни системи, като най-големи са: Кондински Сор, Торм-Емтор, Леушински туман, пилтанлор, Турсунски туман, Сирковое и др. Едно от най-известните езера е Самотлор, в района на което се намира най-голямото в Русия находище на нефт. Блатата и заблатените земи заемат 199 145 km², което представлява 37,24% от територията на окръга. Частично в пределите на региона попадат две от най-големите блатни системи на Русия Голямото Васюганско блато и Салимо-юганската блатна система.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Почвите се отличават с голямо разнообразие. На приречните участъци почвеният слой е представен предимно от подзолисти почви. По водоразделните височини преобладават полухидроморфните почви, които в централните части на окръга обикновено преминават в блатисти. В долините на реките почвеният слой е разнообразен – алувиални, блатисти и др. В планинските райони се срещат тундрови, грубохумусни, фрагментарни и планински почви.^[2]

Растителната покривка представлява съобщество от горска, блатна и тундрова растителност. Доминира зоната на средната тайга с гори от хвойна, дребнолистни и смесени гори. Най-чести представители на иглолистните видове (85% от горите) са хвойна, ела, бор, кедър и др. От ниската горска растителност доминират плодоносните храсти – клюква, малина, къпина, шипка, боровинка и др. В северните райони растат най-вече лишейни съобщества, използвани за паша на елените. Горските масиви заемат над 1/3 от територията на окръга, като общите запаси от дървесина се изчисляват на 2,5 млрд.m³.^[2]

На територията на окръга се срещат следните бозайници – лос, елен, лисица, белка, норка, видра, заек, язовец и др. Птиците са представени с гъска, глухар, тетрев и др. Във водоемите обитават около 42 вида риби – есетра, щука, чига, селда и др.^[2]

Население

Населението на Ханти-Мансийския автономен окръг на 1 януари 2018 г. наброява 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област), като 78,7% от тях живеят в градовете. Във връзка с бурното развитие на нефтодобива за последните 30 години то се е увеличило с около 1 милион жители.

На територията на окръга живеят представители на 123 националности. Според преброяването на населението от 2010 г. националният състав е доста разнороден: руснаци – 66,1%, украинци – 8,6%, татари – 7,5%, башкири – 2,5%, ханти – 1,2%, манси – 0,7%, други националности – 13,4%

Ханти-Мансийският автономен окръг е историческа родина на коренното население съставено от ханти и манси, което съставлява 1,9% от общото население.

Много мюсюлмански мигранти се заселили в областта (през 21 век)^[4]

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра

В административно-териториално отношение Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра се дели на 13 окръжни градски окръга, 9 муниципални района, 16 града, в т.ч. 13 града с окръжно подчинение и 3 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра към 1 януари 2018 г.

Административна единица	Площ (km2)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Ханти Мансийск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Окръжни градски окръзи
І. Когалим	154	64 846	гр. Когалим	64 704	325
ІІ. Лангепас	60	43 534	гр. Лангепас	43 534	545
ІІІ. Мегион	51	55 251	гр. Мегион	48 283	546	Високи
ІV. Нефтеюганск	154	126 157	гр. Нефтеюганск	126 157	190
V. Нижневартовск	271	274 575	гр. Нижневартовск	274 575	576
VІ. Няган	814	57 765	гр. Няган	57 765	260[5]
VІІ. Покачи	22	17 905	гр. Покачи	17 905	503
VІІІ. Пит Ях	80	40 798	гр. Пит Ях	40 798	253
ІХ.Радужни	142	43 157	гр. Радужни	43 157	475
Х.Сургут	354	360 590	гр. Сургут	360 590	348
ХІ. Урай	54	40 559	гр. Урай	40 559	290
ХІІ. Ханти Мансийск	338	98 692	гр. ханти Мансийск	98 692
ХІІІ. Югорск	152	37 150	гр. Югорск	37 150	320[5]
Муниципални райони
1. Белоярски	41 646	29 390	гр. Белоярски	20 142	560
2. Берьозовски	88 101	22 973	сгт Берьозово	7050	509	Игрим
3. Кондински	54 627	31 256	сгт Междуреченски	11 149	240[5]	Кондинское, Кумински, Луговой, Мортка
4. Нефтеюгански	24 548	45 215	гр. Нефтеюганск		190	Пойковски
5. Нижневартовски	117 212	36 151	гр. Нижневартовск		576	Излучинск, Новоаганск
6. Октябърски	24 502	29 024	сгт Октябърское	3094	278	Андра, Приобие, Талинка
7. Съветски	30 100	48 715	гр. Съветски	29 456	300[5]	Агириш, Зеленоборск, Комунистически, Малиновски, Пионерски, Тайожни
8. Сургутски	104 998	122 695	гр. Сургут		348	гр. Лянтор, Барсово, Бели Яр, Фьодоровски
9. Ханти-Мансийски	46 064	19 680	гр. Ханти Мансийск

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориалное деление Ханты-Мансийского автономного округа - Югры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Промишленост и стопанство

Икономиката на окръга е тясно свързана с добива на нефт и природен газ. В отрасловата структура на промишлеността нефто- и газодобивът съставляват 85,8%, енергетиката – 7,2%, металообработването – 3%, газопреработването – 2,7%, дърводобивът и дървопреработването – 0,4%, производството на строителни материали – 0,4%, хранително-вкусовата промишленост – 0,2%, нефтопреработването – 0,1%.

Природните условия на окръга не дават възможност за развитие на селското стопанство. Поради това голяма част от селскостопанската продукция се внася от други региони на Русия.

Транспортът в окръга е предимно речен и железопътен. Около 29% е делът на автомобилния транспорт и около 2% – на авиационния. Дължината на жп линии е 1106 km, на речните плавателни пътища – 5544 km, а на автомобилните пътища е над 18 000 km (11 000 km с твърда настилка). Общата дължина на магистралните тръбопроводи на територията на окръга е около 26 000 km – 6283 км нефтопроводи и 19500 km газопроводи.

Основни експортни продукти са нефт и нефтопроизводни, дървесина и др. Вносът е съставен предимно от нефтодобивно оборудване, черни метали, телекомуникационно и ЕИ оборудване, автомобили и др.

Източници

1. Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Ханти-Мансийският автономен окръг (Ха́нты-Манси́йский автоно́мный о́круг — Югра́) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 33. Лудвиг Уланд - Хватцев, Михаил Ефимович [Уланд — Хватцев]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2017. ISBN 978-5-85270-370-5. с. 799. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2022-06-15 в Wayback Machine. ((ru))
2. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
3. ((ru)) «Вода России» – Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра
4. Стешин, Дмитрий. Построят ли мигранты в Сибири таежный халифат. Часть 2: «Бесконечный поток» // Комсомольская правда. Москва, АО ИД «Комсомольская правда», ноември 2017. Посетен на 02.06.2019. (на руски)
5. по въздушен път