![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/A_little_cuckoo_across_a_hydrangea%2528Haiga%2529_by_Yosa_Buson.jpg/640px-A_little_cuckoo_across_a_hydrangea%2528Haiga%2529_by_Yosa_Buson.jpg&w=640&q=50)
Хайку
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/84/A_little_cuckoo_across_a_hydrangea%28Haiga%29_by_Yosa_Buson.jpg/640px-A_little_cuckoo_across_a_hydrangea%28Haiga%29_by_Yosa_Buson.jpg)
Отличава се с изключително кратко изложение – в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).[1]
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо, сняг, муха – хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.
Едни от първите известни произведения в такъв стил са излезли изпод четката на Арикида Моритаке още през 1465 г.
През ХІХ век Масаока Шики предлага израза „хайку“, с цел да го ограничи като литературна форма.