Ставропигия (на гръцки: σταυροπήγια, от σταυρός – „кръст“ и πηγνύω – „забивам“) означава манастир или църква, които са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт в една страна, в България – Светия синод.
Съществува следният обичай: „При основаването на манастир в основата му се забива кръст. Когато кръстът не е забит от епархийския епископ, а от патриарха, тези манастири се наричат ставропигиални – те имат самостойно управление.“[1][2]
Ставропигии в България
Според чл. 162 от Устава[3] на Българската православна църква:
- Манастирите се делят на ставропигиални и епархийски. Ставропигиалните са подчинени на Светия синод, а епархийските — на местния епархийски митрополит.[4]
- Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват по решение на Св. Синод (само в пълен състав[5]), а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Светия синод само ако са осигурени средства за издръжката им.[6] Ставропигиалните храмове и манастири са под пряката административна и духовна опека на Светия синод на БПЦ (към тях спадат и храмовете при двете духовни училища на БПЦ — Софийската и Пловдивската духовна семинария).[7]
- Ставропигиални манастири са Рилският, Бачковският и Троянският.[8]
Само Светият синод (в пълен състав):
- има право да открива, провъзгласява и закрива ставропигиални манастири;[9]
- може да приема бюджетите на ставропигиалните манастири, Патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“ и духовните училища;[10]]
При провъзгласяването на един манастир за ставропигиален игуменът му си сменя статута — от архимандрит става епископ.[11]
На територията на България ставропигиалните манастири са три:
- Бачковският манастир „Успение Богородично“ — този ставропигиален статут се дължи на ромейския сановник Григорий Бакуриани, още от основаването на манастира през 1083 г.[12]
- Рилският манастир „Свети Иван Рилски“.
- Троянският манастир „Успение Богородично“ — статутът му на ставропигиален манастир, подчинен на Цариградската патриаршия, е обявен на 4 декември 1830 г. с грамота, подписана от патриарх Константий I Константинополски и от всички митрополити.[13]
Ставропигиален храм е и патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Този статут храмът получава след дълги дебати през 1924 г.[14] От самото си основаване Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ също има статут на ставропигия.
В Света гора има 20 ставропигиални манастира,[15] сред които е и българският Зографски манастир.
Ставропигии в Северна Македония
В Северна Македония ставропигиален е манастирът „Свети Йоан Богослов“ на Охридската православна архиепископия в Нижеполе, Битолско.[16][17]
Ставропигиални манастири под управлението на Македонската православна църква:
- Лесновският манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в село Лесново;
- Калищкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ в стружкото село Калища.[18];
Български ставропигии в миналото
- През 50-те години на XX век ставропигии са били още Поморийският и Преображенският манастир.[19]
- Според някои източници[15] ставропигиален към 1936 г. е бил и Куриловският манастир „Свети Иван Рилски“.
- При основаването си през 1345 г. Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“ също е бил ставропигиален.[20][21]
- През периода, в който Богословският факултет при Софийския университет „Свети Климент Oхридски“ е отделен от Алма матер, съществувалата на негово място Духовна академия също е имала ставропигиален статут.
Източници
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
