категоризиране на художествените произведения по стилови, тематични или технически критерии From Wikipedia, the free encyclopedia
Жанр (от френски: genre – „род“) е разновидността, към която спада определен текст, музикално произведение, филм или друго творчество (употребява се в много общ смисъл) по силата на своите характерни черти.[1] Всеки жанр се отличава с такива и по тях между спадащите към него конкретни изяви на литературата, журналистиката, киното и други.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, снабдяване с източници, изчистване на всякакви странични теми. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Като терминология жанр, въпреки етимологическото значение род, най-често замества своеобразно подродово деление, без необходимост от уточняване дали това означава стил, подстил, смесен стил (в музиката), или тип музикалносценично произведение, спектакъл или филм (в музикалносценичните приоизведения, театър и кино) или вид текстово, литературно, художествено, публицистично или научно произведение (в литературата, журналистиката, публичната и научна реч и писменост).
Трите основни рода в художествената литература са лирика, епос и драма. Те обаче също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които могат да се наричат жанрове.
В българската културна традиция литературните произведения по-рядко се обозначават като жанрове, а видове, като обединенията от различни сходни по сюжет, стилистика или тематичен обхват творби най-често биват групирани в типове. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното литературознание. Това донякъде се разминава, с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.
Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата, стилистика, начина, по който е структуриран литературният текст. И двете конотации са условни и наложени повече заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина „жанр“, като наложен предимно за музикалносценичните произведения, а след това преминал към всички области на изкуствата.
Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения често се използва и терминът форма, като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 форми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като „кратки жанрове“ или „пространни жанрове“, вместо „кратки форми“ и „пространни форми“.
Тъй като езикът на публичната и научната реч са в естествена симбиоза, разделянето им е условно, и понякога не особено точно. Според тривиалните възгледи, групирането на публицистиката, документалистиката и разследващата журналистика в общ жанр най-често е свързано с литаратурата (текстови материали) и с мултимедийни творби (кино, тв, радио, интернет) – публицистични, образователни и научни филми, като към тях се добавят и филми с разследваща тематика.
Отделянето на публичната и научна реч от художествената литература е по причина на общоприетата представа за литература, като семиотично обвързана с художествена литература.
Затова мястото на документалистиката е нееднозначно прието, дали трябва да е при научните литературни жанрове, или към журналистиката, заради близостта с разследващата журналистика и информационната систематизация и класификация, каквато съществува принципно в журналистическата практика. Приема се, че като отделни научни области, публицистиката, документалистиката и журналистиката, могат да се третират, като обща голяма литературна (и изобщо творческа) група, отличаваща се с търсене на обективната истина, фактология и/или достоверност в текстовете. Такава групировка в разговорния език често се етикетира като научно и публицистично творчество.
За журналистически жанр в българското общуване се говори предимно като професионален жаргон, а не като общоприета норма. Общоприетото е да се разискват различни видове журналистически теми, похвати, материали, начини на представяне на текстова, визуална (графична, фото, видео) и звукова (аудио, гласова) информация. Най-често те се групират така, че да следват най-разпространените похвати за ранжиране, съхраняване и използвани в съвременните комуникационни и аудиовизуални средства за обработка на информация (електронни носители на данни).
Въпреки че не е правилно класифицирането на журналистически творби, която се прави в зависимост от начина на представяне на информация, да се нарича жанр, това делене често се приема като основна жанрова класификация за журналистика, и в разговорната реч.
Според тематиката и обхвата на журналистическия подход най-познатите групирания са:
Журналистическите творби (наричани на професионален жаргон журналистически материали) се класифицират в следните групи:
Първоначално материалите от този вид не се възприемат като обект на журналистиката, а като посреднически форми за разпространяване на частна и служебна информация. През шейсетте и седемдесетте години на миналия век, (първоначално във Великобритания и САЩ) започва усилено създаване на специализирана „преса“, която издава периодика, базирана само на такива материали, затова ангажираните с публикуването им, започват да участват в редактиране и систематизиране на такива материали. Самото редактиране и систематизиране довежда до създаване на своеобразни стилистики, които биват окачествявани като редакционна политика а самите редактори, вече са посредници-медиатори, с предимно езиково образование (лингвистика, филология, журналистика). По тази причина – кратките обяви, реклами, съобщения и тяхната систематизация се категоризират, като журналистически жанр. От друга гледна точка, тези материали са част от инструментариума на рекламата и връзките с обществеността (познато под ненужното терминологизиране като паблик рилейшън/с/ или отмиращия термин масови комуникации, който се възприема като термин, въведен в употреба през „социалистическата епоха“.)
