Размразяване при Хрушчов
From Wikipedia, the free encyclopedia
Размразяването при Хрушчов (на руски: хрущёвская о́ттепель)[1] се отнася до периода от началото на 50-те до началото на 60-те години, когато репресиите и цензурата в Съветския съюз са смекчени, а милиони политически затворници са освободени от лагерите на ГУЛАГ във връзка с политиката на десталинизация и мирно съвместно съществуване с други нации на Никита Хрушчов[2].
Размразяването става възможно едва след смъртта на Йосиф Сталин през март 1953 година. Хрушчов осъжда Сталин[3] в своята „тайна реч“ на ХХ конгрес на КПСС,[4][5], а после сваля про-сталинистки настроените политици по време на борбата за власт в Кремъл. Терминът „о́ттепель“ идва от романа „Размразяването“ на Иля Еренбург (1954)[6], който е сензация по своето време. Политиката на размразяване при Хрушчов е подчертана при посещението му през 1954 г. в Пекин, Китайска народна република и през 1955 г. при посещението му в Белград, Югославия. Отношенията с последната са влошени след настъпилия през 1947 г. разрив между Тито и Сталин. По-късно същата година се среща с Дуайт Айзенхауер, а кулминацията е посещението на Хрушчов в САЩ през 1959 г.
Размразяването предизвиква необратима промяна в цялото съветско общество чрез редица икономически реформи и отварянето на международна търговия, образователни и културни контакти, фестивали, преводи на книги от чужди автори, чуждестранни филми, популярна музика, танци и нова мода и масово включване в международни спортни състезания. Въпреки че борбата за власт между либералите и просталинистки настроените политици не спира никога, тя в крайна сметка предизвиква отслабване в редиците на съветската комунистическа партия.
Настъпилите политически и културни промени заедно помагат да се освободят умовете на милиони и да се промени общественото съзнание на редица поколения в Съветския съюз.[7][8]