Сръбски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сръбският език (на сръбски: српски језик) се говори от около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина.[1] На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Северна Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите – изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.
Quick Facts Страна, Регион ...
Сръбски език српски jезик, srpski jezik | |
/[sr̩̂pskiː]/ | |
Страна | Сърбия, Черна гора и др. |
---|---|
Регион | Централна Европа Югоизточна Европа |
Говорещи | 8,6 милиона[1] |
Писменост | латиница, кирилица |
Ранглиста | 75-о място |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Южнославянски Западни южнославянски Сръбски | |
Официално положение | |
Официален в | Сърбия (~84% от населението) Босна и Херцеговина (~35% от населението) Черна гора (~42% от населението)[2] Света гора |
Малцинствен в | Хърватия Унгария[3][4] Румъния[5] |
Регулатор | Комитет по стандартизация на сръбския език |
Кодове | |
ISO 639-1 | sr |
ISO 639-2 | srp |
ISO 639-3 | srp |
Сръбски език в Общомедия |
Close
Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за йекавския изговор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар. торлашки говор.