Ханти-Мансийският автономен окръг – Югра (на руски: Ханты-Мансийский Автономный Округ – Югра) е субект на Руската федерация, автономен окръг в състава на Тюменска област и Уралския федерален окръг[1]. Площ 534 801 km2 (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област). Население на 1 януари 2018 г. 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област). Административен център град Ханти Мансийск. Разстояние от Тюмен до Ханти Мансийск 1076 km, а от Москва до Ханти Мансийск 2759 km
| Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра Ханты-Мансийский автономный округ – Югра | |
| Субект на Руската федерация | |
 .svg) | |
_-_Khanty-Mansi_Autonomous_Okrug.svg) Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Ханти-Мансийск |
| Площ | 534 801 km² |
| Население | 1 655 074 души (2018) 3,09 души/km² |
| Адм. център | Ханти-Мансийск |
| Федерален окръг | Уралски федерален окръг |
| Губернатор | Наталия Комарова |
| Часова зона | UTC +5 |
| МПС код | 86, 186 |
| Официален сайт | www.admhmao.ru |
| Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра в Общомедия | |
Историческа справка, символи
Окръгът е създаден като административно-териториална единица на 10 декември 1930 г. под името Остяко-Вогулски национален окръг в състава на Уралска област, с административен център село Самарово. На 17 януари 1934 г. влиза в състава на Об-Иртишка област, а от 7 декември 1934 г. – в състава на Омска област. На 23 октомври 1940 Остяко-Вогулския национален окръг е преименуван на Ханти-Мансийски национален окръг и от 1944 г. влиза в състава на Тюменска област. През 1978 г. е преобразуван в Ханти-Мансийски автономен окръг, а през 2003 г. – в Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра. Всичките градове в региона са признати за такива през втората половина на ХХ в., като най-стар от тях е град Ханти-Мансийск от 1950 г.
- Знаме. Знамето на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява правоъгълник, разделен на две равни ивици – горната е светло синя на цвят, а долната е зелена. В горната лява част на знамето е разположен стилизиран елемент от герба.
- Герб. Гербът на Ханти-Мансийския автономен окръг представлява сребърна емблема, изобразяваща стилизирана двуглава птица. Тя е разположена в средата на фигурен, синьозелен щит, оконтурен със злато. Фигурният щит на свой ред е вписан в прав червен щит. Той е увенчан със стилизиран елемент с бял цвят, изпълнен в традициите на обските угри, и е обкръжен с венец от зелени кедрови клонки. На вплетена в клонките синя лента със сребърни букви е изписано историческото название „Югра“.
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Ханти-Мансийският автономен окръг се намира в Азиатската част на Русия, в централната част на Западносибирската равнина. На север граничи с Ямало-Ненецкия автономен окръг на Тюменска област, на изток – с Красноярски край, на югоизток – с Томска област, на юг – със същинската част на Тюменска област, на югозапад – със Свердловска област и на северозапад – с Република Коми. В тези си граници заема площ от 534 801 km2 (7-о място по големина в Руската федерация, 3,12% от нейната площ и 36,51% от територията на Тюменска област).[2]
Релеф
Релефът на окръга представлява съчетание от низини (Среднообска, Кондинска и др.) и ниски възвишения – Сибирски Ували (285 m), Северососвинско (301 m), Белогорски Материк (231 m). В крайния запад на окръга се простират източните склонове на Северен и Приполярен Урал, като в последния, на границата с Република Коми се издига най-високата точка на окръга и цялата планина Урал връх Народная (1894 m).[2]
Природни ресурси
Ханти-Мансийският автономен окръг притежава големи залежи на нефт и газ. По-големи находища са: Самотлорско, Фьодоровско, Мамонтовско и Приобско находища. Добиват се още злато, кварц, въглища, желязо, мед, цинк, олово, ниобий, тантал, боксит и др. Усвояват се технологии за експлоатация на големите запасите от минерални води (йодни и бромни).[2]
Климат
За формирането на климата съществено влияние оказват: планината Урал, която защитава окръга от запад, откритостта на терена от север, способстваща за нахлуването на студен, арктически въздух, равнинният характер на местността и големият брой реки, езера и блата. Климатът е остро континентален с бърза смяна на метеорологическата обстановка, особено в преходните периоди – от есен към зима и от пролет към лято. Зимата е сурова и продължителна, с устойчива снежна покривка със средна януарска температура от -18 °C до -22 °C. Лятото е кратко и сравнително топло със средна юлска температура от 15,7 °C до 18,4 °C. Есента и пролетта са кратки и студени. Абсолютна минимална температура е отбелязана през 1973 г. -59,3 °C и е регистрирана в долината на река Вах. Периодът с отрицателни температури е с продължителност 7 месеца – от октомври до април. Периодът с устойчива снежна покривка продължава около 180 – 200 дни – от края на октомври до началото на май, като средната ѝ дебелина варира от 50 до 80 cm. До средата на месец юни не са редки отрицателните температури. Годишната сума на валежите варира от 400 – 550 mm, като през месец юли са най-високи – около 15%, а целия летен сезон – около 75%. Общата годишна продължителност на слънчевото греене в окръга е от 1600 до 1900 часа. Преобладаващо направление на вятъра през лятото е северно, а през зимата – южно. