Тувински език

Тувинският език е тюркски език, говорен от тувинците в автономната руска република Тува, където има статут на официален. Говори се и от малък брой тувинци, които живеят в съседните области в Монголия и Китай. На него се издават вестници и списания. Той е най-разпространеният език за общуване на територията на Тува, поради трудния достъп до Република Тува и малкия брой руски заселници. Преди 1930 година езикът се записва с монголска азбука, а от 1940 година се използва разширен вариант на руската кирилица.

Тувински език тыва дыл
Страна	Русия, Монголия, Китай
Регион	Сибир
Говорещи	280 хиляди
Писменост	кирилица
Систематизация по Ethnologue
Алтайски Тюркски Саянски Тувински
Официално положение
Официален в	Тува (Русия)
Регулатор	–
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	tyv
ISO 639-3	tyv
Уикипедия на Тувински език
Тувински език в Общомедия

Особености

• Повлиян е от монголския език, самоедските и енисейските езици, най-вече в областта на лекскиката.
• Фонетично се различава от останалите тюркски езици в областта на гласните звукове. Тувинският език различава кратки от дълги гласни. Дългите гласни възникват чрез изпадане на пратюркски съгласни [b], [g], [k], [x], [ɣ] в позиция между гласни с последваща асимилация на втората към първата гласна, например *[oɣul] > *oul > оол „син“.
• Според старото и по-разпространено схващане, тувинският език притежава и глътъчни звукове, т.нар. каргыраа-гласни. Напоследък това схващане бива подложено на преосмисляне. Според Harrison тувинският притежава и кратки гласни с нисък тон, който достига долната граница на диапазона на човешкия глас. В едносрични думи гласната с нисък тон се удължава наполовина до продължителността на дълга гласна и тонът става възходящ по средата на изговарянето и достига до нормалния.^[1] Така се създава усещане за възходяща тоналност. В многосрични думи гласната с нисък тон не се удължава и тонът не става възходящ. Гласните с нисък тон се отбелязват писмено с ер голям, например аът [à:t] „кон“, но аъты [àtɯ] „конят му, й“.
• Различават се два вида хармония на гласните: палатална (небна) и лабиална (устнена).
• Наличие на особен носов звук, който се отбелязва с буквата /ң/ [ŋ]. Той не се среща в началото на думата.
• В областта на морфологията притежава седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, аблативен, местен и алатив.
• Тувинският език е аглутинативен като всички тюркски езици.
• Словоредът обикновено е подлог – допълнение – сказуемо.

Сравнение с други тюркски езици

Следната таблица прави сравнение на тувински с други тюркски езици по списъка на Сводеш.

български	тувински	хакаски	турски	татарски	казахски	узбекски	якутски	чувашки
глава	баш	пас	baş	baş	баш	бош	бас	пуç
нос	думчук, хаай	пурун	burun	burın	мұрың	бурун	мурун	-
ръка	хол	хол	kol	qol	қол	қўл	илии	хул „рамо“
крак	бут	азах	ayak	ayaq	аяқ	оёқ	атах	ура
кръв	хан	хан	kan	qan	қан	қон	хаан	юн
лице	арын	чÿс	yüz	yöz	жүз	йўз	сирэй сүүс (чело)	çăвар „уста“
път	орук	чол	yol	yol	жол	йўл	суол	çул
земя	чер	тобырах	toprak	topraq	топырақ	тупроқ	сир	тăпра
луна	ай	ай	ay	ay	ай	ой	ый	уйăх
пепел	хүл	кÿл	kül	qöl	күл	кул	күл	кĕл
вода	суг	суғ	su	sıw	су	сув	уу	шыв
дъжд	чаъс	наңмыр	yağmur	yañğır	жаңбыр	ёмғир	самыыр	çумар
дърво	ыяш	ағас	ağaç	ağaç	ағаш	ёғоч	маас	йывăç
яйце	чуурга	нымырха	yumurta	yomırqa	җұмыртқа	йўмиртқа	сымыыт	çăмарта
бял	ак	ах	ak	aq	ақ	оқ	үрүҥ, маҥан	-
черен	кара	хара	kara	qara	қара	қора	хара	хура
червен	кызыл	хызыл	kızıl	qızıl	қызыл	қизил	кыһыл	хĕрлĕ
син	көк	кöк	gök „небе“	kök	көк	кўк	күөх (син/зелено)	кăвак
дебел	семис	симіс	semiz	semiz	семіз	семиз	эмис	самăр

Литература

1. Harrison, K. David. (2001). Topics in the Phonology and Morphology of Tuvan. Doctoral Dissertation, Yale University. (OCLC catalog #51541112)