вид растение From Wikipedia, the free encyclopedia
Фъстъкът (на латински: Arachis hypogaea) е вид едногодишно тревисто растение от едноименния род (Arachis) от семейство Бобови. Фъстъци се наричат и ядливите семена на растението.
Фъстък | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Фъстък в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Фъстък Peanuts, all types, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47 – 54% мазнини с много високо качество, белтъчини (20 – 37%) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1, В3, Е и цинк. Витамин В3 влияе позитивно върху нервната система. Като мощен антиоксидант витамин Е спомага за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Цинкът има ключова роля в изграждането на протеините и за обновяване на тъканите.
Фъстъченото олио се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото олио се явява основно при храненето.
Популярен продукт е фъстъчена паста, приготвяна от смлени печени фъстъци, и наричана фъстъчено масло. Фъстъците са отлична храна и като ядки (печени, осолени или подсладени). Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция.
Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на олиото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерновото сено.
Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.
Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита регионът между 10 и 28° на изток от Андите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). Преди повече от 3500 години инките са ги използвали при погребения. Те са слагали фъстъци при мъртвите като храна, която да вземат в отвъдния свят.
В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и че главна заслуга за това имат португалските мореплаватели.
Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. декара на над 200 млн. декара. 50% от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. декара – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия. Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 kg на декар), на следващо място е Мароко (260 kg на декар), а на трето Египет (180 kg на декар).
Културният вид фъстък Arachis hipogeae се дели на 3 подвида: ssp. australiamericana (южноамерикански фъстък), ssp. asiatica (азиатски фъстък) и ssp. vulgaris (обикновен фъстък). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са с много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.
При отделните подвидове са известни десетки сортове фъстъци.
Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г. През 1926 г. фъстъци за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до края на 1980-те площта им е доста постоянна – 30 – 40 хил. декара, но през 1991 г. достига своя пик от 150 хил. декара, което нарежда маслодайната култура на второ място след слънчогледа.
В цялата страна има не повече от 15 хил. декара, като основните площи са в областта на гр. Садово. Като цяло производството е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски. Добивите в България са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 kg на декар. Площите не надхвърлят 30 – 40 хил. декара.
От 2004 г. се чества Ден на фъстъка в гр. Садово. Всяка последна събота на март се провежда национален конкурс за най-добър производител на фъстъци и се организират празненства.
Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенсия.
В страната има Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“, гр. Садово, където се създават различни сортове фъстъци. Сред най-използваните в местното земеделие са „Кремена“, „Калина“, „Росица“, „Орфей“ и „Садово 2609“. Те зреят рано, устойчиви са на гъбни болести и карбонатна хлороза и имат добри вкусови качества. Държавния университет в Ню Мексико, САЩ, е направил проучване на генетичното разнообразие в световната колекция от тип Валенция, което е установило, че българските сортове и линии представляват отделна самостоятелна група.
Полезните качества и свойства на фъстъците са изключително многообразни, но само ако са правилно съхранени. Поради съдържанието на мазнини, те трябва да се държат на прохладно и сухо място. Ако са опаковани, то не трябва да се допуска проникването на светлина и топлина, защото фъстъците се нагряват и са предразположени към гранясване. Гъбичките, които се образуват, се наричат Aspergillus fungus и спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.