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 80 до 115 денонощия.[2]
Води
По територията на Ханти-Мансийския автономен окръг протичат над 19,6 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 100 хил.km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Об, вливаща се в Карско море. Главната река в региона е Об, която протича през него от изток на запад, след това на северозапад и накрая на север на протежение от 1218 km с части от средното и долното си течение в широко до 55 km долина. Нейни основни притоци са: Вах с притоците си Сабун и Колекъйоган, Кульоган, Аган, Тромъйоган, Голям Юган с притока си Малък Юган, Пим, Лямин, Голям Салим, Назим, Иртиш с притока си Конда, Казим, Северна Сосва с притоците си Ляпин и Малая Сосва. Болшинството от речната мрежа (с изключение в най-западната планинска част) се характеризира с висока заблатеност на басейните, реките са равнинни, с широки долини, малък наклон, бавно течение, многочислени меандри и изобилстват от протоци, ръкави и езера. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Речният им режим се характеризира с невисоко, разтегнато във времето до четири месеца пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания е ясно изразено зимно маловодие. Речният режим на реките Об и Иртиш, протичащи по няколко природни зони има сложен характер. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]
На територията на Ханти-Мансийския автономен окръг са разположени над 600 хил. езера с обща площ около 22 700 km2, като само около 150 хил. от тях са по-големи от 10 дка. Те са с различен произход. За районите на Северен и Приполярен Урал най-типични са ледниковите езера, в районите с вечно замръзнала почва – термокарстовите езера, а по заливните тераси на реките – крайречни (старици, сори, тумани) езера. Най-широко разпространение имат блатните езера, разположени в обширните блатни масиви. Многочислените езера в региона образуват цели езерни системи, като най-големи са: Кондински Сор, Торм-Емтор, Леушински туман, пилтанлор, Турсунски туман, Сирковое и др. Едно от най-известните езера е Самотлор, в района на което се намира най-голямото в Русия находище на нефт. Блатата и заблатените земи заемат 199 145 km2, което представлява 37,24% от територията на окръга. Частично в пределите на региона попадат две от най-големите блатни системи на Русия Голямото Васюганско блато и Салимо-юганската блатна система.[3]
Почви, растителност, животински свят
Почвите се отличават с голямо разнообразие. На приречните участъци почвеният слой е представен предимно от подзолисти почви. По водоразделните височини преобладават полухидроморфните почви, които в централните части на окръга обикновено преминават в блатисти. В долините на реките почвеният слой е разнообразен – алувиални, блатисти и др. В планинските райони се срещат тундрови, грубохумусни, фрагментарни и планински почви.[2]
Растителната покривка представлява съобщество от горска, блатна и тундрова растителност. Доминира зоната на средната тайга с гори от хвойна, дребнолистни и смесени гори. Най-чести представители на иглолистните видове (85% от горите) са хвойна, ела, бор, кедър и др. От ниската горска растителност доминират плодоносните храсти – клюква, малина, къпина, шипка, боровинка и др. В северните райони растат най-вече лишейни съобщества, използвани за паша на елените. Горските масиви заемат над 1/3 от територията на окръга, като общите запаси от дървесина се изчисляват на 2,5 млрд.m3.[2]
На територията на окръга се срещат следните бозайници – лос, елен, лисица, белка, норка, видра, заек, язовец и др. Птиците са представени с гъска, глухар, тетрев и др. Във водоемите обитават около 42 вида риби – есетра, щука, чига, селда и др.[2]
Население
Населението на Ханти-Мансийския автономен окръг на 1 януари 2018 г. наброява 1 655 074 души (29-о място в Руската федерация, 1,13% от нейното население и 44,82% от населението на Тюменска област), като 78,7% от тях живеят в градовете. Във връзка с бурното развитие на нефтодобива за последните 30 години то се е увеличило с около 1 милион жители.