От началото на деветдесетте и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с „пазарна информация“ (телевизионни пазари, интерактивни магазини (интернет, гласови поръчки), терминологизирано като медиен мърчандайзинг (оригиналният мърчайдайзинг е разпространение на рекламни сувенири и рекламни печатни материали, както и дрехи и аксесоари, носещи фирмено лого))
Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възприеманата като жълта (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝ като „светска хроника“, „лайфстайл журналистика“, „развлекателна журналистика“ и други подобни.
Заради близостта на спортните събития и връзката им с високо ниво на забавление, някои медийни анализатори включват към спортните тематики и игри с неспортен и развлекателен характер (дори хазартни игри, или т.нар. игри на щастието), но това по същество не е свързано с журналистически похвати или умения, дотолкова, доколкото отразяването на такива игри или тяхното провеждане е по-скоро обективизирано от интереса към тях, с цел развлечение (ентъртейнмънт), което е свързано с творчески похвати от драматургично, продуцентско и други артистични нива. Въпреки тази бележка, все по-често спортната журналистика се обединява с репортажи или пряко ТВ-излъчване (или текстово/гласово отразяване) на неспортни развлекателни забавления.
Жанр – вид музикално произведение, което е носител на типизираното съдържание и е възникнало при определени социокултурни условия, във връзка с явленията и тенденциите в съответната епоха с нейната музикална практика. Анализът на жанровите средства и индентифицирането на жанровите белези разкрива както съдържателната страна на музикалната творба, така и динамизма на музикалноисторическия процес.
и други
Въпреки голямото многообразие и смесване на различни музикални похвати, в съвременното музикознание се дискутират три (или четири) основни тематични рода (или базови жанра) музициране или типове музика.
В зависимост от възгледите на различни музикални школи в „глобалната родова класификация“ на арт музиката се добавя и съвременната джазова музика, Но разногласията са твърде големи, тъй като някои държат на мнението, че джазовата музика във всичките ѝ форми е по-скоро популярна музика, докато други наблягат на това, че е най-сериозната и трудна за изпълнение популярна музика, затова би трябвало да се числи към арт музиката. Първоначалния компромис, направен към края на осемдесетте и деветдесетте е, да се раздели джазовата музика на популярен джаз, който да е събситуиран към популарната музика, а класическия джаз, от зората на неговото създаване, както и експериментални течения да се причисляват към сериозната музика. След началото на XXI век, най-приемливия възглед е, че джазът трябва да се третира като четвърти, самостоен род музициране, или четвърта голяма група (или музикален род). Тази теза все още продължава да бъде оспорвана и неприемлива, предимно в средите на творците и изпълнителите на класическа музика.
В края на двайсети век, когато се въвежда понятието Арт музика, което заменя дотогавашното „Сериозна музика“ или „Високохудожествена музика“, джазовата музика все по-често започва да се разделя на две подгрупи, като едната група се счита за „съвместима“ с арт музиката, а другата, която е по-хармонично приближена до подстиловете на попмузиката (или е смесица от джаз и друг стил) се счита за популярен джаз. По тази причина доста музикални критици приемат като компромисно решение, че джазовата музика е четвърти базов (родовоопределящ) музикален стил, наред с артмузиката, популярната и традиционната музика. Така се избягват ненужните спорове джазът, част от популярната музика ли е, или е част от арт-а.
World music е доста уклончиво етикетиране, но в общи линии, това е подобен на популярния и (или) експериментален джаз похват на музициране, при което се смесват стилове от традиционна музика, класика и джаз, в кратки или разширени музикални произведения. Някои музикални критици приемат това смесване за вариант на експерименталния джаз, а не като отделно течение, но други държат на разликата, че при Световната музика не се набляга на музикалния експеримент, а се търсят сходства при различни музикални култури.
Понякога стилистичните похвати в киното, телевизията и музикално-сценичните творби също биват наричани жанрове.
Не особено коректен е и терминът „изразни форми“, но най-характерно е употребата на жанр, за стилистиката, конкретизирана и с тематика:
Жанровете в анимационното кино отчасти се припокриват с игралното кино, като най-често са категоризирани като фантастика и фентъзи, тъй като преобладаващата анимационна продукция е предназначена за детската аудитория.
и др.
Този жанр най-често се разглежда като част от семейното кино или семейните кино- и ТВ филми. Няма ясна категорийност и различните школи поставят различни акценти за групиране по сюжет, тематика, като отчасти се припокриват с някои от жанровете в класическото игрално кино. Липсата на яснота се прави с цел да не се накърняват усещанията на децата, тъй като някои филми се третират със сериозно отношение от децата, макар като авторски замисъл и концепция да са комедии, или да пораждат усмивки у възрастните зрители.
Това е широк интердисциплинарен жанр на кинотворчество, в което се включва голямо разнообразие от тематики, също групируеми в различни поджанрови класификации.
Обособени са следните групи:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
