From Wikipedia, the free encyclopedia
Лесновският манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (на македонска литературна норма: Лесновски манастир „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е православен манастир ставропигиален на Македонската православна църква, разположен в североизточната част на Северна Македония.[1][2]
| Лесновски манастир Лесновски манастир | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Пробищип | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна | Северна Македония |
| Населено място | Лесново (община Пробищип) |
| Посветен на | Михаил |
| Религия | православие |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Ставропигия |
| Изграждане | XI век |
| Статут | действащ храм |
| Лесновски манастир в Общомедия | |
Манастирът е разположен между градовете Кратово и Злетово, недалеч от село Лесново в югозападните падини на Осогово, на височина от 870 метра.[1] Патрон на манастира е Свети Гавриил Лесновски.
Лесновският манастир е едно от книжовните средища на българщината през Средновековието. Основан е или от отшелника Гавриил Лесновски през XI век, или през по-ранен период. В манастира са се намирали мощите на светеца, преди да бъдат пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Търново.[3]
Манастирската църква е обновена през 1341 година и е посветена на Архангел Михаил, като зографисването продължава до 1349 година. Това става по заповед на Йоан Оливер, велик войвода на Овче поле и Лесново, който дарява на манастира имоти и го подчинява на Хилендарския манастир на Атон. През 1350 година цар Стефан Душан основава Злетовска епископия, чийто център е Лесновският манастир и която е подчинена на митрополита на Скопие. През 1381 година деспот Константин Драгаш потвърждава независимостта на манастира от Хилендар.[3]
Манастирът и църквата са ремонтирани през 1558 година, а през 1581 година кратовският княз Никола Бойчик покрива църквата с оловни плочи. Манастирът функционира и през XVII и XVIII век, но в началото на XIX век запустява. Възстановен е през 1805 година от Теодосий, дотогава монах в Дечанския манастир.[3]
След 1895 година манастирът се превръща в база на ВМОРО.[4][5] През пролетта на 1896 година са ремонтирани сградите за гости.[6]
По време на Балканската война трите чифлика на манастира са изгорени от османската войска, много покъщнина и храни са заграбени, а самият манастир е принуден да изхранва около 12 000 турски войници за пет дни.[7]
Манастирската църква има ценна зография, която датира от XIV век. Най-ценни са двойните портрети на владетелите цар Душан и съпругата му Елена и на властелите Иван Оливер и неговата съпруга Оливерина. Иконостасът на манастирската църква е изключително красив и е изработен в годините между 1811 и 1814 г. Той е първо дело на тайфата на Петър Филипович Гарката от Дебърската художествена школа, който работи активно в този район през първата половина на XIX век.
Иконата на Света Богородица с Христос е от 1346/1347 година.[8]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.