Съюз на съветските социалистически републики
държава в Евразия, съществувала в периода 1922 - 1991 г. / From Wikipedia, the free encyclopedia
Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (на руски: Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е бивша държава, разположена в северната част на Евразия. Тя е първата социалистическа държава в света.[1] СССР съществува от 1922 до 1991 година. Представлява съюз на 15 отделни съюзни републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.
Съюз на съветските социалистически републики Союз Советских Социалистических Республик | |
30 декември 1922 – 26 декември 1991 | |
Девиз: Пролетарии всех стран, соединяйтесь! („Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“) | |
Химн: Государственный гимн СССР | |
Местоположение на СССР | |
Континент | Европа Азия |
---|---|
Столица | Москва |
Най-голям град | Москва |
Официален език | руски (официален за целия Съветски съюз от 1990) |
Религия | секуларна държава (де юре) държавен атеизъм (де факто) |
Форма на управление | федерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа република (1922 – 1990); федерална полупрезидентска република (1990 – 1991) |
Лидери на Съветския съюз | |
1922 – 1924 | Владимир Ленин |
1924 – 1953 | Йосиф Сталин |
1953 | Георгий Маленков |
1953 – 1964 | Никита Хрушчов |
1964 – 1982 | Леонид Брежнев |
1982 – 1984 | Юрий Андропов |
1984 – 1985 | Константин Черненко |
1985 – 1991 | Михаил Горбачов |
Законодателна власт | Конгрес на Съветите на СССР (1922 – 1938) Върховен съвет на СССР (1938 – 1991) |
История | Между двете войни/ Студена война |
Декларирана | 30 декември 1922 г. |
Разпадане | 26 декември 1991 г. |
Площ | |
Общо (1991) | 22 402 200 km2 |
Население | |
Преброяване | 293 047 571 (1991) |
Гъстота | 13,1 д./km2 |
Валута | съветска рубла |
Интернет домейн | .su |
Часова зона ? | +2…+12 |
Телефонен код | +7 |
| |
Съюз на съветските социалистически републики в Общомедия |
Към момента на разпада си, СССР заема почти 1⁄6 от населената площ на Земята с население от 293 милиона души, както и 2-ро място в света по индустриално производство – 16,5% от световния обем и 7-о място в света по национален доход (3,4%).
Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Беларуската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.
В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.
Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник – „Спутник-1“ и първия космонавт – Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.