На територията на окръга живеят представители на 123 националности. Според преброяването на населението от 2010 г. националният състав е доста разнороден: руснаци – 66,1%, украинци – 8,6%, татари – 7,5%, башкири – 2,5%, ханти – 1,2%, манси – 0,7%, други националности – 13,4%
Ханти-Мансийският автономен окръг е историческа родина на коренното население съставено от ханти и манси, което съставлява 1,9% от общото население.
Много мюсюлмански мигранти се заселили в областта (през 21 век)[4]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра се дели на 13 окръжни градски окръга, 9 муниципални района, 16 града, в т.ч. 13 града с окръжно подчинение и 3 града с районно подчинение и 24 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Ханти Мансийск (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Окръжни градски окръзи | ||||||
| І. Когалим | 154 | 64 846 | гр. Когалим | 64 704 | 325 | |
| ІІ. Лангепас | 60 | 43 534 | гр. Лангепас | 43 534 | 545 | |
| ІІІ. Мегион | 51 | 55 251 | гр. Мегион | 48 283 | 546 | Високи |
| ІV. Нефтеюганск | 154 | 126 157 | гр. Нефтеюганск | 126 157 | 190 | |
| V. Нижневартовск | 271 | 274 575 | гр. Нижневартовск | 274 575 | 576 | |
| VІ. Няган | 814 | 57 765 | гр. Няган | 57 765 | 260[5] | |
| VІІ. Покачи | 22 | 17 905 | гр. Покачи | 17 905 | 503 | |
| VІІІ. Пит Ях | 80 | 40 798 | гр. Пит Ях | 40 798 | 253 | |
| ІХ.Радужни | 142 | 43 157 | гр. Радужни | 43 157 | 475 | |
| Х.Сургут | 354 | 360 590 | гр. Сургут | 360 590 | 348 | |
| ХІ. Урай | 54 | 40 559 | гр. Урай | 40 559 | 290 | |
| ХІІ. Ханти Мансийск | 338 | 98 692 | гр. ханти Мансийск | 98 692 | ||
| ХІІІ. Югорск | 152 | 37 150 | гр. Югорск | 37 150 | 320[5] | |
| Муниципални райони | ||||||
| 1. Белоярски | 41 646 | 29 390 | гр. Белоярски | 20 142 | 560 | |
| 2. Берьозовски | 88 101 | 22 973 | сгт Берьозово | 7050 | 509 | Игрим |
| 3. Кондински | 54 627 | 31 256 | сгт Междуреченски | 11 149 | 240[5] | Кондинское, Кумински, Луговой, Мортка |
| 4. Нефтеюгански | 24 548 | 45 215 | гр. Нефтеюганск | 190 | Пойковски | |
| 5. Нижневартовски | 117 212 | 36 151 | гр. Нижневартовск | 576 | Излучинск, Новоаганск | |
| 6. Октябърски | 24 502 | 29 024 | сгт Октябърское | 3094 | 278 | Андра, Приобие, Талинка |
| 7. Съветски | 30 100 | 48 715 | гр. Съветски | 29 456 | 300[5] | Агириш, Зеленоборск, Комунистически, Малиновски, Пионерски, Тайожни |
| 8. Сургутски | 104 998 | 122 695 | гр. Сургут | 348 | гр. Лянтор, Барсово, Бели Яр, Фьодоровски | |
| 9. Ханти-Мансийски | 46 064 | 19 680 | гр. Ханти Мансийск |
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориалное деление Ханты-Мансийского автономного округа - Югры“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Промишленост и стопанство
Икономиката на окръга е тясно свързана с добива на нефт и природен газ. В отрасловата структура на промишлеността нефто- и газодобивът съставляват 85,8%, енергетиката – 7,2%, металообработването – 3%, газопреработването – 2,7%, дърводобивът и дървопреработването – 0,4%, производството на строителни материали – 0,4%, хранително-вкусовата промишленост – 0,2%, нефтопреработването – 0,1%.
Природните условия на окръга не дават възможност за развитие на селското стопанство. Поради това голяма част от селскостопанската продукция се внася от други региони на Русия.
Транспортът в окръга е предимно речен и железопътен. Около 29% е делът на автомобилния транспорт и около 2% – на авиационния. Дължината на жп линии е 1106 km, на речните плавателни пътища – 5544 km, а на автомобилните пътища е над 18 000 km (11 000 km с твърда настилка). Общата дължина на магистралните тръбопроводи на територията на окръга е около 26 000 km – 6283 км нефтопроводи и 19500 km газопроводи.
Основни експортни продукти са нефт и нефтопроизводни, дървесина и др. Вносът е съставен предимно от нефтодобивно оборудване, черни метали, телекомуникационно и ЕИ оборудване, автомобили и др.
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
